Крилатите параатлети от Олимпийските конни игри Токио 2020 полетяха с „Ние 15“

0
624

Параолимпийските игри в Токио посрещнаха 440 спортисти от 160 държави, а официалната церемония по откриването обяви мотото на игрите – „Имаме крила“! Повечето участници в спектакъла (артисти, музиканти) бяха хора с увреждания, а Олимпийският огън беше запален едновременно от трима параатлети. Парадът на спортистите започна с отбора на бежанците, сформиран от Международния параолимпийски комитет.

Рихард Сникъс и коня King of the Dance LAT печелят сребърен медал

„Параолимпийците се превърнаха във фар на надеждата, докато сянката на несигурността легна върху нас. Параолимпийците не загубиха вяра, че един ден ще бъдат на този стадион. Тези хора притежават силите на добротата, природата и упоритост, които вдъхновяват много от нас“, каза Андрю Парсънс, президент на Международния параолимпийски комитет и поясни: „Искаме да променим света, поради което Международният параолимпийски комитет и Международният алианс на хората с увреждания стартираха движението „Ние 15″, което ще се обърне към 15% от населението, ще поставим хората с увреждания на дневен ред.

Параолимпийските игри са отлична платформа за подготовка за такива промени, те се провеждат на всеки четири години, но ние трябва да вършим работата си всеки ден, за да консолидираме обществото в нашите различия и сила, а не слабост. Ние ще се борим да направим света равен“, добави президентът на Международния параолимпийски комитет.

Пепо Пуш и Sailor’s Blue от Австрия със сребро, Лий Пиърсън и Breezer от Великобритания със злато и Джорджия Уилсън и Sakura от Великобритания с бронзов медал

Мисията на Параолимпийските игри в Токио 2020: общество, свободно от дискриминация

Живото доказателство за устрем, воля и победи е изключителната петкратна параолимпийска златна медалистка Наташа Бейкър от Великобритаия. 31-годишната спортистка по обездка разказва за разликите от игрите и параигрите:

Наташа Бейкър

„Докато дееспособните спортисти по обездка използват комбинация от сигнали на ръка, крак и тегло, за да комуникират с конете си, аз използвам компенсиращи помощни средства, поради физическите си и сензорните ограничения, произтичащи от моето увреждане. Тъй като нямам чувствителност в краката от таза надолу , краката ми просто висят, когато съм на кон. Когато видите краката ми да се движат, това не съм аз. Това е причината, поради която трябва да обучавам конете си с различни помощни средства и да разчитам на гласа си. Обучавам конете си до най-малкия шум или думи, за да знаят точно какво искам“, казва носителката на сребро в параобездката от Токио 2020, Наташа Бейкър.

Когато е необходимо, на параспортистите е разрешено да използват разнообразно нестандартно оборудване и помощни средства, които включват специални седла, които подпомагат равновесието и дават допълнителна подкрепа. Разрешено е също използването на еластични ленти за задържане на краката в стремената, нагайка във всяка ръка и адаптирани юзди.

Рихард Сникъс и King of the Dance LAT със сребро, Роксан Трънел Долтън (САЩ) със злато, Сара Морганти и Royal Delight (Италия) с бронзов медал.

Такъв е случай с Лаурентиа Тан от Сингапур, която е развила церебрална парализа и дълбока глухота след раждането. Тя разчита на асистенти, за да й кажат кога музиката започва и свършва, също така разчита на персонализирани юзди, направени за нея, за коня и начина по който ги държи.

„За човек с увреден слух, като мен, юздите са връзката между ръцете ми и коня. Юздите са като телефонна линия, която осъществява разговора с моя четириног любимец“, пояснява Тон. Интересен е факта, че преди коня да бъде язден от паратлет, той първо се обучава от работоспособен ездач с класически помощни средства и след това се преквалифицира, за да се адаптира към увреждането на спортиста. Забележително е, че конят се обучава в това, което параатлета няма. За спортисти, които не могат да използват краката си, почукването става като диригентска палка с нагайка, която сигнализира на коня кога трябва да се движи. Отнема около шест месеца до една година, за да може коня да бъде наистина уверен и надежден за параконна дисциплина.

 

Лий Пиърсън и коня Breezer спечелиха златен медал за Великобритания.

„Като живи същества със собствени мисли и чувства, конете са изключително чувствителни към специфичните нужди на инвалидността на спортиста и са силно възприемчиви към вербалните и невербалните сигнали. Правилата на FEI за параконните игри са създадени, за да гарантират, че спортистите имат оборудването, от което се нуждаят, за да се състезават в равни условия, като същевременно поддържат състезанието честно и безопасно. Това са важни принципи, които трябва да се спазват, ако искаме да осигурим непрекъснат растеж и развитие на параконния спорт“, споделя председателят на Параконния комитет на FEI Аманда Бонд.

Факт е, че през последните четвърт век Параолимпийските игри създадоха някои наистина запомнящи се моменти, както за последователите, така и за участниците. Ето 10 интересни факта за богатата история на Para Equestrian, които ще дадат представа за вълнението и на участници и на зрители.

  • Този спорт тръгва от терапевтичната езда. Малко състезатели притежават собствени коне, така че те заемат такива за игрите в Атланта 1996 и Сидни 2000. Състезателите не са яздели собствени  коне до игрите в Атина през 2004 г.
  • Великобритания оглави таблицата на Токио 2020 с три златни медали, два сребърни и бронзов, следвана от САЩ и Норвегия. Оттогава британците доминират на всички игри.
  • Норвежецът Йенс Лас Доккан, настоящ европейски шампион е единствения състезател, участвал на всички Параолимпийски игри след въвеждането на спорта.
  • В параконните игри има пет степени в спорта, като ездачите са разделени в зависимост от естеството и степента на увреждането им.
  • Всички спортисти се състезават заедно, включително физически и зрително увредени мъже и жени.
  • Парасъстезателите се състезават за два индивидуални медала в клас и общ отборен медал.
  • Екипните и индивидуалните тестове определят ездачите да изпълняват предписана поредица от движения, докато при свободния стил атлетите могат да сглобят сами собствените си съчетания в обездката, включващи определен брой движения „must have“.
  • Състезателите от I клас извършват тестовете си с темпо на ходене. Ездачите от II клас могат се движат ходом и на тръс, докато III и по-високи могат да се представят в ходом, тръс и галоп (въпреки че III клас могат да се разхождат само в свободния стил).
  • Съдиите разглеждат движението само на коня, а не на ездача. Те оценяват спортистите според критерии, известни като скали на обучение. Те обхващат ритъм, гъвкавост, контакт (между кон и ездач), импулс (потокът от движение напред от задните части на коня), правота (подравняване на краката на коня) и събиране (балансът на коня и ездача). Съдиите седят на определени точки около арената и отбелязват по 10 точки за предписаните движения, които конят прави по време на теста, който обикновено продължава между четири и пет минути.
  • За да се справят с уврежданията си, ездачите могат да използват широк набор от компенсиращи помощни средства, включително адаптирани седла, юзди, стремена и ботуши.

Ездачите с увредено зрение също използват обаждащ се-някой, който извиква позициониращите букви на арената, за да помогне на ездача да знае къде се намира. Конете от I до III клас могат да бъдат подкрепяни от друг, известен като „приятелски кон“. Приятелският кон отива до арената с конкуриращия се кон и след това застава извън арената, докато се изпълнява съчетанието. Това помага на състезаващия се кон да бъде по –спокоен.

Повече за параолимпиадата, конете и ездачите може да видите в 37 брой на предаването „Конете на България“, което ще се излъчи на първи септември (сряда) от 21:00 ч. по Агро ТВ.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име