Едва ли има друг тандем на планетата, съставен от ездач и кон, който да е по-известен, по-легендарен и по-възхваляван от коня на Александър Велики – Буцефал. За ездача и неговия могъщ жребец са изписани томове на различни езици. В тях вече трудно може да бъде намерена границата между историческата истина и мита. Едно е обаче със сигурност известно – Александър стигнал в завоеванията си дотам, докъдето го е отвел неговият любим Буцефал.
Изследователите на един от великите пълководци са единодушни, че Буцефал е загинал по време на последното голямо сражение на Александър срещу индийския цар Пор. Битката се разгръща през 326 г.пр. Хр. на брега на един от петте ръкава на река 
Инд– Гидасп. Там срещу 4000 кавалеристи и 50 000 пехотинци на Александър се противопоставили 200 бойни слона, 6000 конници и 30 000 пехотинци на Пор. До ден днешен причините за гибелта на легендарния жребец все още не са категорично установени. Конят може да е паднал от старост или да е загинал от раните си, по време на боя. Най-вероятно е доста старият по това време Буцефал да е умрял от изтощение от непосилното за годините си напрежение и от желанието да даде всичко от себе си, за да не подложи на риск любимия си господар и приател.
Така или иначе факте е, че в мига, в който Александър остава без Буцефал, късметът обръща гръб на Великия пълководец.
От този момент и характерът на Александър започнал да се променя. Той станал раздразнителен, проклет и заядлив. След спечелената с много усилия и жертви битка срещу цар Пор и с цената на Буцефал, македонските воини отказали да продължат похода. Александър бил принуден да поеме по обратния път през пустинята Макран. Днес тези земи са южно от земите на днешен Пакистан.
Завръщането е безславно. Александър губи не само популярността си, той губи бойна мощ и военните си ресурси. Според Плутарх, Македонски споделя с войниците си несгодите на похода. Загиват 80 000 бойци и помощници от обоза на Александър. По този начин завършва мита за пословичния късмет и непобедимостта му.
Интересна е легендата за първата среща между Александър и Буцефал. Далеч преди мистериозната и все още неразгадана смърт на Александър Велики, съдбовната среща с коня определя устрема на пълководеца към славата и вечността.
Според един от разказите на средновековните летописци, Буцефал бил подарен на Александър от египетската царица по случай рождения му ден. Пак по тези описания: конят имал рог с цвят на слонова кост и дълга изумрудена опашка.
По-достоверни се смятат сведенията за Буцефал, които дава гръцкият летописец Плутарх (I-II в. г. от н.е.). В аналите си за случилото се през 344 г. пр. Хр. Той пише: “Конепродавецът Филоник Тесалийски предложил на Филип ІІ (бащата на Александър) да купи Буцефал за 12 таланта (16 според Плиний Стари). За да изпитат коня, го извели в полето. Буцефал се оказал толкова див и неукротим, че се изправял на задните си крака и хвърлял всеки конник, който се опитал да се задържи на гърба му. Филип Македонски се разсърдил от тази гледка и заповядал да отведат коня, като решил, че той не може изобщо да бъде обуздан. Тогава към него се приближил 16-годишният (според други сведения 12-годишен) му син Александър и казал: “Какъв кон ще загубят тези хора, само защото от страх и неловкост не могат да укротят Буцефал.”
Според Плутарх Филип замълчал малко, след което между него и сина му е записан следният любопитен диалог:
Филип: Ти упрекваш по-големите от теб, че си по-опитен и разбираш повече от коне от тях!
Александър: При всички случай с Буцефал аз ще се справя по-добре от всеки друг.
Филип: А ако не успееш да се справиш какво наказание си готов да понесеш за своята дързост?
Александър: Кълне се в Зевс, че ще платя исканата за Буцефал сума!
Този диалог и обещанието на Александър предизвикал буен смях сред македонските воини и приближените от свитата на Филип. Така македонският цар и невръстният му още син се обзаложили за огромната сума от 12 (или 16) таланта. Според Плутарх с тези средства можела да се издържа войска от 1 500 души.
След като скрепил баса Александър, без да губи време, хванал юздата на коня и го обърнал с глава срещу слънцето, тъй като забелязал, че Буцефал се плаши от появяващите се пред него сенки. Известно време младежът тичал редом до коня, водейки го за юздата. След това спрял, погалил го по шията и щом се убедил, че Буцефал е съвсем спокоен, хвърлил плаща си и се метнал на гърба му. Алексадър придърпал леко повода, отпуснал юздите и полетял в шеметен галоп.
При тази гледка Филип и хората от свитата му замълчали със свити сърца, тъй като се изплашили за живота на младежа. Скоро Александър обърнал Буцефал и по всички правила се завърнал горд и ликуващ при баща си. Според летописците тази случка изпълнила с радост сърцето на Филип ІІІ. Той прегърнал Александър, целунал го, след което с пророческо прозрение изрекъл цитираните от гръцкия летописец думи (“Избрани жизнеописания на Александър” – Плутарх):
„Сине мой, търси си царство, което да е достойно за теб. Македония е твърде малка, за да се вместиш в нея“.
От този момент, повече от 20 години, Буцефал водил своя ездач по пътя на славата. Когато животното паднало в битката при река Гидасп, опечаленият Александър заповядал на това място да издигнат град на име Буцефалия. И това е май единствения в света град, който е кръстен на кон.
За любовта на Александър към коня говори и още една случка: Според приближените на пълководеца Александър яздел Буцефал само по време на битки. А при походите любимецът му бил превозван в луксозна клетка. В похода си към Каспийско море Александър отишъл доста напред с ариегарда си. В този момент воини от местно племе отвлекли Буцефал и охраната му. Тази наглост вбесила до такава степен Александър, че той изпратил вестител до наглеците със заплаха, че ще минат под меча му заедно с жените и децата си, ако не върнат жребеца. Стреснати от заплахата крадците не само върнали Буцефал, но предали и всичките си крепости на Александър. В отговор на този жест Александър не само не ги наказал, но и изплатил доброволно огромен откуп за любимеца си.
Буцефал бил изключително благородно и умно същество. Веднъж гръцкият художник Апелес нарисувал в храма в Ефест портрет на Александър яхнал Буцефал. Македонският цар не харесал много рисунката, но когато до нея довели Буцефал, той започнал радостно да цвили, изказвайки явно задоволството си от своето изображение. Тогава художникът смирено се обърнал към Александър със следните думи: “Господарю, конят ви очевидно е по-добър ценител на изкуството ми от Вас”.
В превод името на Буцефал означава бича глава. По всяка вероятност това име идва от белега, който имал по рождение на муцуната си, или от клеймото, което се поставяло на жребците от неговата елитна порода. Според легендата Буцефал произхожда от конете на тракийския цар Диомед, който бил син на Арес. Те били невероятно красиви и силни. Затова царят ги държал вързани с железни вериги. Нищо друго не можело да ги удържи. Диомед хранел конете с месото на престъпниците и заловените в страната чужденци. Гръцката митология разказва още, че не друг, а самият Херкулес задигнал конете на Диомед, след което ги оставил на своя приятел Абдер да ги пази. Свирепите коне обаче разкъсали несретника.
