Ларинкса е важен орган, разположен в горната част а трахеята. За разлика от човека, където изпълнява важна функция при развитието на говора, при животните регулира основно дишането и издаването на характерни за всеки вид звуци. В случай, че този орган се възпали, под въздействието на различни патологични нокси, се появява кашлица. Острото възпаление на ларинкса наричаме ларингит. Причинители са най-вече вируси, бактерии, алергени, чужди тела, топли и студени храни, вода и др.
Кашлицата при ларингита обикновено е суха, дрезгава, доста болезнена, проявява се най-често при излизане на конете от конюшната, особено когато въздухът навън е студен, при получаване на храната или при по-сериозни натоварвания. Запрашеният въздух причинява особено остри пристъпи. Нерядко се забелязват воднисти, до гнойни изтечения от носа и очите, ларингталните лимфни възли са уголемени, но телесната температура е нормална, в редки случаи, слабо завишена. Ако навреме, не се обърне внимание на това сравнително леко заболяване, то хронифицира, анатомичните и физиологичните органи се видоизменят, появява се т.н. свирещо дишане.
Характерно при заболели животни, особено в тръс, е затрудненото и с нежелание движение, както и специфичния хъркащ или хриптящ звук при вдишане. При по- тежките случаи, звукът е и при галоп. Животните се задъхват и уморяват лесно, оказват съпротива да вървят в сбор, т.к. това засилва още повече страданието им. Дори да не можем да доловим шумът от дишането, ако наблюдаваме дихателните движения отстрани, ясно ще забележим сериозна разлика. Здравите коне издишват в галоп, когато стъпва водещия крак, при болните не е така, поради невъзможност да синхронизират дишането си, а цвиленето е тихо и дрезгаво, кашлят и се задавят по-често. Колкото по- интензивно и продължително е натоварването, толкова по-силен е шумът при дишане, успокоява се сравнително бавно при почивка. Причините, както вече споменах, могат да бъдат различни.От вирусите, най- опасен е Herpes V, a от бактериалните инфекции, сериозен е Мита и неговия причинител Streptococcus equi, прахта и някои газовеm- амоняк например, които могат сериозно да увредят лигавицата на ларинкса. Действието на чужди тела, като осили от сено, полени, телове от бали и др. са изключително опасни, поради трудното им отстраняване.
До увреждане на ларинкса може да се стигне и вследствие на хирургически и диагностични манипулации, такива като носно- хранопроводна сонда, ендоскопия, поставяне на тубус за инхалационна анестезия и др. Някои коне са чувствителни на ухапвания от насекоми или поемане на отровни растения, вследствие на което развиват едем на ларинкса, ако не се лекува може да доведе до задушаване.
Като орган, ларинкса е сложна комбинация, изградена от мускули, връзки, хрущяли, кръвоносни съдове и нерви. От правилното му действие, зависи доставянето на необходимото количеството въздух до дробовете и трахеята. Импулсите, които се получават от ЦНС(централната нервна система) се обработват и предават на мускулите от ларинксалните нерви. Те предизвикват съкращаване на мускулите и отваряне на ларинкса при вдишване и издишване, и затваряне, при преглъщане на слюнка и храна. При нарушаване на този сложен процес, поради някаква причина, настъпват тежки промени.
Счита се, че при 50% от болните коне с парализа на ларинкса, е засегнат левия възвратен нерв. Заболяването е генетично и се унаследява в голям процент от случаите.
Наблюдавано е, че в ембрионалния стадий, левият нерв не се изгражда нормално, остава по-къс и е особено податлив на разкъсване и увреждане. Поради това, лявата половина на ларинкса не функционира нормално, не се повдига нагоре и така пространството силно се стеснява а количеството преминал въздух е намалено.
Придобитите парализи, в редки случаи, могат да засегнат и десния нерв, което е вследсвие от неизлекувани заболявания, хронични вирусни, бактериални инфекции, алергични състояния, миозити, химически отрови, тумори в тази област, микози на въздушните тръби и др.
Заболяването се среща по-често при спортните коне, т.к. те са обект на по-пълно изследване, откриват се на около 3-4 годишна възраст, когато животните започват да се натоварват интензивно. По-уязвими са големи коне с дълги шии а рядко е първично заболяване при понитата.
Освен всичко казано, болните коне можете да познаете по звуците, които издават, широко разтворени ноздри, безпокойство в погледа при натоварване, т.к те се щадят повече, поради недостига на въздух, от което лесно се уморяват. Дори да са с високи заложби, не успяват да покажат максимума си, поради разстройство в синхронизирането на дишането както при скокове така и при езда в манежа за обездка.
Лечението е в зависимост от състоянието и първопричината. Спазмолитици, антибиотици, антихистамини и секретолитични средства се използват в началните етапи. При вродените парализи се прилагат някои методи на оперативното разширяване на ларинкса (Вентрикулектомна ларингопластина, присаждане на част от нерв и др.). В помощ са и инхалациите с различни етерични масла и хомеопатични препарати. След една такава операция, е необходим покой, в рамките на 1-4 месеца и постепенно се започва натоварването.
Как може да се предотврати заболяването?
- Много важна е селекцията- подбор на здрави кобили и жребци, изключват се всички болни животни за разплод;
- Редовно ваксиниране- предпазва от инфекции и болести;
- Довеждане до минимум запрашеността в конюшните и манежите.
Познавайки добре своя кон, наблюдавайки го, забележите ли и най-малко подозрително задъхване, кихане или кашляне, споделете навреме това с вашия ветеринарен лекар за да може той да вземе най-вярното решение!
