И ако във въпроса има лека закачка, то това е доста сериозно заболяване, с което шега не бива. Митът е инфекция, която най-често зависи от храненето, правилното отглеждане, от това как се тренират или използват конете, от общото им здравословно състояние и най-вече от възрастта.
Инфекцията мит протича с катарално-гнойно възпаление на лигавицата на горните дихателни пътища с отичане и нагнояване на съответните лимфни възли, най-често подчелюстните. Най-податливи и уязвими на мит са младите кончета след отбиване, за разлика от тях по-възрастните коне боледуват по-рядко и преодоляват инфекцията значително по-леко. При младите животни заболяването води до забавяне и спиране на развитието им, а често и до смърт при злокачествена диагноза. Важно е да се отбележи, че при преболедуване на конете от мит се изгражда доживотен имунитет.
От какво се причинява мит?
От бактерия, която е изключително устойчива във външна среда. Заразяването става най-често чрез приемане на инфектирана вода и фуражи. Първите признаци започват да се проявяват в първите от 3 до 7 дни след заразяване.
Кои са първите симптоми?
Типични за заболяването са: висока температура, секрети от носа на коня, появата на кашлица, възпаление на глътката и отичане на лимфните възли. При младите кончета до една година най-често се забелязват артрити. Важно е да се знае, че ако навреме се направи ранна диагностика и се намеси компетентен ветеринарен специалист, изходът е благоприятен и конете оздравяват.
Лечение.
Докато трае пълното лечение, животните трябва да са в пълна почивка. Прилагат се общоукрепващи и витаминни препарати, антибиотици, сулфонамиди и кортикостероиди. В случай че възникне и отравяне на абцесите на лимфните възли, което е предположимо, се прилага и специална лекарствена терапия и за този вторичен медицински проблем.
Профилака.
Собствениците на коне трябва да знаят, че появата и развитието на заболяването зависят най-често от тях самите. Отглеждането на животните при отлични хигиенни условия са първият фактор за недопускане на инфекцията. Условията на хранене, контрол над храната, както и честите и навременни ветеринарни визити от страна на специалисти са гарант за превенция на инфекцията мит.
