Куотър хорс

0
3413

Куотър хорс е американска порода коне с най-голям регистър в света – над 3,2 млн коне по целия свят. Рекордът за скорост при конете принадлежи именно на тази порода – около 88 км/ч. Тези коне са добре познати при надпрепускването, родеото, конните шоу програми и трудовата работа във фермите.

Развитие на породата е започнало в югозападната част на САЩ – Тексас, Оклахома, Ню Мексико, източно Колорадо и Канзас. Някои специалисти твърдят, че това е най-старата порода в Съединените Щати и началото и е било поставено в районите на Каролина и Верджиния. Предполагало се е, че породата чикасос, отделена от индианците, е дала истинското начало на породата Куотър хорс. Те били малки, набити и яки коне, вероятно с испански произход, които плантаторите пазели от индианците и били пригодени за използване в голямо разнообразие от дейности. Колонистите много се интересували от къси надбягвания, затова и потърсили начин да увеличат скоростта на конете си. До този момент били внесени някои от най-добрите чистокръвни коне, включително и коня Янус (потомък на Годолфин Арабски), донесен в Съединените Щати през 1756 г. още преди да е била основана Английската племенна книга. Тези коне били използвани за подобряване на местните, които се използвали в надбягванията.

       

Ранното усъвършенстване на породата куотър хорс, наречена така заради голямата бързина на конете при надбягвания на разстояние от четвърт миля (quarter – четвъртина от англ. ез.), и ранното развитие на чистокръвните породи в САЩ били близко свързани. Някои коне-бащи допринесли значително и за двете породи. Много от конете за къси разстояния били регистрирани в Американската племенна книга като чистокръвни, когато тя била създадена, въпреки че не произлизали по всички линии от внесените от Англия животни.

По-логично е да приемем, че истинското възникване на породата се е случило малко по-късно в югозападната част на страната, отколкото по време на колонизациите. Именно на югозапад същинската полезна стойност на тези силни на къси разстояния коне е била истински ценена. Скотовъдите смятали, че конете от тази порода потеглят бързо, лесно се управляват и имали темперамент подходящ за управляване на добитъка при различни условия. Дори в югозапада не се знаело много за отглеждането на голяма част от конете, които били класифицирани и регистрирани през 40-те години на миналия век като куотър хорс. От тук следва да заключим, че до появата на племенната им книга на бял свят и породите да започнат да се основават предимно на факти, отколкото на спомени и предположения, конете куотър е трябвало да се наричат тип коне, а не порода.

Основаване и усъвършенстване на породата

Трудно е да се даде точен произход на съвременния куотър хорс, защото съчетаването на кръвни линии с чистокръвни породи продължило в югозападата част на територията на САЩ с развитието на фермерските провинции. Каубоите искали да имат добри животни за оседлаване. Собствениците на ранчо опитали да развъдят този вид коне, с цел да обхождат стада добитък и в същото време да бъдат използвани за надпрепусквания. Тези състезания се провеждали на лоши терени на всяко удобно открито пространство. Състезанията се провеждали по-скоро по изключение отколкото по правило, като много от тях били двуборства след лични облози между собственици или ездачи.

        

По тези югозападни райони, както и по източните, не се е отдавало специално внимание на отглеждането на коне за къси разстояния като отделна порода. Бързи коне, от чиито потомства ставали подходящи коне за работа с добитък, били кръстосвани със налични кобили. Често пъти тези кобили имали испанска, арабска или друга кръв и някои били считани за „студенокръвни”. Кръщаването на конете с имена на хора било обичайна практика. Също така често при продажба на тези коне, имената им били сменяни. Така това довело до голямо объркване собственици и коневъди, при опит да се удостовери произхода на техните питомци.

Приносът на Стийл Дъст

Първият кон тип Куотър хорс, който привлякъл огромно внимание в югозапада бил Стийл Дъст, роден в Илинойс през 1843 г. и пренесен в Ланкастър, Тексас, през 1846 г. Той бил червеникаво-кафяв на цвят с височина 152,5 см и тежал приблизително 544,5 кг. Стийл Дъст бил син на Хари Блъф и баща на Сър Арчи. Популярността на Стийл Дъст като бегови кон и като родоначалник на бегови и каубойски коне предизвикала голяма част от неговото потомство или други коне от подобен тип да бъдат наречени „коне Стийл Дъст”. Това име било доста често срещано до основаването на Американската асоциация на породата Коуртър хорс (AQHA – American Quarter Horse Association), когато името Куотър хорс било прието официално.

Други родоначалници на породата.

Както преди, така и след Стийл Дъст, в Тексас имало и други бележити жребци. Измежду тях бил и Купър Ботъм от Сър Арчи, роден в Пенсилвания през 1828 г. През 1839 г. той бил отведен от генерал Сам Хюстън в Тексас, където конете, които дало неговото потомство, били считани за много бързи и отлични за работа с други животни. През 1849 г. Олд Шайло (роден в Тенеси през 1844 г.) бил внесен в Тексас. Той бил 4-то поколение от линията жребци на Сър Арчи. Локс Рондо, 3-то поколение от линията жребци на Шайло, бил роден в Мисури около 1866 г. и бил внесен в Тексас около 1868 г. По-късно бил използван и за създаване на линия в Ню Мексико.

През 1899 г. кон с неизвестно родословие на име Травелър бил внесен с кораб, заедно с цял вагон други коне и според легендата произхождал от Кентъки. Той явно не бил считан за ценен кон, тъй като бил използван на грейдер (машина за чистене на път) и в един момент съдбата му била като игра на зарове. Травелър и неговите наследници били чифтосвани с отлични кобили и много от днешните коне от породата следват неговата бащина линия.

Най-влиятелният баща

Най-известен от всички бащи в основаването на породата Коуртър хорс бил Питър Маккю, роден през 1895 г. и отгледан от Самюел Уоткинс от Питърсбърг, Илинойс. Питър Маккю бил регистриран като чистокръвен, но по-късно доказателство дало яснота, че не е бил потомък на посочения в родословието му кон, а вместо това се оказало, че Дан Тъкър, който от своя страна бил от родословието на Шайло, е негов баща. Питър Маккю останал на служба в Тексас, западна Оклахома и Колорадо и най-съвременните коне от тази порода носят неговите гени. От регистрираните до 1-ви януари 1948 г. 11 510 представителя на породата Куотър хорс 2304 били негови синове, внуци и правнуци по бащина линия. Травелър бил единственият кон, който се доближил до него по важност на родословна линия със 749 наследника, регистрирани дотогава.

Записани първи коневъди

Много фермери и запалянковци на надбягвания на къси разстояния са допринесли за развитието на куотър хорса. Пръв, който може би значително е подобрил породата, е Уилям Ансън от Кристовал, Тексас. Той бил отличен скотовъдец, който колекционирал коне от този тип. Измежду най-добрите си жребци, които използвал, бил Хармън Бейкър от Питър Маккю. Ансън не само развъждал и използвал в състезания конете Куртър хорс, а също така изучавал ранната история на тези коне и се опитвал да комбинира родствените линии, така че да подобри породата.

Една от най-добре познатите ферми за развъждане на Куотър хорс в наши дни е King Ranch в Кингсвил, Тексас.

Трите типа Куотър хорс са тежък тип „булдог”, чистокръвен тип и народен – междинен тип. Първият тип има масивни мускули, големи задни крайници и рамене и бъчвообразно тяло. Чистокръвният тип показва честите кръстосвания между двете породи. Има слаба, жилеста, суха мускулатура, добре развита костна система на краката и е по-лъскав и пригладен от другите два типа. Третият тип има здрави, едри мускули, къс гръб и дълбоко тяло. Най-много цветове се наблюдават при тази порода, но Пинто и Апалуза не се допускат. Характерни за породата са интелигентността и живия темперамент.

  • Главата е къса, широка и пълна в областта на ганашите.
  • Челюстните кости са добре изразени.
  • Очите са широко разположени.
  • Ноздрите са широки
  • Холката е с височина 150-160 см и е добре изразена
  • Раменете са обемни и полегати
  • Ушите са малки
  • Вратът е широк и изпълен със средна дължина и тънка грива
  • Задните крайници са високи, дълги и мускулести
  • Краката са мощни и раздалечени
  • Копитата са широки добре заоблени
  • Гърбът е къс
  • Гръдният кош е дълбок

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име