Поло пони

0
1581

Тази специално селектирана за играта поло порода се е развила и разпространила в западния свят. Понитата Манипур, с които британците са играели поло през ХІХ в., са били не по-високи от 1,27 м. До 1870 г. средният ръст на използваните понита се е увеличил до 1,37 м. През 1899 г. британците въвели ограничението от 1,47 м. Това правило е било премахнато през 1916 г., най-вече поради натиск от американците, и оттогава ръстът се е увеличил до 1,52-1,60 м. Всъщност, в наши дни се използва дребен кон, въпреки че все още се нарича „пони“.

Типове поло пони

Поло понито не е порода в тесния смисъл на думата, въпреки че характеристиките му са по-фиксирани отколкото при много от европейските породи. Западната игра се е появила в щата Манипур, разположен между Асам и Бирма. Продължава да се играе върху дребни понита от монголски тип. В селата в планината Хиндукуш и отвъд се използват лесноподвижни понита от характерен тюркменски тип по правила, които нямат нищо общо с тези в клуб „Хърлингам” в Лондон например. В Африка се използват понита Басуто, а в държавите от Залива играта се играе с арабски коне. В западния свят, както и в Индия и Пакистан, преобладава чистокръвното или почти чистокръвното пони.

Поло във Великобритания и САЩ

Западното поло се е развило в Обединеното кралство през 1869 г. след колебливо начало в Алдършот и не е изненада, че британците са пионери в развитието на Поло понито. Те са имали предимството на своите превъзходни местни породи понита, най-вече Дартмур, Ново горско пони и Конемара, както и изобилие от дребни чистокръвни жребци с най-добро качество. В действителност Националното общество на понито е било основано през 1893 г, като първоначално се е наричало Общество на ездитното и поло понито и основната му цел е насърчаването на развъждане и регистрация на поло и ездитни понита.

Играта е била въведена в САЩ през 1878 г. и първия мач за англо-американския трофей Уестчестър, върховата награда в полото, е бил изигран 8 години по-късно. Американците светкавично развили характерно пони от животни, взети основно от Южна Америка, по-точно от Аржентина. Вероятно, за да защитят собствените си интереси, британците, които на практика били завзели пазара, въвели ограничение за ръста от 1,47 м през 1899 г. Американците премахнали това правило през 1916 г. и оттогава се е наблегнало върху Аржентинското пони, което е могло да се развъжда в значителни количества и сравнително евтино от опитни коневъди. Във Великобритания продължили да се развъждат много добри чистокръвни понита, така е и днес, но в икономически план не могат да се сравняват с аржентинския продукт, който има доходоносният американски пазар на прага си.

Аржентина

Полото е било въведено в Аржентина през 1877 г. от Британската общност и светкавично станало толкова популярно, че за 50 години Аржентина станала водеща нация в полото. Причината за превъзходството на Аржентина се корени главно в традиционната конна култура на страната. Гаучосите от пампасите са сред най-добрите коняри в света, а Аржентина е и дом на много добри играчи на игри с топка. Играта бързо станала част от начина на живот, който можел да се поддържа от практически неограничен запас от коне.

    

В началото Аржентина внасяла Чистокръвни коне, за да ги кръстосва с местните Криоло, които са една от най-издръжливите и здрави породи в света. Чистокръвните коне са били кръстосвани и с последвалите поколения, докато не се е развило характерно стройно и жилаво пони, което има характеристиките на Чистокръвен кон с изключителни свирки и задница.

Съвременното Аржентинско пони е с ръст около 1,55 м. То има вид на Чистокръвен кон, но има силните крайници, плътните кости и здравите копита на Криоло. Обичайно за поло понитата е гривите им да бъдат подстригвани, за да не се закачат за стика и опашките им да бъдат сплитани, така че да не се оплетат в стика.

Аржентинското пони е много умело и може да завива и да се обръща на пълна скорост. То е издръжливо, смело и има вроден усет за топка, следвайки топката, така както понито за работа с добитък слeдва добитъка.

Въпреки че всяко пони може да развие страх от топката и да се опитва да избегне по-грубите аспекти на играта, Аржентинското пони рядко проявява такава неохота.

  • Височина при холката: 1,52-1,60 м
  • Шията е издължена
  • Раменете са силни и наклонени
  • Гърбът е силен и къс
  • Поясницата е дълбока
  • Слабините са широки
  • Мускулите на крупата са добре развити
  • Задните крака са дълги, а бедрата са мускулести
  • Свирките са големи
  • Копитата са здрави

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име