Джипси Ванър – този кон е сякаш въплъщение на неукротимия и страстен дух на циганите, олицетворяващ романтиката на номадството из просторите на Европа, точно каквито ги е описал А. С. Пушкин в неговата поема „Цигани“.
Точният произход на породата Джипси Ванър не е известен. Със сигурност, обаче може да се твърди, че създаването и съществуването й е свързано с румънските цигани, които живеели в т. нар. „вардос“ – каравани, теглени от коне. Сега на тези каравани – каруци, покрити с платно, се радват само туристите и децата, за които това е начин да се запознаят по-близо с конете. В наши дни, Джипси Ванър не се използват за тежка работа, както е било някога, но и сега тези коне си остават символ на сила и мощ в Румъния.
Собствениците, чергари на тези коне, кръстосвали цяла Европа, стигнали дори до Британия и Ирландия. Най-известният собственик и развъдчик на породата бил британецът Фред Уокър, който живял в каравана теглена от кон почти цял живот. Влюбен в конете Джипси Ванър от 19-годишен, Фред цели 59 години, до деня на смъртта си, надграждал генетичните основи на породата. За официални основатели на породата се смятат двата жребеца на Фред – Сони Мейлс и Коул Хорс. Фред напълно бил отдаден на породата и притежавал едни от бащи и майки Джипси Ванър. Имена като Прайд, Кинг Оф Дъ Роуд, Джоб, Джипси Бой, Олд Хенри, Шам, Падли Хорс, Тисон, Лоб Иърд Хорс, Лайън Кинг, Хорсшу Мейр, Игъл Мейр, Уайт Ейнджъл, Делфи, Банк, Пио Мейр и други досега и днес се помнят от коневъдите и любителите на тази ромска линия.
Предполага се, че названието на породата Джипси идва от названието на самите каравани – английският речник „Чеймбърс“ описва думата “ванер” като „кон, подходящ за теглене на каравана“. Официалното название на породата било избрано от самия Фред Уокър. Когато му били предложени два варианта: „Романи Хорс“ и „Джипси Ванър“, Фред само възкликнал: „Джипси Ванър е перфектното название за тези коне“.
Почти до края на ХХ в. конете Джипси Ванър не били определяни като отделна порода. Те били селектирани едва през последните 50 години. Получил се кон, приличащ на малък Шайър – достатъчно силен, за да тегли каравана, и достатъчно ярък тинкер, за да се забелязва отдалеч. Днес не се знае много за развъдните линии на Джипси Ванър, тъй като те се пазили в строга тайна от стопаните на тези коне и само семействата-притежатели на такива коне, знаели потеклото им. Смята се, че породата Джипси Ванър се е получила с помощта на кръстосване на породи като Шайър, Клайдесдейл, Фрезийска и Дейлско пони с обикновени английски и ирландски коне. С нарастването на интереса към породата, линиите й ставали известни на все повече и повече хора.
През 2004 г. породата е регистрирана и от Американската федерация по обездка. След официалното си признание породата получава правото да се явява на състезания по обездка, в които показва доста добри резултати.
Породата Джипси Ванър няма определен стандарт за цвят. Най-често срещаните са разноцветната и петниста окраска, които са двата варианта на Пейнт Хорс. Типичните Джипси Ванъри се познават най-вече по четките по краката. Те придават на малкия и тежък кон удивителна грация, по време на бързо движение.
Телосложението на тези коне е здраво и компактно, с къса шия и гръб. В регистрите на породата няма строго зададени стандарти за височина. Джипси Ванър са умерено високи, стандартният кон обикновено е от 142 до 173 см. В племенната книга на породата има три подразделения за по-точна класификация на конете по ръст. Ако конят е висок до 142 см, той се отнася към „мини Ванър“. Ако ръстът на животното е от 142 до 154 см, то представителят на породата се вписва в графа „стандарт Ванър“. Ако ли пък конят е висок от 154 до 173 см, той се вписва в категория „хай Ванър“. Гръдният кош е добре оформен, благодарение на здравите ребра. Задната част на коня е масивна. Тези коне имат къс гръб и здрави рамене. Холката е закръглена, неръбеста. Косъмът на ванърите трябва да е гладък, лъскав и прав. Къдрави нюанси в косъма показват, че конят има погрешно потекло или намеса от непозволена порода в родословието. Краката на тези коне са много здрави, с големи копита. Не се изисква те да са прави и да имат задължителната, за повечето чистопородни коне, стойка. Джипси Коб, както още ги наричат, са много издръжливи. При пътувания на дълги разстояния тези коне са незаменими помощници. Имат мек и послушен характер. Джипси Ванър са комуникативни и съобразителни.
Ясна граница между названия като Джипси Ванър, Джипси Коб, ирландски Тинкер няма. Те и още много други се използват, за да опишат типа кон, който циганите развъждат и използват на Британските острови поколения наред.
