Няма нищо чудно, че в епохата на висшите технологии и на модерната медицина гласуваме голямо доверие на ветеринарните специалисти. В миналото обаче, поради цял куп причини, хората далеч не са се доверявали така лесно на “учените”. Затова са ползвали свои илачи при лечението на животните.
Преди всичко той припомня, че в миналото животинската тяга е била основна двигателна сила за армията и селското стопанство. В нашата скотовъдно-аграрна страна грижата за здравето на работния добитък е била неделима част от битието на българина. Затова и българското законодателство взима необходимите мерки, за да може селскостопанския работник да бъде защитен от неуки доктори. В закон за санитарно-ветеринарната служба от 1915 година в член 280 се казва: “Този, който упражнява професия да лекува животни и да върши на тях кръвни или безкръвни операции и кастрации и ако от това лекуване или операция е последвало повреда върху лекуваното животно или е последвало разнасяне на заразна болест, се наказва с глоба от 2000 до 6000 лв. и със затвор от три месеца до една година.”
Несъмнено важна част, за да бъде животното пълноценно, е грижата за копитата му. Подковаването е цяла наука и за да бъдат копитата здрави собствениците използват подръчни и евтини природни лекарства. Ето някои от тези природни рецепти:
- Смазка за замазване на пукнатини и дупки по копитата: три части лой, една част смола, една втора част дзифт, една втора част восък, разтопени и добре размесени на огъня; с тази смес се покриват добре почистените наранявания на копитото; в краен случай замазването става със свинска мас и восък.
- Мехлем против гниене на стрелката: стрелката се почиства добре, като се премахват всички загнили части, дезинфектира се с отвара от смрадлика и ракия в съотношение 2:1; на загнилото място се прави лапа от счукан живовляк, залят с една лъжица зехтин, копитото се бинтова.
- Лечение на трошливо копито: ако копитото е много сухо, то често се овлажнява, намокря се с вода, но след намокрянето се подсушава добре и цялото се маже с вазелин или свинска мас и катран.
- Лечение на меки копита: отстранява се причината за влагата; копитото се маже с терпентин и се бинтова, докато терпентина попие в копитото.
- Възпаление на петките: първоначалната помощ при леките възпаления е студения компрес; при наранявания на петките се прави топла баня с 3% разтвор от син камък.
- За “гъсеница” в копитото: използва се счукана коприва, която се смесва със сол и мас и се нанася върху копитото.
- Убождане при подковаване: след изваждане на клинеца, причинил убождането, дупката се разчиства, прави се антисептична баня и се намазва с чист боров катран.
- Друга съществена част за здравето на конете е обезпаразитяването – външно и вътрешно. Тук народната медицина дава следните препоръки:
- За предпазване от външни насекоми: 200 грама нафта, 200 грама нафталин, към двете съставки се прибавя мас до получаване на хомогенна смес и се маже по цялото тяло;
- За вътрешно обезпаразитяване: Преди хранене, на конете се е давало завита в парченце хляб скилидка чесън; Ръжта, давана като дажба три дена под ред също действа обезпаразитяващо.
9. При разтежения на сухожилия се правят следните компреси: с отвара от смрадлика се разбърква глина, докато стане хомогенна смес, престоява няколко часа, след което се разбърква отново с оцет; сместа се нанася върху мястото, след което се бинтова с вълнена кърпа.
10. При колики: двама души с дървена дръжка масажират стомаха на животното, след което се прави дълга разходка.
В крайна сметка – преди да използвате някоя от тези традиционни “бабини рецепти”, помислете дали да не потърсите все пак помощ от въоръжения с всички средства на съвременната медицина ветеринарен лекар.
Бабините рецепти са предоставени от Петър Наков от с. Бачево.
