Камарг е древна порода коне намиращи се в едноименната област Камарг в южна Франция. Векове наред, а може би дори хилядолетия, тези малки коне живяли диви в пустите околности на дъждовната делта на река Рона, камаргските блата, като по този начин развили своята издръжливост, якост и пъргавост, с които са известни днес. Те са традиционния транспорт на гардианите – камаргските „каубои”, които пасат черните камаргски бикове, използвани в борбите в южна Франция. Галопиращи през вода коне от тази порода представляват освен романтична и характерна картина за този регион.
Конете порода Камарг се раждат черни или тъмно кафяви на цвят, но до достигане на зрелост козината им изсветлява до светло сива или бяла. На ръст са малки, обикновено до около 132-144 см. Въпреки дребния си ръст, те са достатъчно силни да бъдат яздени от големи хора. Грубовати и интелигентни, тези коне имат къс врат, дълбок гръден кош, компактно тяло, добре поставено, къси крайници и обилна грива и опашка.
През 1976 г., с цел да запазят чистотата на породата, френското правителство определило стандарти за нея и започнало да записва в регистър основните гледачи на камаргската порода. Две години по-късно издали племенна им книга. За да бъдат записани в нея, малките кончета трябвало да бъдат родени на открито и трябвало да засучат от вече регистрирана кобила като доказателство за произхода си. В зависимост от това в кой регион са родени, били записвани по два начина – sous berceau (тези, които били родом от Камарг) и hors berceau („извън родното място”). Тези здрави, малки коне имат тежката, квадратна глава на примитивни коне, но в същото време се вижда и влиянието на арабската кръв. Каубоите се грижат за конете си и се събират за годишни инспекции, подбор и отстраняване на неподходящите животни.
Техният спокоен нрав, ловкостта им, интелегентност и издръжливост са ги направили подходящи за конни игри, обездка и преходи на дълги разстояния, като последното добива все по-голяма популярност във Франция.
Тази порода била високо ценене от келтските и римските завоеватели, когато навлезли в Иберийския полуостров и поради тази причина геномът й е близък до този на испанските породи, особено тези, в северната част на полуострова. Влиянието на камаргския кон обхванало и Пиринеите по същата причина. Тъй като испанците завладявали много територии в днешна Америка, а и техните коне задължително трябвало да бъдат устойчиви на недружелюбните условия, които новият континент предлагал, тази порода пренесла частично гена си и там. Породите чилийски кон и Криоло имат характерни белези, специфични и общи за породата Камарг.
В Англия имат тяхна си племенна книга на същата порода. Стада от нея обитават Вели Фарм в Удбридж, Сафолк, където има и цяло общество грижещо се за породата.
Подобно на камаргските бикове конете от тази порода са по-малки на размер от техните съвременни братовчеди. Технически те са понита. Широките им копита са еволюирали, приспособявайки се към мократа околна среда. Обикновено не се подковават.
Те дават възможност на посетителите да опознаят региона Камарг яздейки. Конят порода Камарг вирее и заяква на морския бряг – често бива наричан „конят на морето”.
Пролетно време камаргският кон пасе новите филизи на високата тръстика, също така и едно местно растение наречено морски копър. През зимата те оцеляват на суха трева и сладка трева – растение, което е прекалено жилаво за повечето тревопасни животни. Поведението на тези коне се определя от количеството налична храна. Когато е оскъдно, конете могат да пасат до 22 часа на ден, а когато е в изобилие – само сутрин и вечер.
Конете от Камарг са диви – или поне полудиви – те живеят на малки стада, състоящи се от 1 жребец, неговите кобили и потомство. Младите кобили обикновено се хващат и жигосват като станат на една година. Мъжките кончета, които се смятат за неподходящи за развъждане се кастрират на тригодишна възраст.
Физическо описание
- Голяма квадратна глава с прав или леко изпъкнал профил
- Очите са големи и изразителни
- Ушите са широки и къси с широка основа
- Вратът е къс и мускулест, широк в основата си
- Гривата и опашката са дълги и гъсти, опашката е ниско разположена
- Гърбът е прав и къс
- Крупата е къса и тясна
- Гръдният кош е широк и дълбок
- Тежи от 300 до 400 кг
- Раменете са прави и къси
- Краката са изключително издръжливи с изящни стави, дълги подрамена и много добри копита.
