Известният още като: азиатски див кон, монголски див кон или просто таки, е най-близкият живеещ на свобода роднина на домашния кон в наши дни.
Повечето „диви“ коне днес, като американските мустанги или австралийските брамбита, са всъщност неопитомени животни – коне, които някога са били домашни, но са избягали и отново са „подивели“. Що се касае до главния герой в нашия разказ, той никога не е бил опитомяван успешно и си остава истинско диво животно. Имало е няколко вида коне като тарпан, които също не са били никога домашни животни, но повечето от тях са вече изчезнали. Единствените, останали в съвремието ни истински диви коне в света, са от породата на Пржевалски.
Наука за класификацията
Когато Поляков стига до заключението, че този кон е от див вид, той му дал официалното име Equus przewalskii. Други специалисти обаче дали различни класификации. Някои го смятат за отделен вид, последната следа от дивите коне Equus ferus, а други го причисляват като подвид на Equus caballus. Крайният отговор на този въпрос ще бъде даден, само ако, или когато общите му предци бъдат определени. Въпреки че конят на Пржевалски има 66 хромозома в сравнение с 64 при домашния кон, единствено тези два представителя на семейство коне при кръстоска дават плодовито поколение, притежаващо 65 хромозома.
Популация
По статистически данни от преброяване през 2005 г. в света живеят около 1500 коне от породата, всички произхождащи от 31 животни, които били хванати 1945 г., които от своя страна са потомци на други 15, заловени в началото на ХХ в. Смела съвместна инициатива на лондонското Зоологическо общество и монголски учени успешно възстановили броя им като ги пренесли от зоопарковете в естествения има ареал в Монголия. И така през 2005 г. на 248 животни им била върната свободата да странстват из родината си.
Външен вид
Конят на Пржевалски е нисък и набит в сравнение с домашните коне, с по-къси крака. Обичайната височина за породата е 132 см, на дължина обикновено стигат около 210 см с 90-сантиметрова опашка. Теглото им е приблизително 300 кг. Цветът на козината им е подобна на сиво-кафявите домашни коне. Варира от тъмно-кафяв около гривата (която стои изправена) до бледо-кафяв в областта от хълбоците до слабините и жълто-бял по корема. Краката често са украсени с леки райета.
Характер
В природата конете на Пржевалски живеят на групи, състоящи се от жребец с доминираща роля, кобила водач, други кобили и множество малки. Подобно на други диви стадни животни, всяка група от тези коне има добре определена област, която обитава. В рамките на този район, стадото изминава между 5 и 10 км на ден, като прекарва времето си в паша, водопой, търсене на солни източници и дрямки. Нощем стадото се скупчва и изкарва около 4-часов сън. Обсегът на стадната територия може да се припокрива с друг без да има конфликт, тъй като жребците държат да пазят повече кобилите си. Затова за тях понякога се казва, че се движат на хареми, а не на стада.
Жребците маркират с миризма техните земи с купчини фекални маси на по пътя си, за да предупреждават другите мъжки за присъствието си. В допълнение към това, когато някоя женска в стадото уринира, мъжкият неколкократно уринира на същото място, с цел да обозначи принадлежността и към стадото пред другите мъжки екземпляри. Жребците често могат да бъдат забелязани да душат тези купчини, за да се уверят в своите маркировки.
История
В XV век Ханс Йохан Шилтбергер, баварски благородник, направил едни от първите европейски наблюдения на тези коне. Той бил взет в плен от турците и продаден на известния Тамерлан от Златната орда, който го предал на монголския хан принц Егеди. Шилтбергер прекарал няколко години в планината Тяншан. Там написал мемоарите си „Пътуване в езическите страни“. Непубликуваният ръкопис бил написан през 1427 г. и сега се съхранява в Мюнхенската градска библиотека. След него някакъв шотландски доктор бил изпратен от Петър Велики на мисия в Китай. Той описал опита си в „Пътешествие от Санкт Петербург до Пекин“ и в него включил точно описание на азиатския див кон. Породата е кръстена на руския генерал Николай Пржевалски (1839–1888), но името произлиза от изписването му на полски език. Генералът бил изследовател и естествоизпитател, който описал коня през 1881 г., след като предприел експедиция за откриването му, подтикната от слухове за неговото съществуване. Много от тези коне били заловени около 1900 г. от Карл Хагенбек и настанени в зоопаркове. Както споменахме по-горе, репродукцията на 12–15 животни формирала днешната популация.
Парк дю То, Франция
Местната популация се влошила през ХХ в. поради съчетание от няколко фактори и измиране на дивата популация в Монголия през 60-те години на миналия век. Последното стадо било забелязано 1967, а последния индивид през 1969 г. Последвалите експедиции не открили нито един представител на породата и видът бил обявен за „изчезнал в естествената си среда“ за повече от 30 години.
След 1945 само две популации останали задържани в зоопаркове в Мюнхен и Прага. Най-ценната група в Аскания Нова била избита от немски войници по време на окупацията, а групата в САЩ измряла.
Ян и Инге Боуман са хората, които през 1977 основали Фондация за запазване и защита на коня на Пржевалски и стартирали програма за обмен между затворените в зоопаркове популации по света. Целта била да намалят близкородственото кръстосване (инбридинга), а по-късно дали началото и на собствена програма за развъждане. През 1992 г. 16 коня били пуснати на свобода в Монголия, последвани от допълнителни животни по-късно. Тези нови популации се размножили успешно и през 2005 г. статусът на породата се променил от „изчезнал вид“ в „застрашен от изчезване“. В червения списък на IUCN (International Union for Conservation – Международен съюз за опазване на природата) обаче те се водят като „изчезнали в дива среда“, тъй като не са били преразглеждани след 1996.
Зоната, в която били заселени новите животни, била обявена за Национален парк „Хустай“ (Khustain Nuruu National Park) през 1998 г. Освен десетките зоологически градини, в които по няколко коня от породата на Пржевалски живеят, съществуват и специализирани резервати, посветени главно на този животински вид.
Най-мащабната в света развъдна програма на конете на Пржевалски „в плен“ е в резервата „Аскания Нова“ в Украйна. Няколко десетки представители на породата били пуснати в района, евакуиран след инцидента в Чернобил, който сега служи като безлюден природен резерват. Дълбоки проучвания върху популация от свободно бродещи животни била проведена в Хортобагската пуст (Hortobágy puszta), в Унгария, която, базирана на социалната структура, поведение, заболявания и т. н., се използва за подобряване усилията в монголския резерват.
От 2004 г. насам три такива коня пасат на воля в падок с площ 12 акра (5 хектара) в Клокейногската гора в Северен Уелс, на мястото на селище, съществувало по време на Неолитната или Желязната епоха. Горската комисия се надява да помогне е пресъздаването на сцени от Желязната епоха, когато коне, подобни на тези, скитали свободни из Британия.
Друга малка популация населява дивия резерват в Камбърланд, Охайо, САЩ. Малкото стадо от около 17 екземпляра може да бъде видяно в голям район, който споделя с други азиатски животни възстановена въглищно-минна площадка.
Любопитно
Праисторически пещерни рисунки във Франция и Испания показват примитивни хора, които ловували тези коне преди повече от 20 000 години. Най-ранните записки, отнасящи се до тези коне датират от IX в. от новата ера, а в такива от 1226 г. се казва, че стадо коне на Пржевалски накарали Чингис Хан да падне от коня.
