Севтлин Иванов – гордост и предразсъдъци

0
396

Когато е на манежа или по трасето, вятър повява публиката, защото това е най-скоростният ездач през последните години. Дълго време го наричаха „щурото момче“ в ездата, а сега вече на 31 години е и държавен шампион на България в клас „Т“, мъже за 2017 г. Титлата спечели на височина 140/145 см през юни месец и доказа, че след отличията си във всестранната езда е устремен спортист и в прескачането на препятствия.

Роден е през 1986 година в Плевен. За да влезе в спортното училище в родния град, се налага да тренира бокс с идеята да се прехвърли по-късно в конен спорт. Меракът му по ездата е  толкова голям, че упоритият Светлин не се спира пред нищо.

Първата си голяма победа бележи като шампион на България във всестранната езда – едва 12-годишен на състезание в Арбанаси с кон Пантеон.

Като осъзнат тийнейджър призванието му е в спорта. Ден след взимането на дипломата си вече тренира в град Дупница при братя Галеви, които по това време менажират конна база и ездови клуб „Марек“.

През 2004 е първата му победа в международно състезание – с кон Маркиз в чешкия град Хумпулец. Победите му във всестранната езда, у нас и по света, започват да се трупат една след друга.

По това време братя Галеви и Красимир Стоилов са хората, които залагат на таланта му с грижа за спортната му кариера. Докато се състезава за клуб „Марек“ – Дупница, бързият ездач печели всичко, което може да се спечели в България. Разписва се на едно Европейско и две Световни първенства, на които вижда финала и макар без медал, тези участия са абсолютен успех. Придобива и квалификация за Олимпиада, но по ред причини се разминава с този си шанс и не участва. Ламби, както го наричат по прякор приятелите му, става най-успешният състезател във всестранната езда от най-новата история на дисциплината в България.

След всичко, което се случи с дупнишките братя, днес Светлин Иванов е новият собственик на клуба, но с ново име „Марек – София“, където е състезател и треньор. Ламби, както го наричат по прякор приятелите, никога не забравя първите си треньори. И днес говори с респект и уважение за Ленко Ангелов и Трифон Дацински, за школата при Дончо Борисов и тънкостите, които научава за всестранната езда. При Борисов Светлин разбира що е то тежък спорт и високи паркури. Като най-голям треньор обаче определя Георги Гаджев. С него тренира обездка три години в Дупница и една в село Катунец. „Това е дисциплината, без която не може да се изявяваш на състезания по всестранна езда. Ако там не успяваш – губиш“ – споделя ездачът наричан от жените „дяволски чаровник“.

Има ли нещо в конния спорт, което не можеш да правиш?

Не мога да задържа собствен кон, винаги ги продавам.

Яздиш чужди коне?

Да. Иначе не мога да се издържам. Изявявам се с тях и ги тренирам. Това е една от стихиите ми.

Коя е най-скъпата ти титла до момента?

Последната ми победа с кон Диамант. Станах държавен шампион на България на Държавното първенство в тежкия клас. В прескачането на препятствия, това е първата ми голяма награда. Трудно състезание, но победих заслужено в условия на безпощадна конкуренция. Още повече, че аз се готвя сам, без треньор.

Конният спорт за теб е…?

Всичко. Възпитание, дисциплина, воля, пари. Това е животът ми. Ежедневието ми, грижите ми, мечтите ми – всичко е свързано с коне. Аз тренирам 10 състезатели и 22 коня към днешна дата. Това е огромна отговорност, но и моя удовлетвореност. Спорта ми е дал, дава ми и мисля и за напред да се разбираме така добре с него.

За теб казват, че си непослушен, щур и в същото време желан ерген от жените?

Може би защото съм буен по характер и яздя много бързо. Това често ми изиграва лоша шега, но друг път ми помага, защото публиката очаква шоу. И ако дамите обичат смели и забавни мъже, значи предпочитат приключението, а не скуката. В спорта и в живота трябва да има адреналин и емоции.

Имаш ли правила и принципи, които следваш в живота си?

Не. Не обичам рамките. Аз съм авантюрист по природа. Обичам неизвестното, с бясна скорост препускам към всяко предизвикателство, скачам в огън и вода. Естествен и прям съм. Някои смятат, че съм дързък. Дързостта е необходима за успехите в спорта.

На търговия с коне се научи или имаш вроден нюх към сделките?

Имам усет и познания. Купувам хубави коне, яздя ги правилно и избирам подходящите клиенти за тях. Никога няма да продам кон, който няма да послужи на човека за неговите нужди или пък не е подходящ за нивото му на подготовка. Няма да продам кон и на човек, който не може да язди, защото това може да го убие. Доказал съм се в тази сфера и самият факт, че хората ме търсят и се връщат при мен за следваща покупка говори, че имам око.

Спортът, търговията, конете, жените… кое ти е на сърце?

Сърцето ми е голямо, вътре има място за всичките тези неща. Още повече, че не съм единственият, който тренира коне и ездачи, купува и продава коне и се изявява, като състезател. Мисля, че всички по-предприемчиви мои колеги съчетават всичко това. Относно жените – мит, който броди из нашите среди. Възприемам се като абсолютно обикновен мъж на 31 години. А това как ме възприемат другите е отделен въпрос. Не съм си поставял за цел никога да привличам женското внимание. Получава се обратното – женското внимание преследва мен.

Какво правиш в свободното си време?

Нямам свободно време. Имам един свободен ден в седмицата, в който, колкото и странно да ви звучи, оставам у дома в пълен релакс.

За треньор си сравнително млад. На какво учиш възпитаниците си?

Да вярват в себе си. Да имат самочувствие. Да яздят с хъс. Твърдя, че ездачите, с които работя и съм работил, се отличават от другите. Пример за това са  Никол Хенеси с кон Владимир Кличко, Нора Георгиева с кобила Часита, Ива Димитрова с кобила Кулорина. Мога с дни да говоря за спечелените титли от ездачите в клуба, защото моите коне и състезатели са най-добрите. И това го доказват купите и отличията, които са огромната трофейна слава на клуб „Марек- София“. И защо трябва да съм стар, за да съм добър треньор? Въпрос на метод и практика.

Има ли нещо в конния спорт, което те дразни?

Интригантството. Интригата е по-силна от таланта, тя може от нищо да направи нещо. Обяснявам си я с липсата на пари. При нас има много завист. Тук на базата, по време на тренировки и на състезание броди завистта. А ако си и успешен, тогава завистта препуска по-бързо и от мен.

Какво би казал на конкуренцията?

Пазете се, идвам. И естествено, сърдечно им желая успех. Въпрос на осъзнаване е, че конкуренцията ни прави истински спортисти. Та дори в една кушия, ако няма хъс и поне десетина яки ездачи, то тогава няма съревнование, а нещата отиват на конен туризъм.

 Архив сп. Ezdapress

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име