26 октомври – Димитровден е най-големият църковен неподвижен празник през този месец. Светецът на гр. Солун е мъченик, за чието застъпничество си съперничат гърци, българи, сърби и руси. Роден през III век в гр. Солун, още от много млад станал управител на града. Бил ревностен пазител на християнството, за което император Максимилиян го затворил в тъмница. По това време в Солун християните били измъчвани от местния военно-началник Лий. Молитвите на Св. Димитър, които произнасял, докато стоял в тъмницата, помогнали на вярващия в Христа Нестор, християнин и негов близък, да победи в двубой военачалника Лий. Когато императорът узнал това, заповядал Нестор и Димитър да бъдат посечени с меч. Това станало на 26 октомври 306 г. Бог благословил тялото на светеца с нетление и чудотворна сила. Тогава от мощите потекло чудотворно миро за изцеление и спасение на душите. Затова днес православната църква го нарича Мироточиви.
Най-рано култът към Св. Димитър Солунски е установен в Солун (Vв.). След неколкократните безуспешни обсади на града от аварите и славяните през 6-и и 7-и век Св. Димитър става светец – покровител на Солун. По време на династията на Комнините култът към Димитър Мироточиви се превръща в имперски култ. Векове по-късно благоволението на светеца си „присвояват” българите. В 1185 г. норманите завладяват Солун и всред изплашеното население тръгва мълва, братята Асен и Петър оповестяват, че в Търново се е появила „по чудесен начин” една икона на Св. Димитър, който се прехвърлил в българската столица и се е превърнал в защитник на българите и в духовен защитник на династията на Асеневци. На това чудо византийците противопоставят версията, че именно Св. Димитър е светецът-чудотворец, който поразява цар Калоян под стените на Солун.
Култ към Св. Димитър установяват и русите: в 1054 г. Княз Изяслов основава манастир на негово име, а княз Всеволод III го провъзгласява за свой покровител. Руските воини го славят като свой чудотворен защитник. Методий, братът на Константин-Кирил, отслужва служба за Солунския чудотворец, а Климент Охридски му посвещава похвално слово.
Народният празник в чест на Св. великомъченик Димитрий Солунски е известен още като „Митровден” или „Разпус”, правят се курбани, селски сборове. За българите и целогодишната им трудова дейност празникът е с особено значение. Това е така, защото в цялата балканска историко-етнографска област годината се дели на два основни сезона – зимен и летен. Това делене се осъществява от двойката празници Димитровден и Гергьовден. Българската народна пословица гласи: „ Свети Димитър зима носи, а свети Георги – лято”. В една приказка двамата светци се представят като двама братя близнаци. Първородният брат е Димитър, и е господар на зимата, а Св. Георги е повелител на пролетта. Затова нашите предци са очаквали първия сняг около Димитровден. В миналото те са вярвали, че първите снежинки се изсипват от дългата бяла брада на Св. Димитър: ”Дойде ли Димитровден, идва и снегът”, казват и сега старите хора. На този ден стопаните прибират на сухо ралата си, а под стрехите на сухо редят дървата за огрев през зимата.
В старопланинския район на Димитровден се следи „полазника” т.е. госта, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако е добър и заможен човек, вярва се, че идващата година ще е здрава и плодовита. Ако срещу празника месечината е пълна, вярват, че пчелите ще се роят и кошерите ще са пълни с мед.
Две икони на Св. Димитър и Св. Георги. Иконографските изображения на на Св. Димитър и Св. Георги са близки. И двамата са изобразени на коне. Разлика има: най-често Св. Георги се изографисва възседнал бял кон и убиващ змей. Св. Димитър е върху кафяв или червен кон, държи също копие, но убива военачалника Лий, който е в краката на коня.
