Известният бургазлия е вечно влюбен в живота. Нито един ден от живота му не преминава без да разсмее поне дузина души около него. Любимият му образ е Калеко Алеко. Звездата му в „Господари на ефира“ изгрява с комедийната игра на Бай Брадър. Най-голямото богатство на актьорът е синът му Митко-младши.
Димитър Рачков е популярен като водещ на шоуто за гафове „Господари на ефира“ по Нова телевизия. Завършил е НАТФИЗ през 1995 г. в класа на проф. Д. Гюрова и проф. Пл. Марков. Работил е в театри в Сливен, Варна, в Малък градски театър „Зад канала“. От 1998 г. е в трупата на Народния театър. Има награда за мъжка роля от Театралните празници „Благоевград 99“ за Попът в „Зидарите и попа“ и на „Аскеер“ 2000 за изгряваща звезда за Мъжът в „Самолетът беглец“. Има няколко роли в киното, сред които е Дочо Булгуров в „Патриархат“. Телевизионните си изяви започва в Канал 1 с комедийното шоу на групата НЛО. Разговаряме с Рачков минути, след като е завършил грандиозният ни трети рожден ден, на който той е водещ.
Преди час, когато те провокирахме извън сценария да яхнеш кон, се справи много добре. Направи така, че да побъркаш публиката от смях. Но всъщност ти си яздил…? Ако трябва да съм честен, първо се качих на „С” класата – магаре. Това се случи в родното място на майка ми – Твърдица, още когато бях ученик. Дядо ми ме качи да яздя магарето от лозето към вкъщи… през циганската махала. Това остави траен спомен както у мен, така и у ромите.
На кон се качих за първи път през 2000-та година, когато снимах игралния филм „Занаятът на оръжията“. Там за две седмици трябваше да се научим да яздим, което е практически невъзможно. В последствие се успокоих, защото разбрах, че всъщност искат от нас да се научим в основни линии, което е съвсем друго нещо. По време на обучението преминах през куп перипетии. На първата езда ми зачислиха кон на преклонната възраст от 23 години. Роко – истински ветеран, сниман в „Хан Аспарух“. Той бе изключително добродушен и печен кинаджийски кон, но на втория ден, когато попитах къде е моят приятел Роко, ми казаха, че е много уморен. Така възседнах 7-годишния Сенатор. Естествено в този толкова ранен етап от обучението, конят бе завързан на корда. Което, обаче, не му попречи в един момент рязко да вдигне задницата си! Тогава последва светкавична реакция – за части от секундата си бях извадил краката от стремената и бях скочил на три метра от коня. Инструкторите ми казаха, че това било най-бързата реакция, която са виждали през живота си. След тази случка имаше много дълги уговорки, в които аз твърдо отказвах да се кача отново на кон. Но все пак обучението ми приключи на 18-годишния Гаспар – сляп с едното око. С него вече нямаше инциденти и в крайна сметка получих така необходимата ми основа в изкуството на ездата.
По този повод съм изключително благодарен на каскадьорите от групата на Митко Кехайов, защото накрая се представих изключително добре (и не защото имахме дубльори).
Къде, кога и по какъв повод си се снимал в сцени с коне ? Разбрах, че въпросният филм „Занаятът на оръжията“ е пожънал невероятен успех, точно поради моите сцени на кон. От тогава имам над 200 предложения за каубойски филми.
Какво е конят за теб? Изключително интелигентно животно. Много свободолюбиво и своенравно. Усети ли, че няма истински ездач на гърба си, започва той да „язди“ теб и да прави каквото си иска. Но това не означава, че не харесвам конете по-малко от преди. Напротив – мечта ми е някой ден да се науча да яздя истински добре.
С какво усещане си тръгна след Тодоровата кушия на 3-ия рожден ден на сп. ЕЗДА? Изключително приятно и позитивно! Благодаря на организаторите. Наистина се бяха постарали. Честно казано в началото изобщо не мислех, че толкова много хора ще се съберат в този ден на това място. Аз лично бих присъствал всяка година при евентуална покана. Беше невероятно! Толкова коне на едно място, толкова различно представени спортни дисциплини и различни шоу програми с коне… не съм виждал.
Какво би пожелал на нашите читатели? Здраве и по два арабски жребеца за всеки читател!
Архив, сп. ЕЗДА
