Ветеринарната медицина се практикува почти откакто човекът е започнал да опитомява коня. В древна Индия е имало болници за животни, където лекували болни коне, слонове и добитък, и има многобройни текстове, посветени на лечението на животински болести, най-забележим от които е индийският Асва Састрам. Скала на таксите за лечение на магарета и волове е била наложена около 1800 г. пр.Хр. от цар Хамурапи от Месопотамия, а век по-рано египтяните имали наръчник за лечение, записан на папирус, за болести при кучетата.
Пионерите във ветеринарната практика, както и в човешката медицина, са били гърците. Техните конски доктори били наричани хипиатори, и първите лекари, започвайки от Хипократ, са били компетентни в лечението на животни. Гръцката медицина – и човешка, и животинска, била толкова усъвършенствана, че римляните предпочитали гръцките лекари пред всички други. Терминът veterinarius започнал да се използва за лекарите, които практикували животинска медицина, а думата veterinarium се отнасяла за болница за коне.
Най-известни сред гръцките ветеринари са били Аспиртус, чиито трудове, написани около 330 г., са издадени отново през Х в. със заглавието „Хипиатрика“, и Вегетиус, който издал през 450 г. „Изкуството на ветеринарната медицина“, книгата, която се е възприемала като стандарт за следващите 1000 години. Ясно е, че Вегетиус е бил добре запознат с многобройните вирусни инфекции, които са били, както изглежда, толкова разпространени по онова време, колкото и в наши дни. В Рим със сигурност е имало тежки епидемии от болестта, която днес е известна като „Конски грип“ и „Африканска конска болест“.
През Средните векове, както и през ХХ в., лечението на болестите при животните – най-вече при конете, и в някои случаи при хората, били в областта на налбантина, който се радвал на същия престиж и уважение, на които се е радвал и шаманът.
Поява на ветеринарните училища
Докато прогресът във ветеринарната наука, постигнат до ранния ХVІІІ в., е бил малък, тя е тръгнала напред, когато нациите в Европа тръгнали на война и станали зависими от силна конна армия, подпомагана от екстензивни програми за развъждане на коне. Поради тази причина първото училище по ветеринарна медицина, Кралското ветеринарно училище, е било основано в Лион, Франция през 1762 г., с директор Клод Бургела (1712-1779).
Главните ветеринарни училища във Великобритания например са: Кралският ветеринарен колеж, Университетът в Лондон и тези към университетите в Кеймбридж, Ливърпул, Единбърг, Глазгоу и Бристол, докато Ирландското ветеринарно училище е в Дъблин. Като цяло обучението продължава пет или шест години.
У нас в България има две висши учебни заведения, които подготвят ветеринарни лекари: Тракийският университет в Стара Загора и Лесотехническият университет в столицата.
