Висшата езда без упражнения е гола рутина и надута елегантност
Преди всичко Гериниер считал за нужно да отстоява своевременно научното отношение към обездката: „Висшата езда, може да се каже, е единственото изкуство, за изучаването на което е достатъчно само да се упражняваме. Но упражнения без знанията на основата на науката „висша“ езда се явяват като гола рутина, чиито резултати се постигат с безцелна дресировка и своего рода надута елегантност, която може да излъже само профаните.”
Изборът на упражненията в книгата на Гериниер е едно от главните й достойнства. В нея няма да намерим неестествени движения на три крака или утежняване на предницата, както и седемте вида скокове и подготвителните за тях упражнения, които се изпълняват и днес във Виена. Нововъведенията на Гериниер са контра галоп, смяна на крака във въздуха и „рамото вътре”. Последното упражнение става „ключово“ в класическата школа, като облекчава пътя за достигане на сбор у коня и съхранява при това неговата подвижност, гъвкавост и равновесие. Оттук нататък се развива вече умението му, като неговите мисли впоследствие станали основни принципи в ездата: „Ако възникне предпоставка за съпротивление, то по-добре е тя да не се предизвиква… Подчинението се постига по пътя на привикването, а не чрез борба с коня…
Причината за непослушанието на коня се крие в неспособността на ездача, а в по-малка степен в естественото несъвършенство на коня. Непослушността може да има три мотива: конят не разбира какво се изисква от него; конят няма съответните способности; той не е в състояние да достигне необходимото ниво. Ако ездачът използва силата си, то възниква съпротива. Това се разбира от само себе си. В такъв случай конят трябва да се обучава наново, за да разбере какво се иска от него. Упражнението трябва да се повтаря често, за да може наученото да се превърне в навик и така да се достигне до подчинение… Гъвкавост, послушност, точност…“ – така разбирал Гериниер последователността във формиране на качествата на обучавания кон. Така се ражда и неговият основен принцип „конят да се развива чрез систематично гимнастиране от по-простото към по-сложното“. Този принцип става основен не само за висшата езда, но и за конния спорт въобще. Гериниер често бил обвиняван, че не учел учениците си как точно да изпълняват отделните упражнения, но неговата цел била по-голяма – да провъзгласи основните и по-общи правила на ездата. Въпреки това той научил последователите си да седят по-добре на коня, като премахнал високите „кифли“ на седлото от предния, задния лък и при коленете. Така ездачът се приближил до коня по-добре на седалищните си кости. Краката се отпуснали надолу и не служели вече като средство за задържане на седлото. Оттук се появила „балансиращата стойка“, която се е запазила и до днес, а и центърът на тежестта придобил своето значение. Появила се третата помощ за управление на коня.
Гериниер пръв се отказва от различните мундщуци с приспособления и използва при обучаването на коня обикновена транзела. В неговата книга се среща и изразът „хармония на средствата за управление“. Той първи дава някакво обяснение и определение на обездката: „ Обездката се явява не само обучение, а нещо повече от това – тя представлява физическото формиране на коня.”
Ако водещите майстори на ездата до Гериниер са ни оставили отделни интересни идеи, то неговото наследство е огромно – това е съвременното разбиране за обездката като цялостна система. Великата му заслуга е в усъвършенстването на обездката на основата на естествените движения на коня и промяната на неговото равновесие, а не чрез подаване на сигнали за създаване на условни рефлекси. Той става законодател в изкуството на висшата езда до такава степен, че наричат произведения му „Библия на висшето изкуство“ и те се почитат и до днес в Испанската школа във Виена.
Интересно е, че през 1844 г. във Франция се появила книгата „Трактат за висшата езда“, написана от талантливия ездач граф Д’Ор. В книгата си той осъжда прекомерното опростяване на обездката. Д’Ор справедливо писал, че незаслужено са забравени съветите на старите майстори, техните способности и методи нерядко се изопачават и се предават погрешно за нови. Сам той се отказал от съкратените алюри, като предпочитал свободните и естествени движения на коня – нещо, което е в основата на съвременната обездка. Д’Ор бил истински новатор в своето дело. Два от неговите принципи използваме и до днес: „В началото на обяздването конят трябва да има пълна свобода на движенията; положението на шията и главата на коня се изменят в зависимост от алюра.“
Ивайло Цанев, треньор, състезател и треньор по обездка