Дунавски кон в цифри или какво отчита 100-годишния процес по развъждането

0
716

Статистиката ясно отчита най-плодовитата за родната порода – 1955 година, когато у нас се раждат 158 кончета, а през миналата 2023 едва 28 са родените. Това стана ясно по време на форум на собствениците на коне от породата Дунавски кон, проведен на 20 януари в Банкя. Събитието се организира по инициатива на НАК (Националната Асоциация по коневъдство) и посрещна 25 стопани пряко ангажирани към развъждането на породата. Дневния ред представи две презентации, две лекции от ветеринарни доктори и разгорещена дискусия.

Темата  „Създаване и развитие на породата“ представена от г-н Пламен Левков открои впечатляващи статистики за изминалите 100 години. От 1924 до настоящата 2024 година с анализи в цифри и данни се очерта картината по създаването на породата Дунавски кон, нейното развитие и днешното й състояние. Първият период обхваща 1925 – 1950 година и започва с внесени от Унгария и Югославия жребци и кобили от породата Нониус и впоследствие развъдени у нас. Цялата дейност е отразена в Първи том на породната книга, където с най-много родени кончета за периода се откроява 1950 г със 72 дунавчета. За тези 25 години са работили 19 жребци, 119 кобили майки и са родени общо 534 кончета.

Периода след 1951 обхваща времето, когато породата е официално призната.  Интерес предизвика схемата на жребците по породи и  тяхното потомство. За този период 46 жребци взимат участие, като бащи, от четири основни породи: Дунавска , Нониус, ЧАП  и Рисиста порода ( последната е била по-скоро експеримент за подобряване на работоспособността на конете, но днес например вече няма и следа от рисаци в породата).

Втори том отброява  410 кобили и родени 1756 кончета, като най – плодовита се оказва 1955 година със 158 новородени.

Третото издание на държавната племенна книга описва следващият четвърт век до 2000 г. Скалата на Дунавски кон, като развитие и като нови приплоди тръгва леко надолу. Бащите вече са 54, но майките намаляват. Прекъснати са линии на жребците Искър и Рекорд. Третия период завършва трагично с най-малко родени кончета, спрямо предходните години.

В последния четвърти том за  2001 – 2023 година,  60 жребци се разписват като бащи, кобилите са 187, родените са 390. През миналата година една 28 кончета са родените, което е с 11 по-малко спрямо 2019. Но от 2005 година насам тенденцията е за прираст, видно от представените диаграми по време на форума.

Втората лекция по време на събитието бе с гост – лектор Георги Йорданов от ИАСРЖ (Изпълнителната агенция се селекция и репродукция в животновъдството), по покана на НАК и очерта „Селекционните аспекти на породата Дунавски кон“. Йорданов отбеляза, че подобен задълбочен анализ на породата Дунавски кон не е правен до момента. Зад представените анализи стои труда на редица специалисти, специализирана литература и експертни мнения. Например данни взети от архива на конезавод Клементина, показват какво се случва с типа на Дунавския кон. Как се променят височина при холка, обхвата на гърдите и други ? Овехтяла хартия с мастило напомня за жребци пепиниери, стационери и извода, че зооинженерите преди повече от 50 години са се стремили да селектират малко по-голям кон. Биометричните данни  сочат абицията да се стигне до средно масивен кон по-малък от големия Нониус и по-голям от малкия Нониус.  Един от акцентите в лекцията бе структурата на породата и развитието на линиите и фамилиите в нея.

Оказва се има 11 признака по които се вижда как се развива една порода и че науката, категорично казва, че  Дунавския кон не е застрашен по тези показатели. Едно поколение се сменя за 12 -13 години, т.е за да се получи един нов кон минава дълъг период от време. Генерационният интервал при кобилите например е 9 -11 години. Интервала зависи от управлението на развъдчиците и селекцията на конете, който към днешна дата се отглеждат единствено от частни стопани. Държавни коне от породата днес няма.

По време на лекцията бе отбелязано, че липсата на държавна политика след 1955 и с раздържавяването на конезаводите у нас в началото на демокрацията (след 1990 година) са поставили породата е в немилост.

Днес младите фамилии на породата се отглеждат с доза познание. Имено кобилите дават генетичното разнообразие на породата Дунавски кон. Кобила Жандарма е най-голямата фамиля и има 101 кончета от нея и за радост фамилията продължава да се развива.

На финала на срещата се поставиха различни дискусионни въпроси: Защо имената на Дунавските коне се изписват на латиница и не е ли време да се намери приложение на породата ?  Бе повдигната и темата за лицензирането на жребците и вписването им в каталог на бащи производители, каквато е практиката при другите официални породи. Бе предложено конете да се тестват за работоспособност по време на годишното породно изложение на породата Дунавски кон.

Срещата посветена на породата Дунавски кон завърши с лекции от ветеринарните доктори Боряна Иванова и Минчо Димитров със заглавия: „Ползата от ветеринарния лекар в репродукцията при конете и Ваксинация при конете в България“

Вижте и тв. репортаж от форума излъчен по Агро Тв в предаването „Конете на България“

 

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име