Спешно отделение за коне

Всекидневно се сблъскваме с…

1. Несвоевременно оказана специализирана хирургическа помощ.
2. Недостатъчен брой ветеринарни специалисти, компетентни по спешните състояния при конете и с достатъчен практически опит.
3. Липса на специализирано обучение по линия на продължаващото обучение.
4. Липса на достатъчна информация за възможностите, които осигурява например клиниката за коне към Ветеринарномедицинския факултет – гр. Стара Загора.
5. Недоверие към родните специалисти, в т.ч. и към преподавателите от факултетите, и тенденция към некоректност и злонамереност в някои изказвания и коментари.
6. Неефективен пазар на лекарствени средства за коне.
7. Неотчитане на фактора време за крайния успех от оперативната интервенция.
8. Липсата на каквато и да е ангажираност от страна на бизнеса за създаването на специализирано звено за спешност в нашата страна.

Данните по отношение на разпространението и смъртността при коне с колики варират в широки граници. Най-общо случаите се изчисляват на 10-11% от цялата годишна популация коне в някои страни.

Класификация

Класификацията на спешните състояния при конете включва голямо разнообразие на нозологични единици според засегнатата система или орган. Основни обаче се явяват проблемите на коремната празнина и коремните органи. Съществуват конкретни заболявания, някои от които завършват фатално без хирургическа интервенция.          При голяма част от тях водеща проява е количният пристъп. Терминът колика включва всички прояви на гастро-интестинални смущения, причиняващи болка, както и други причини за болка извън стомашно-чревния тракт. Най-честата причина за колика са нарушенията в червата и най-вече във функцията на колона! При културните породи коне коликите са най-честата причина за преждевременна смърт (за разлика от примитивните породи). Коликите по-често се определят като клиничен признак на болката, отколкото като диагноза!

Причините за коремна болка могат да бъдат отнесени към една от следните групи:

1. Обструкция на чревен сегмент или т.нар. обтурационен илеус: бива функционална или чуждотелна; 2. Странгулация на чревен сегмент или т.нар. странгулационен илеус.
2. Възпаление на чревен сегмент.

Причините за коремна болка могат да не бъдат свързани с червата. Такива са например торзио на матката  при бременни кобили, хемоперитонеум, перитонит, пикочни камъни в уретрата.

Диагноза      

Диагноза на коликите се поставя въз основа на данните получени от анамнезата, отличителните белези и най-вече клиничното изследване. Най-често наблюдавани клинични признаци на коремна болка са липса на апетит; оглед на корема; въртене на устните; протягане/напъни; риене с копита или подритване към корема; безуспешни опити за уриниране; лягане и ставане.                                                        

Основните статусни показатели – вътрешна телесна температура, пулс, дишане и конюнктиви – носят голяма информативност. Така например цианотичните конюнктиви са по-лош прогностичен знак от мръснозачервените, тъй като са признак на ендотоксемия! При аускултация и перкусия на корема нормално следва да се установят 4 перисталтични  шума за минута. Артериалншят пулс се измерва на пръстните артерии с цел установяване на хипотензия. Ценен метод, който следва да се владее до съвършенство от ветеринарните специалисти, е ректалното изследване.                                                                                      

При възможност се препоръчват хематологични и биохимични изследвания на кръв. С особено значение е пункцията на коремната празнина и изследване на перитонеалната  течност. Общото количество перитонеална течност се изчислява на база 1 ml/kg, като всяка промяна в цвета носи допълнителна информация. Нормална стойност за общия белтък е под 2,5 g/dl; нормален общ брой левкоцити < 5000 (10000) клетки/µl; при съотношение между мононуклеари и полиморфнонуклеарни клетки 50:50.                       

Кратката  патогенеза на колика при засягане чревен сегмент се заключава в тежката загуба на течности, вследствие хиповолемичния шок – до 25-30 l/24 h; некроза на чревен сегмент и перитонит.                                                                       

Ендотоксемията (ендотоксичен шок) е основна причина за високата смъртност. Разпознава се по следните клинични признаци: тахипнея, тахикардия, треска, но по-често хипотермия, цианотични конюнктиви, удължено време за напълване на капилярите, намалена чревна перисталтика, депресия.                       

Точният анализ на получените данни, както и бързо взетото решение са от основно значение за съдбата на пациента.

Медикаментозно или оперативно лекуване?

Това е основният въпрос, на който трябва да си отговори ветеринарният специалист. До голяма степен той може да бъде улеснен от по-долу изложената информация.

Показания за оперативна интервенция са:

1. Характеристика на болката: повтаряща се болка въпреки третирането с аналгетици; прояви на силен количен пристъп – търкаляне и изпотяване; ускорен пулс над 48 удара/мин.
2. Данни за ендотоксемия: слаб и ускорен пулс, бледи, хиперемирани или пурпурни лигавици, време за напълване на капилярите > 2 сек.
3. Данни за обструкция на тънките черва: неподатлива на лекуване болка, рефлукс на стомашно съдържание, разширени тънки черва при ректално изследване
4. Данни за обструкция на дебелите черва: неподатлива на лекуване болка, увеличение на корема, разширен колон при ректално изследване, обтегнати връзки на колона.
5. Данни за некроза на черва: общ белтък > 2,5 g/l и ядрени клетки > 10000/µl в перитонеалната течност, признаци на ендотоксемия.

В крайна сметка е по-добре да се приеме рискът от една диагностична лапаротомия, отколкото да не се открие фатално увреждане! Решението за това следва да се вземе възможно най-рано и пациентът да се транспортира до специализираната клиника в рамките на  4-6-8 часа!

Задължителни действия при подготовка на пациента за  транспорт

1. Овладяване на болката – прилагането на аналгетици зависи от степента на болката. Средно мощни и с дълго действие средства са Flunixin meglumine или ketoprofen. Внимание: приложени многократно, тези средства могат да са причина за трудно въвеждане в анестезия и още по-трудно извеждане. Мощни и с дълго действие средства са Detomidine или xylazine & butorphanol. Към по-малко мощните и по-често употребявани спада Xylazine. Важно е да се регистрират средствата и времето, когато са инжектирани!
2. Декомпресия на стомаха (чрез сонда или пункция на червата) – подтиска болката и предпазва стомаха от перфорация. Поставянето на носно-хранопроводна сонда е едно от първите задължителни действия при лекуването на коликите! Пункцията на цекума и големия колон при силен метеоризъм също подтиска болката, но същевременно подобрява вентилацията и венозното връщане. Прави се само в случаи на тежка асфиксия.
3. Създаване на постоянен венозен път.

Прогноза

На базата на 208 обхванати случая Tinker et al. (1997) правят интересен анализ и установяват обща смъртност 25% при всички случаи на колики. От тях 7% са при медикаментозно лекуваните случаи; 34% при хирургическите случаи; 60% при странгулационен илеус; 18% при нестрангулационен илеус; 63% в случаите на въвличане на тънките черва; 26% в случаите на въвличане на дебелите черва. Други автори съобщават обща смъртност над 64% (Mezerova et al., 2008).

Mair & Smith (2005) установяват 70% преживяемост, като изключват евтаназираните животни, което от гледище на чистата статистика и от научна гледна точка е некоректно. Всъщност този момент е много важен, тъй като широко разпространена практика в Европа е застраховката на конете, поради което стопаните в редица случаи предпочитат евтаназия пред операция за спестяване на голямата сума, която трябва да заплатят за нея.

Правилната прогноза може да бъде улеснена със следната информация:

1. Пулс под 60 (норма 26-40), нормална температура – добър прогностичен знак.
2. Пулс над 80, повишена или понижена температура, присъстващи 24 ч. след началото на заболяването са лош прогностичен знак.

Други показатели за неблагоприятен изход са: хематокрит (РСV) над 45 или под 35 (сърдечно-съдова слабост, причинена от ендотоксемията); средна по сила болка; продължителност на коликата до операцията над 11 часа; времетраене на операцията над 2.5 часа.

Лекуване на коликите

Медикаментозното лекуване се свежда до следните мероприятия:

1. Борба срещу болката.
2. Масирана обемозаместваща и коригираща флуидна терапия – до 30 l /24 h; електролитни разтвори, натриев бикарбонат, серум глюкоза.
3. Лекуване на ендотоксемията – кортикостероиди, допамин, добутамин.
4. Чревни антисептици, въглен, очистително, растително масло.
5. Средства, усилващи мотилитета (Neostigminе ®).
6. Упражнения.
7. Носно-хранопроводна сонда.

Оперативното лекуване се изразява в отстраняване на причината – ентеротомия (при обтурационен илеус) или ентероектомия с ентероанастомоза (при странгулационен илеус).

Съвети към стопани и болногледачи

• регистрирай признаците и се обади на ветеринарния лекар;
• разходи коня за 15 мин, отведи го на сигурно място и продължи да го наблюдаваш;
• ако конят падне, опитай да го вдигнеш и не му позволявай повече да ляга;
• пази го от травми;
• отстрани водата и храната;
• не разхождай повече коня!

Препоръки към ветеринарния лекар

• оценете силата на болката по скалата и я блокирайте с алфа-2 агонист, спазмолитик или флуниксин. Отбележете отговора към обезболяване;
• не инжектирайте средства, съдържащи атропин!
• аускултирайте корема, изследвайте температурата, пулса, цвета на лигавиците и времето за напълване на капилярите;
• направете ректално изследване;
• сондирайте стомаха и отбележете има ли рефлукс и количеството течност;
• считайте коликата за хирургична, ако отговорът към обезболяващите е краткотраен, временен или незадоволителен или ако при ректалното изследване установите балонирани тънки черва, силно балонирани дебели черва, обтегнати тении на дебелите черва, диспозиция на дебелите черва или нехарактерни маси.

В заключение, клиниката за коне във ВМФ – гр. Стара Загора има всички условия за провеждането на качествено лекуване на коне с колики: модерна база, добро оборудване и преподаватели, специализирали във водещи клиники в Европа. И не забравяйте – времето е това, което определя изходът при всеки конкретен случай!