Конят от Алтай планина

0
4555

Далеч на изток, сред необятните азиатски простори, от безкрайната пустош на Сибир се издига една от най-красивите планини на Земята – Алтай. Тя привлича туристи от цял свят с неизбродимите си гори, буйни реки, огледални езера, снежни върхове и… коне.

Алтайската порода коне са едни от най-древните породи в района на едноименната планина, откъдето идва и названието им. Хората са разчитали на тях за превоз на товари по стръмните планински склонове и бързотечащи реки.

Коневъдството в местността станало популярно още по времето, когато земите били обитавани от номадски племена. Природата в този район на света предразполага към табунно коневъдство. По полята, в горите и по речните долини се намира достатъчно растителност за изхранването на конете по всяко време на годината.

Типичните представители на породата имат среден ръст, дълга крупа, широки гърди, здрави крака с прави копита, които им позволяват да извършват тежка транспортна работа по каменистите планински пътища, без да имат нужда от подкови. Главата им е със среден размер, имат силна шия, гъста опашка и грива.

Леко преживяват студените периоди от годината, приспособяват се изключително бързо, но независимо от това, при отслабване на имунитета, може да се появят проблеми със ставите. Особено внимание трябва да се обръща на кръвоносната и сърдечната системи, както и да се полагат грижи за копитата им. Съществува и опасност от ламинит и вирусна пневмония.

През есента и пролетта Алтайските коне бързо увеличават мазнините по тялото си. Лятото кобилите произвеждат голямо количество мляко – от 8 до 10 литра на денонощие. Заради това им качество често ги използват във ферми за мляко.

В днешни дни породата се отглежда преимуществено в южните части на Алтайския край. В централните области и северните части по-често се срещат кръстоски с Рисиста и Донска порода. Те достигат до височина 1,45-1,50 см при холката с тегло 450-490 кг. Цветовете в които се срещат са черен, алест, сив, пъстър, кестеняв, в редки случаи може да се видят и такива с леопардова или тигрова окраска, както и на петна – тях ги наричат коне далматинци.

Алтайските коне имат спокоен характер, който им позволява да бъдат ползвани за лечебните цели на хипотерапията. Успешно се справят с работата, която вършат и лесно се поддават на обучение. По-младите собственици на коне от породата ги ползват за спорт – прескачане на препятствия, а по-възрастните ги впрягат в каручки. Храбри са и биха защитили цялото стадо при нападение от вълци. Това е идеален кон за работа, който не създава проблеми.

Един от най-популярните видове туризъм в Алтай е конният. До някои райони може да се добереш само на кон. Туристическите фирми, ловджиите в резерватите и самите местни жители организират конни екскурзии за всеки вкус, от еднодневни походи и маршрути в почивния ден до многодневни пътешествия с изкачване на хълмове и планини към труднодостъпни езера. Конете от породата са известни и незаменими в това отношение сред туристите.

Археолози открили останки на древни представителите на породата от Алтайския край, които датират от 4-3 хил. пр. Хр. В древността те имали по-едри размери от съвременните им наследници. През 18-19 век започнало постепенно подобрение на породата. През 20 век селекционерите вече започнали активно да работят. Резултатът от кръстосването с арабски и английски чистокръвни коне давало по-масивно и по-голямо на размери потомство. Конете получени след кръстосване на алтайска и тежковозна порода, били с 50% по-висока телесна маса и се използвали предимно за мляко и месо. През 2000 г. се получила така наречената нова алтайска порода. Наличието на огромни естествени пасища, богати на растителност, позволява целогодишната прехрана на конете от паша.

Днес породата в най-чистия си вид се е съхранила в най-отдалечените планински райони. В Горен Алтай има специализирано фермерско стопанство, което се занимава с опазване на чистотата на порода. Благодарение на селективната работата на специалистите, през последните години се появи възможност да се възроди най-красивият петнист кон, който е бил легендарен и споменаван в местните епоси. Конете с такава окраска са символ на алтайската култура. Без да се преувеличава, Алтайската порода е тази, която се използва особено активно при селекции на територията на Русия. Приоритетните качества, които притежава породата са издръжливост, податливост към обучение и изключителна работоспособност. Всички те проличават в поколенията на Алтайските коне, кръстосани с английски, арабски или тежковозни породи.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име