Три от най-основните дисциплини, без които не минава почти никое състезание по родео, са: ROPING – доста обширна като елементи; CUTTING – пресъздава сортирането на добитъка като част от каубойската работа, правят скокове настрани, засилват, спират, пак скок на друга страна и BARREL RACE, практикувана предимно от дамите.
Винаги ли и във всяко шоу са задължителни всички дисциплини?
Не. Един кон много трудно може да бъде добър във всички. Обучението на конете е много важно. Защото, за roping например, трябва да има здрава мускулатура, широки гърди, свалена задница, центърът на тежестта му да е ниско до земята, за да може да задържа. За cutting трябва да мисли, да следи движенията. Селекционната програма при тези коне усъвършенства това в тях от години. При reining е малко по-различно. Там трябва съзнанието на коня да е много спокойно. Последователно се редуват галоп, roll back (завъртане на 180 градуса) и т.н.
Коя уестърн дисциплина е най-близка до класическата, до английската езда?
За някого класическият тип е английския. Уестърн ездата идва от испанския начин на езда. Боузъл, хакимора – всичко това идва от испанците. Испанците пък от своя страна са я заимствали навремето още от арабите, те – от персите. Като години и начин на тренировка на конете това е далеч по-старо отколкото е английският начин на езда. Така че, ако говорим за класически, не знам кое е по-правилно. Уестърн ездата вече се е дистанцирала от испанската езда, но в основата си е същата, това я свързва с арабския начин на езда, който е с хилядолетия по-стар, отколкото английския, наложил през 17-18 век.
Все пак, коя от дисциплините в уестърн ездата би нарекъл „висша езда“?
Обездката общо взето наподобява raining ездата. Моят кон още не е готов за raining, но има добър старт. Макар че в reining не яздят само с връвчица, а използват боузъл, транзела или мундщук. Съществена разлика е, че поводите се държат с една ръка, защото при каубойската езда едната ръка винаги трябва да е свободна, за да можеш да хвърляш ласо или да си отвориш вратата като минаваш през заградено пасище или каквото и да е друго. Страничното движение от обездката пък се ползва при кръстосването на краката в spinning. Също така ход назад, по кръг с рамото навътре. Лично аз не използвам никакви закопчавания, а само връвчица и работа на тежест. Това ни връща към темата за natural horsemanship, където няма постоянно съпротивление от страна на коня и нужда да се бориш с него. Точно това искам и да популяризирам тук в България.
Какво по-интересно можеш да ни разкажеш от родеото, за което казваш, че се е организирало в околията на Перник през 1993-94 г.?
Когато направихме български отбор, бяхме 6 или 7 човека. Яздехме бикове, saddle bronc, bareback, roping… Пробвахме от всички дисциплини по малко, за да стане като шоу. Докато в Америка това си е състезание, освен шоу. Но идеята така и не се осъществи специално с българския отбор… Тренирахме, но не се стигна дотам да покажем наученото.
Това продължи около една година. Пламен Кралчев беше този, който докара каубоите от Щатите и организира цялата работа. Треньори бяха Дин Милър и Джон Майкълс. Специално Майкълс стоя дълго време в България, конските среди го познават. Милър беше по-скоро като мениджър, Майкълс ни тренираше. Американците правеха представления, но за нас нещата се разтуриха. В един момент се продаде всичко.
Под егидата на коя организация се провеждат родео-състезанията в Америка?
PRCA (Professional Rodeo Cowboys Association), която подобно на другите спортни асоциации и федерации раздава точки през годината, а накрая на сезона провежда финали. В тях участват десетте най-добри ездачи от различните дисциплини. Това се прави всяка есен (септември-октомври) в Лас Вегас. Там вече става въпрос за солидни пари. Повечето хора, които са стигнали дотам имат награден фонд през цялата година, защото те пътуват от родео на родео. Вече говорим за хората, които професионално се занимават с това и нищо друго. В повечето случаи те са добри в една дисциплина и много рядко в две или три. Но през годината имат 200-300 хил. долара и нагоре награден фонд, за да стигнат до финали и да се види кой е шампиона. Хвърлят се немалко пари в родеото. Сега обособиха Bull Riders Association. Тя е отделно от родеото, защото състезанията с бикове са много атрактивни – там са яките падания и парите са още по-големи. Но това не е американското родео.
Има ли аналог на PRCA в Европа?
Нямам преки наблюдения, но знам, че в Англия, Германия, Чехия, Италия, Австрия и Испания се правят доста родео-надпревари.
Би ли се захванал да предизвикаш интерес и у нас към подобно нещо?
От около половин година насам точно това се опитвам да направя. Каквото съм видял по симпозиумите и усвоил по време на престоя си в Щатите, аз го преподавам тук като се опитвам да наблягам повече на natural horsemanship – една стъпка по-горе над уестърн ездата. Бил съм в клиника на Пат Парели, който и в Европа е давал обучения, и смея да твърдя, че е един от най-добрите. Маунти Робъртс и Рей Хънт също са много добри. Действително хората работят по-различно от стандартното, на което сме свикнали. Но пък резултатът се вижда.
Какво ще пожелаете на читателите?
Да се разбират с конете без никакви излишни ритания, сецания, камо ли бой. Това не означава, че, ако конят посегне да те ухапе или ритне, не трябва да го плеснеш, но в тренировките нещата могат да стават спокойно. Конят трябва да има респект, а не страх.
