Сред огромното разнообразие на съвременните конни породи има специална и доста многобройна категория – коне за шоу. Те са цяла индустрия с правила и герои. Породите, използвани в тези „представления“, първоначално се развъждали за доста по-прозаични цели. С течение на времето, когато практическата необходимост от способностите им намаляла, доста „екстравагантните“ умения били пренесени на шоу арените. Те станали цел за развъждането на породата. Сред впряговите породи „гвоздеят на шоуто“ били именно конете от породата Хакне. Думата „хакне“ дошла в английския език от нормандския и френския диалект: така наричали малките, леки, спокойни и издръжливи кончета, удобни за езда. Тогавашните Хакне най-често се срещали по селските пътища и фермите. Те разбира се, не могли да се конкурират по благородство с бойните коне на рицарите. Трябва да се отбележи, че бойният кон в Средновековието се наричал „дестъриер“, т. е. „кон за дясната ръка“ – рицарят сядал върху този кон само за сражения. За походи се използвали по-прости кончета, а ценния „дестъриер“ винаги ходел разседлан, за да се пази от претоварване. Както вече сигурно се досетихте, конят, използван за „черната работа“, е бил Хакне. Въпреки, че се смятал за „селско“ конче, Хакне, бил доста ценен: Хенри VII дори забранил извозването му извън страната. Три столетия след това, Хакне заели почетното място в кралските конюшни, а през XVII в. те вече започнали широко да се използват в кавалерията.
Надбягвания без хиподруми
Хакне и по-точно няколко родствени местни породи или линии се развивали като впрягови и получили названието „роудстъри“ или „рисаци“. Това не са Рисаци в съвременния им вид и смисъл – те не се състезавали на хиподруми и бързината не е била от основно значение за тях. Целта да се развъждат роудстъри била по-прагматична – на фермерите им трябвал бърз и издръжлив кон за пътувания, пригоден както за впрягове, така и за седло, и който отгоре на всичко да има и лек устойчив тръс. Особено преуспели в развъждането на този кон графствата Норфолк, Йоркшир и Линколншир. Английските Рисаци се използвали основно за езда, тъй като качеството на пътищата ограничавало възможностите за използване на впрягове: тоталното усъвършенстване на пътищата в Англия се провело едва през 20-те години на XIX в. През XVIII в. породите на роудстърите се формирали паралелно с чистокръвната порода и водили произхода си от едни и същи източни жребци. Основател на породата на норфолските и йоркширските Рисаци станал роденият през 1755 г. жребец Ориджинал Шелз, син на кобила-Хакне и на Чистокръвен английски кон Блейз.
Коне за пътища, коне за паркове
С появата на железопътните линии векът на роудстърите приключил. „Призовата“ област в Англия била заета от чистокръвната порода, а в чужбина станали известни специализирани породи за надбягвания. На мястото на роудстърите дошло ново поколение коне – съвременните Хакне, които сега се смятат за „едни от най-ефектните впрягови коне в света“. Интересно е да се проследи как се променяло значението на самата дума „хакне“. Доста дълго тя не се отнасяла до нито една конкретна порода. Някои изследователи смятат, че във френския език думата се появила от испанското „хака“, т. е. „стар, уморен кон“. Обаче Хакне от викторианската епоха са вече изящни коне за файтони с висока и красива стъпка. През XIX в. с думата „хакне“ започнали да наричат всеки кон на заем или коне за кеб. Кебовете, с каквито пътувал из Лондон знаменитият Шерлок Холмс, също се наричали „хакне“. През 1878 г., когато английските Рисаци най-накрая се сдобили със своя племенна книга, названието „хакне“ било избрано като дума, несвързана с никаква определена географска област. Към онези години различията, съществували между норфолските, йоркширските и линколнширските роудстъри, вече изчезнали. Появата на съвременния тип Хакне се дължи на развитието на модата за изящни екипажи и ефектни файтони. Старият тип роудстъри се отличавал с бързина, издръжливост и сила, но за пълна хармония на тези коне им липсвали явни признаци на принадлежност към определена порода – конете изглеждали доста простовати и груби. За разлика от тях, Хакне били „изчистени“ от всички тези недостатъци благодарение на участието на чистокръвните английски коне в селекцията. В същото време коренно се променил характерът на движенията им: отличителни черти на Хакне са много високото изнасяне на предните крака по време на движение, което естествено се отразява на скоростта им. Както отбелязал един специалист: „Ако някои впрягови коне имат предназначението колкото се може по-бързо да придвижат екипажа и да го скрият от погледа, то Хакне са създадени, за да държат елегантните екипажи колкото се може по-дълго пред възхитените погледи на тълпата“. Хакне станали любими коне на аристократите, които предпочитали дълги разходки с файтони из парковете. През 1883 г. в Норуич било основано Общество на развъдчиците на породата Хакне. От самото начало едно от основните направления на работата му станали влиянието върху прогреса на породата и представянето в изложби. Първото национално шоу на породата се провело през 1885 г. Най-широка популярност изложбите достигнали в началото на ХХ в.: през 1911 г. на такова шоу присъствали над 626 участника.
Хакне с всякакви размери
Освен обикновеният кон Хакне съществува вече и Хакне-пони. Към понитата се отнасят всички Хакне, по-ниски от 142 см. Конете и понитата Хакне се записват в една и съща племенна книга. Коневъдите, предпочитащи „нормалните по размер“ Хакне и тези, които предпочитат понитата, работят само със съответните племенни линии. Интересно е, че сега в САЩ повече от 95 % от общия брой Хакне са понита. Хакне-пони били селекционирани като порода през втората половина на XIX в. от Кристофър Уилсън, жител на Кумбрия. Той кръстосвал конете Хакне с фелски и уелски понита, а след това щателно селекционирал потомството, като държал развъдната линия „затворена“. Най-добрият му жребец бил роденият през 1866 г. син на йоркширски Рисак Сър Джордж. За да закрепи елегантността му и високата стъпка в цялото потомство, Уилсън продължил инбридинга със Сър Джордж. Кристофър искал да получи не само смалено копие на Хакне, но и кончета с особености на аборигенни породи. Неговите понита почти през цялата година пасели на равнините независимо от температурите. Обаче „аборигенският живот“ никак не повлиял на външността на Хакне-понитата: те изглеждат като миниатюрни полукръвни кончета.
Още през XIX в. новият тип на английския Рисак бързо завоювал популярност не само в родината си, но и в други страни. В САЩ породата преживявала истински бум по време на „веселите 90-те“ на XIX в.: тогава екипажите, в които били впрегнати Хакне, станали задължителен атрибут на живота на богатите жители на северното крайбрежие. Първият Хакне-пони се появил в Новия Свят през 1872 г. – това била кобилата Стела. Голяма част от най-добрите жребци, които участвали в създаването на Хакне-пони, се импортирали в Америка точно в пика на своята кариера на производители. Много от жребците, родени отвъд океана, били върнати в „историческата им родина“. Така и двата континента имат „роднински връзки“. В началото на ХХ в. Хакне активно се извозвали в Канада, Австралия, Аржентина, Нова Зеландия и Южна Африка. В Холандия броят им е дори по-голям от този във Великобритания, макар сред холандските Хакне да има много с нарушена чистота на породата. В самото Обединено Кралство Хакне не е сред процъфтяващите: всяка година се регистрират не повече от сто жребчета.
Хакне се развъждат „в чистота“. Изключението е направено само за чистокръвната порода, но участието й в развъдния процес на Хакне се допуска само чрез кобилите. Кобила от такова смесване може да се покрива само с чистокръвен Хакне-жребец. Подобни кръстосвания не са популярни сред коневъдите, което е продиктувано от страха им да не се загуби у потомството характерният висок ход.
На парад
След Първата световна война интересът към Хакне започнал забележимо да угасва, а към 40-те години на ХХ в. бъдещето им било още по-неопределено. Само ентусиазмът на любителите на тази порода спасил отчайващото положение. Сега основната сфера за изява на английските Рисаци останали шоу програмите. В селекцията за основни били приети направленията за усъвършенстване на ефектните характерни движения на Хакне и онези качества, които се изискват за шоу-изяви – да се „представят“, да завладяват публиката и да приковават с красотата си погледа на зрителите. Вниманието на съдиите е насочено към характерните движения на коня по време на тръс. Шоуто с Хакне е всъщност съревнования и е измислено специално за тази порода. Състезанието се провеждат по класове: за кобили, за жребци, за понита, за впрягове и за жени-ездачи. Конете демонстрират способностите си с различна скорост. По-бавният, но и по-ефектен и величествен алюр, е тръсът на американските Хакне: той се нарича „парков“. Особени изисквания се предявяват към външния вид на конете. По-рано е съществувала традицията опашките им да се отрязват до дължина шест инча до основата, но през 1948 г. в Англия бил приет закон, забраняващ подрязването на опашките при конете, като проява на жестокост. В САЩ все още се срещат Хакне с подрязани опашки, но и те вече са рядкост. Освен единични впрягове по време на надпреварите може да се видят двойни, тройни, дори и четворни. Подборът на конете за впряговете изисква особено внимание: освен еднакви по ръст и цвят, те трябва да си подхождат и по особеностите в движенията.
На фона на такова фундаментално творение на английската селекция като чистокръвният кон странните екзотични Хакне изглеждат не толкова впечатляващо. Но все пак Великобритания станала родина и на великолепните английски тежковози, и на популярните по целия свят понита. По разнообразие, количество и качество на конските породи в Западна Европа с англичаните могат да се конкурират само французите.
Екстериор и характерни особености
Именно в движенията се виждат главните особености на тези изящни животни, които ги отличават от всички други породи. На тръс ходът е много висок и едновременно енергичен, предните крака силно се сгъват в предните колена, а след това се изпъват напред. Тези движения се придобиват след дълги тренировки, но и наследствените навици си казват думата. Използването на Хакне за впрягове започва едва през 4-та година на кончето. За да се поддържа опашката на Хакне в правилно положение, се използва специална амуниция. Стойката на Хакне по време на шоу е високо вдигнати глава и опашка, прави и изпънати назад задни крака.
- Глава: суха, с прав, може и с изпъкнал профил
- Шия: високо поставена, с красива извивка
- Тяло: добре оформено, не масивно
- Крака: сухи, тънки, скакателните стави са разположени ниско
- Грива, опашка: къси и не много гъсти, с нежен мек косъм
- Цвят: черен, кафяв, сив, светлокафяв
