Исландско пони

0
1790

„Студен остров с горещо сърце“ – така наричат Исландия. Сред природните чудеса на острова може да бъде добавено и още нещо – исландските коне. Според статистиката в Исландия конете са само три пъти по-малко от хората. С такова съотношение не може да се похвали нито една друга европейска страна.

Този остров, скрит зад мъглите на Атлантика, бил открит от викингите през 874 г., които го нарекли Исландия (Страната на ледовете). В корабите им от Норвегия пристигнали и конете им. Тези малки северни кончета приличали на сегашните фиорди. В Исландия се преселвали заедно с конете си и скандинавски колонисти от западните брегове на Шотландия, Ирландия и от остров Мен.

Конят е един от най-популярните герои в скандинавските и исландски митове: образа му е приемала богинята на плодородието и дори самият Один. Неговият верен помощник – осмокракият кон Слейпнир – бил митично бърз. Конете на исландските вождове били хранени със зърно, масло и мляко, дори когато най-богатите жители не винаги си позволявали пълна трапеза. Не е учудващо, че много от войниците искали да срещнат четириногия си съратник след смъртта си. Вождовете били погребвани заедно с конете си.

В исландските саги от Х–XIII в. се срещат многобройни описания на конски боеве: специално тренирани жребци били насъсквани един срещу друг, след което били оставяни да се бият до смърт. Стопаните им също се спускали на ринга, за да ги подкрепят, и често загивали под копитата на биещите се животни.

Епохата на викингите останала в легендите и за исландските коне настъпили мирни времена. Шосейните пътища се появили в Исландия само преди няколко десетилетия и конете доскоро били единственото транспортно средство там. Впрегнати в каруца, рало или косачка, за езда или за пренос на стоки, те се срещали навсякъде из Исландия. С тях към родилките идвали лекарите, с тях исландецът си тръгвал за последен път.

Деца на северното слънце

Едва ли на конете им е било лесно да оцелеят в тази страна, като се има предвид колко бързо отминава северното лято и под какви дълбоки снегове остава тревата през зимата. Има и други опасности – след изригването на вулкана Модухардини през 1783 г. на острова останали едва 8600 коня, докато преди това били 32 000.

Конете в Исландия обаче се приспособили към климата, „обраснали“ с дълга козина и дори се научили като мечките да натрупват мазнини за зимата. Естественият подбор създал изключително непретенциозен и издръжлив кон. Днешният тип на исландския кон малко се различава от разпространения в миналото. Целенасочената селекция само увеличила ръста на конете и ги направила по-елегантни, но не променила особеностите на обмена на веществата. За жител на континентална Европа и Америка отглеждането на исландеца няма да е проблем – ще му е достатъчно да има трева и малко сено през зимата. Дори тогава ще трябва да се следи конят да не „натрупа мазнинки“. Добавка на концентрати би се наложила само при много тежка работа.

Обяздването на исландските коне започва от 4-годишна възраст, тежките натоварвания са изключени преди навършване на 6-ата година. При лошо хранене исландецът ще се развие напълно едва на 7 години. Късното „съзряване“ се компенсира с изключителното им дълголетие: голяма част от тях доживяват до 30, а някои и до 40 години.

Въпреки малкия си ръст, исландските коне без проблем издържат тежестта на възрастен човек. Благодарение на развитото чувство за равновесие и устойчивост исландските коне с лекота преодоляват планински пътеки. Освен това в Исландия има много бурни реки, а малко мостове, та конете са и добри плувци.

Инстинктът винаги зове исландския кон към дома. След ежегодното преместване на овцете фермерите често пускат конете на свободна паша и те сами се връщат в родните долини. Известни са случаи, когато продадени в другия край на острова коне след няколко седмици се връщали сами.

По „чистота“ исландецът може да надмине много породи. В продължение на десет столетия тази популация не е получила и капка „чужда“ кръв. Освен това в цяла Исландия няма да намерите и един кон от друга порода.

Този въпрос е решен законодателно. Алтингът – най-старият в света парламент, през 982 г. приел закон, забраняващ внос на коне, отнасящ се дори за конната амуниция втора употреба. Причината е, че в Исландия няма много от инфекциите, разпространени на континента, и местните животни след векове изолация нямат имунитет към тях. Затова забраната е много строга: кон, веднъж напуснал Исландия, никога не може да се върне.

Това обаче не пречи на експорта на исландските коне. Извън „родината“ си са над сто хиляди, около половината от които са в Германия. В Швеция числеността на породата достигнала 20 000 коня, във Франция – 6 000, а 2 000 коня намерили дом в САЩ. И с какво ли толкова привличат чужденците тези на външност съвсем обикновени кончета? Те имат още една уникална особеност – нестандартни алюри.

В Европа с появата на рицарската кавалерия започнали да се търсят едри коне. В Исландия, обаче, конете запазили своя първоначален тип. Удобните алюри, които притежавали древно-скандинавските коне се оказали идеални за каменистите пространства на острова. Днес способностите за ходом и за тръс са едни от най-важните критерии в селекцията на исландската породата.

Ако сте решили да пояздите исландски кон, имайте предвид, че в арсенала му има не 3, а цели 5 алюра!

  • Фетгангур (fetgangur) – ходом
  • Брьок (brøkk) – тръс
  • Стьок (støkk) – галоп
  • Скейд (skeid) – раван
  • Тьолт (tølt) – ходов тръс

Подобен на тьолта алюр притежават само Ахалтекинците и Йомудските коне. Това е необичайно мек четиритактов алюр, при който конят прави същите движения както и на ходом. Задните крака се преместват далеч под корпуса на коня, като дават на гърба му възможност да „пружинира“, а на предната част енергично да се движи напред. Прекрасният тьолтер изнася краката си високо и главата му е гордо и свободно вдигната. При другите породи – например Американският рисак, Пасо Фино и Тенеси Уокър, също има подобен алюр, понякога наричан рек. Когато конят се движи в тьолт, прави 4 последователни крачки – ляв заден, ляв преден, десен заден, десен преден крак. При това се постига доста висока скорост. Ако видите отстрани как конят много бързо си сменя краката, ще се замислите дали именно тази гледка не е родила легендата за осмокракият Слейпнир.

Мекотата на тьолта е главното му достойнство. На шоута и демонстрации исландските коне често се движат в този алюр, докато ездачът държи в едната си ръка повод, а в другата – напълнена догоре чаша с бира. И до края на изпитанието не пролива и капка. Тьолтът може да е с различно темпо. От грациозно бавно, когато опашката на коня „подскача“ нагоре и надолу в този удивителен ритъм, до много бързо, когато конят може много леко да се държи на нивото на галопиращ кон от друга порода. Този алюр запазва силите на ездача, поради което конете, способни да се движат така, често били използвани само от дами.

Раванът е двутактов алюр, добре известен в международния „рисист“ свят. При движение в раван конят едновременно поставя двата крака от едната страна. В повечето страни коне с такъв алюр участват в надбягвания с впрягове, докато в Исландия те се управляват от жокей върху тях. Този вид състезания е един от най-старите и най-популярните видове конен спорт в Исландия. Някои коне, движейки се в този алюр, успяват да достигнат скорост от почти 30 мили в час.

И макар че по размерите си исландецът се определя като „пони“, е трудно да го наречеш „детски“ кон – той е прекалено активен, пъргав, а в умели ръце ще разкрие всички свои удивителни способности. Огромно удоволствие той ще достави на любителите на разходки сред природата.

Исландски старт

Поради забраната за импорт на коне в Исландия, там никога не са се провеждали международни състезания. И все пак конният живот процъфтява. Исландските спортисти не могат да се състезават с полукръвни коне, но успешно се състезават в обездката и конкура със своите „аборигени“. В надбягванията исландските коне се представят много добре и извън страната си. Съществуват и специални състезания, създадени за да покажат възможностите на необичайната порода. За такива изпитания се подготвя пътечка: овал с дължина 250 м, към който от едната страна се прави и дълга права отсечка. Настилката й е доста груба, почти като на рисистите хиподруми. Заграждения на трасетата няма. Най-често ролята им изпълнява бяла лента. Правото трасе е за надбягвания в галоп и раван. Скоростта е доста прилична, макар че дистанциите са „детски“ – от 150 м до 1500 м. Овалното трасе се използва за съревнования в качеството на алюрите. В тях съществува цяла система за градация на сложността. Например схемата на езда при оценката на тьолта за опитните ездачи се състои от три кръга: първият – „работен тьолт“, след това смяна на направлението, на втория кръг в завоите – „събран тьолт“, на правите участъци – „добавка“, третият кръг е изцяло от добавени алюри. На „четириалюрните“ състезания се добавя още и раван по права линия. Освен надбягвания в раван на дистанция 150 – 250 м, се провеждат и състезания за „чистота на алюра“ и управляемост. В Исландия има и състезания по обездка, които доста приличат на обичайните за европейците, но в програмите им е добавен тьолт. Освен това на състезателите е забранено да сплитат гривата на  партньорите си – задължително е тя да има естествен и пищен вид. Съществуват и доста строги правила за допустимите видове транзели, амуниция и подкови.

В Исландия числеността на конете продължава да нараства. А и как иначе, все пак вече 1000 години в сърцата на исландците живее любовта към коня – чиста като въздуха и реките на родината им и здрава като скалите на фиордите.

  • Глава: тежка, разширена в челюстите
  • Уши: малки
  • Опашка: гъста, дълга
  • Шия: добре оформена, здрава
  • Холка: ниска
  • Гръб: здрав, издръжлив
  • Крупа: мускулеста, силна
  • Крака: къси, здрави, с добри сухожилия
  • Копита: твърди, с правилна форма
  • Цвят: обикновено рижав или тъмно кафяв, често със светла сламено-жълта грива и опашка. Има и сиви, черни и петнисти коне. Някои ферми развъждат коне само от определен цвят.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име