Ловкостта на коня и величието на човека
Още от най-древни времена конят е свързал своята история с тази на човека и е играл съществена роля в неговия живот. От своята поява през четвъртичния период до опитомяването му са изминали няколко милиона години, през които конят е еволюирал. В резултат от изменения в условията на околната среда тези животни са се променили така, че от трипръстия листопасен еохипус (Eohippus) произлязъл еднокопитният тревопасен кон (Equus).
Първите хора, които са опитомили коня, по всяка вероятност са били скитите в Азия. По времето на далечните им набези те са стигали чак до Дунава върху гърба на коня. Одомашняването на коня по нашите земи датира от 2600-220 г. пр. Хр. Около 1600 г. пр. Хр. хетите първи изработили програма, по която се отглеждал и обучавал конят. На хетските пазари един необучен кон се продавал за 14 закела, а обученият – за 20 закела, като при купуването се изпробвал за впряг и езда. Оттогава близо до наши дни ние живеем в „ерата на коня”.
Конната езда е била известна и широко разпространена още в периода на двукласовите общества, но особен разцвет и развитие тя изживява едновременно с установяването и развитието на робовладелското общество. И това е разбираемо, като се има предвид нуждата от средство, чрез което да се затвърди и укрепи превъзходството на „силните”. Това средство се оказва конят. От тези времена е и първият документ, отнасящ се до ездата. Това е ръководството по езда, написано от Кикулиш от Митани, управител на конюшните на хетския крал, написано през ХІV век пр. Хр. В този документ Кикулиш описва техниката на обяздване и дресиране на коня, като същевременно дава съвети за храненето и грижите, които трябва да се полагат за него.
За коня са изписани много митове и предания, които са го издигали в култ, придавали са му свръхестествени качества, отдавали са му заслужена почит. Говорейки за конния спорт, не можем да не споменем историята за възникването на първите Олимпийски игри. Съществуват множество легенди, свързани с произхода на знаменитите игри, легенди, които и досега привличат вниманието на хората. Ето една от тях: царят на Елада Ифит предложил на законодателя на Спарта – Ликург, „не с оръжия и кръв, а със сила и ловкост да се утвърди величието на човека” един път на четири години, като се организират големи спортни игри в името на Зевс, като през това време се забрави „звънът на оръжията”. Така през 776 г. пр. Хр. се състояли Първите олимпийски игри, които траели пет дни и привличали многобройна публика. Победителите били обявявани за национални герои. В тези игри били включени надбягвания с коне и колесници. Това са били първите официални конни състезания.
„Обездка” е една от трите класически дисциплини на конния спорт, която дава основата на ездата и заедно с това достига голямо съвършенство в работата на ездач и кон. В продължение на векове методите на обучение са претърпели сериозни изменения. Хората създали цели системи, опирайки се на опита и общуването си с коня. Така в края на ІV век пр. Хр. древногръцкият писател и историк Ксенофонт (430-355 г. пр. Хр.) написва два трактата за конното дело и ръководство за кавалерията. В единия от тях, озаглавен „Хипик”, се съдържа и неговото учение за ездата. Много точно и ясно той изложил възгледите за ездата на своето време, използвайки работата на неизвестния за нас Симон (Шимон), който умело изпълнявал различни изпълнения с коня. За първи път в Гърция се описва „сбор” на коня, а ето и какво Ксенофонт пише за него: „…шията на коня трябва да отива по възможност права до задтилъка… така задтилъкът ще бъде на височината на очите на ездача… в такова положение конят не може да влачи, колкото и да е темпераментен, понеже той влачи не с опъната шия, а като я издвърпва заедно с главата напред…”. Още тогава той дава описанието на пасажа и пиафето. За пасажа той отделя следните думи: „…Ако ти научиш коня да върви меко на повода, той придобива горда, естествена осанка, повдига високо задтилъка, стъпката става по-висока и вдига високо опашката си. В този образ той излага цялата си красота и с това величествено и привличащо вниманието поведение показва, че ездата за него е удоволствие…”
Ксенофонт разбирал и описал ползата от ездата в кръг (днешният волт) за огъвкавяването и поставянето на коня в равновесие. Той даже сменял и крака на галоп (неописано как), обучавал конете да преминават „един кръг в друг” (осморка) и не се противопоставял на работата в манежа и в полето едновременно. Дори упреквал гърците, че малко се занимават с езда по пресечена местност и скокове през каменни огради и ги съветвал да вземат пример за това от персите.
Всеки съвременен треньор говори на начинаещите: „Недейте да седите на коня като на стол!”. Това е повторение на думите на Ксенофонт – „…не ви съветвам да седите на коня като на стол, по-скоро ще седите като прав човек с отворени крака – така вие ще имате по-добър контакт с коня и ще можете по-силно да хвърляте копието…”. В своите трактати той излага и полезните до наши дни размишления за общуването ни с коня: „…никога не губи търпение в работата си с коня – това е най-доброто, което мога да те посъветвам… нищо насилствено не може да бъде красиво – както танцьор, заставен да танцува под 
заплахата на пръчката и камшика не изглежда красиво, така и конят, обучен по такива методи не може да бъде красив…” Основен принцип на Ксенофонт бил, че конят трябва да стане друг след допира си с човека! Дълбоките знания, предадени от гръцкия учен на поколенията, дават основание да го наричаме сега, след 2000 години, баща на изкуството „висша езда”.
Ивайло Цанев – треньора, състезател и многократен шампион по обездка
