Историята на по-тежкия от хановерската порода холщайнски кон датира от началото на 13-и век, когато бил използван като военен тежковоз. Това вероятно е най-старата германска топлокръвна (полукръвна) порода. Първоначално холщайнерът бил ценен заради неговата мощ, спокоен нрав и издръжливост, а по време на война – и заради смелостта и пъргавината. През 16–18-и век се търсели вече по-изискани коне за впряг и германците кръстосвали холщайнера с неаполитански, испански и ориенталски коне. От 17-и век той станал много популярен, най-вече в Италия, Франция и Дания като елегантен впрегатен кон.
През 19-то столетие холщайнската порода била кръстосвана с йоркширския пощенски и с кливландския алест кон, при което бил получен енергичен, издръжлив и красив екипажен кон с превъзходен нрав и готовност да откликва на всякакви команди. Станал един от най-предпочитаните за пощенски впрягове и за армейска езда.
През 1867 г. прусаците основали конезавода Травентхал в провинция Шлезвиг-Холщайн, Северна Германия, където се оформя съвременната порода холщайнер. Днес центърът на развъждането й е град Елмсхорн.
След Втората световна война е впръскана кръв от английската чистокръвна порода, като холщайнските коне станали още по-красиви, по-леки, с по-ниска крачка, по-полегато рамо. Селекционерите обръщали особено внимание на запазването на здравите крайници и копита. Съхранени били и спокойният темперамент, добрият нрав, възприемчивостта и смелостта, характерни за германската порода.
През 60-те г. на 20-и век холщайнската порода отново е облагородявана с участието на чистокръвни коне от Великобритания и Ирландия. Този път се е целяло представителите й да станат по-атлетични. Резултатите не закъснели. Получена е група жребци родоначалници на линии с голямо значение за модерното спортно коневъдство. Започва използването на техни потомци за впръскване на кръв в много други полукръвни породи – холандски, датски, британски и др.
Съвременните холщайнери са първокласни коне по всички показатели и много търсени, особено за обездка и конкур ипик. Те имат здрави кости и мощен заден пояс, което ги прави отлични скачачи. Притежават много добра маневреност и подвижност (нужни при обездката) и полегато рамо, поради което са бързи и при галоп.
Породата е много популярна и в Северна Америка (където всеки топ-състезател по прескачане на препятствия и обездка има поне по 1 холщайнер в конюшнята си), в Австралия и Нова Зеландия.
Височина при холката е 168–172 см. Профилът на главата е прав. Очите са големи, изразителни. Ноздрите са големи. Шията е дълга, много добре замускулена. Гривата е гъста, дълга. Холката е много силна. Гърдите са дълбоки и широки. Гърбът е дълъг и широк. Поясницата е здрава. Рамената са силни, коси. Крупата е мускулеста. Краката са къси със здрави стави. Копитата са големи, кръгли. Опашката е добре поставена. Всички цветове са позволени, най-често тъмноалест, кестеняв до черен, също сив и риж.
От края на 20-и век това е една от най-успешните интернационални породи във всички дисциплини. Постиженията й са внушителни. Най-известният представител на породата холщайнер е конят Метеор, роден през 1943 г. Със своя ездач Фриц Тидеман той извоювал медали на три олимпиади (1952, 1956 и 1960 г.), получил Големия приз на състезанията в Аахен през 1955 г. През 1976 г. на олимпиадата в Монреал холщайнерите доминират в състезателните дисциплини. През 1998 г. на Световното първенство по конен спорт холщайнецът Калваро 5 е обявен за най-добър кон. На световното първенство в Аахен през 2006 г. в състава на „златния” сборен отбор на Нидерландия имаше 2-ма представители от тази порода. Йос Лансинк завоюва индивидуално злато също с кон от холщайнската порода – Кавалор Кумано. Представителите на холщайнските линии заемат повече от половината ранг-листа.
илюстрация (Jos Lansink i Cavalor Cumano) с текст:
Йос Лансинк с кон Кавалор Кумано на игрите в Аахен 2006
