Конете се появили в Япония преди повече от 3 хил. години, докарани от преселниците от Азиатския континент. Те били твърде дребни – не по-големи от съвременно магаре.
Средно конете в древна Япония не превишавали в холката 120 см, но японците съумели да използват тези животни главно за транспортиране на товари. По-мощните, годни за военна служба коне се появили на Японския архипелаг значително по-късно – някъде в началото на нашата ера. Японските историци смятат, че по това време през Цусимския пролив от Корея се прехвърлил отряд от ездачи. Това били номади, чиито родови корени са проследени от експертите до Източна Манджурия. Завоевателите били много по-добре въоръжени и организирани от японците. След като преодолели лесно съпротивата на местните племена, те не само завладели властта в страната, но и сформирали управляващата върхушка. Именно с тяхната поява в Япония, а не с легендарните богове, започва историята на формирането на държавата Ямато. Още тогава се зародила традицията да се поднасят коне като най-скъпоценен дар на шинтоистките богове. Традицията се е съхранила и до наши дни, въпреки че днес на храмовете се даряват по-често не живи коне, а дървени таблички с техните изображения, наречени „ема“. Без такава табличка молещият се не може да разчита на сериозно внимание от страна на божеството. А състезанията с коне в Страната на изгряващото слънце се провеждат от началото на VIII в. Тези надбягвания също имали ритуален характер в рамките на шинтоитския церемониал. Европейският вариант на конните състезания на хиподруми бил заимстван от японците едва през 60-те години на XIX в. Но в някои райони на Япония са се запазили древните ритуални конни състезания. Едно от тях се провежда в префектура Фукусима.
През лятото, по време на празниците мацури, се провежда и конният фестивал Сома-Номаои. Той е изключително пъстър и пищен и привлича огромен брой зрители. Това събитие има доста древни исторически корени. Смята се, че всичко започнало преди повече от хиляда години. В онези далечни времена войнственият феодал, родоначалник на клана Сома – Тайра-но Масакадо, пуснал на свобода няколко коня. Това станало в равнината Коганегахара, на територията на днешната префектура Тиба. Решението на владетеля не било продиктувано от любов към животните. Работата е там, че амбициозният Масакадо, който решил да провъзгласи в източните части на страната собствена империя, се стремял да формира мощна самурайска армия, способна да противостои на правителствените войски. Но за това на воините им били нужни усилени тренировки и бойно майсторство. Табунът подивели коне бил използван от самураите на Масакадо като „условен противник“. Ездачът или пехотният войн трябвало не само да догони дивия кон, но и да го повали на земята с голи ръце, без да използва ласо или други подръчни средства. Уловените коне били отвеждани в храма, където по време на тържествена церемония били посвещавани на Мьокена, бога на военното изкуство.
По-късно кланът Сома бил принуден да се премести на север, където днес се намира префектура Фукусима. Но методиката за трениране на воините не била изоставена от тогавашния глава на семейството – Сома Сигетане. Кланът отдавна се бил отказал от опитите да конкурира централната власт, но в периода на кървави междуособици, обхванали страната през XV–XVI в., човек трябвало да бъде постоянно нащрек и в пълна бойна готовност. На север от земите на Сома се разпрострели владенията на войнствения клан Дате, който ревниво следил живота на своите съседи и бил готов във всеки удобен момент да нанесе удар на по-слабия. Ето защо воините на Сома продължили да преследват дивите коне и да организират други конни състезания в покрайнините на Намеката, днешния град Харамати, близо до родовия замък.
С времето Япония се обединила под властта на военния управител шогун и в страната настъпил дългоочаквания мир. Но конните тренировки край град Намеката продължавали. Сега вече не като задължителни упражнения за конните самураи, а като традиционен празник, влязъл в културната история на страната под името Сома-Номаои („преследване на дивите коне на Сома“). Днес той се смята за важен духовен елемент от културното наследство на японската нация.
Началото на празника се поставя в град Харамати със запалването на множество факли по улиците. Те осветяват пътя на събиращите се тук от целия окръг конници, облечени в доспехи на древни самураи с прочутия шлем „кабуто“ и въоръжени с мечове и лъкове. Всички местни жители, които притежават коне, се стремят да участват в празника „мацури“. Обикновено се събират до шестстотин конни самураи. Зрелището е наистина впечатляващо. Улиците на града, сякаш благодарение на някаква машина на времето, се пренасят в далечното минало – през XV в. Белезите на съвремието отстъпват в сенките и навсякъде се чува пръхтене на коне, тропот на копита, звън на оръжия.
На следващото утро центърът на събитията се премества към олтара в местния шинтоистки храм. Сегашният глава на клана Сома, който по време на празника изпълнява задълженията на главнокомандващ, се обръща към бог Мьокена с молитва да донесе успех в предстоящите сражения. Когато тържественото общуване на командира с небесния покровител завършва, се чува ревът на сигналните „фанфари“, изработени от морски раковини, и грохотът на барабани. „Армията“ на клана Сома потегля на военен поход. Всеки войн има закрепен на гърба си флаг, обозначаващ неговата принадлежност към едно или друго семейство. Именно по тези знамена воините още от древността разпознавали своите и чуждите в боя. Някога кланът бил много силен и обединявал немалко семейства. Ето защо сред конниците се веят повече от сто различни флага. Всеки от тях е увенчан със семеен герб, наречен „мон“ – „слънчев диск на черен фон“, „пълна луна на пурпурен фон“, „полумесец на син фон“, „седем звезди“, различни геометрични фигури, йероглифи. Не случайно празникът Сома-Номаои понякога е наричан и Фестивал на семейните знамена.
Преминавайки в тържествен парад по улиците на Харамати, конната кавалкада с бавен алюр се придвижва до съседния град – Сома, намиращ се също на територията на бившите владения на клана. Днес върху тази напоена с кръв земя са разположени 2 града и 6 села. И всеки от техните жители е в правото си да очаква, че ще види със собствените си очи въплътената в реалността слава на своя род. След конниците от едно селище към друго вървят и тълпите възторжени зрители.
На третия ден започва активната част от празничната програма. Провеждат се надбягвания между самураите, състезания по бадзюцу – воински умения на ездачите, съревнования между стрелците с лъкове, поразяващи целите от гърба на галопиращ кон. А в последния ден се разиграва истинско сражение. В пълна бойна екипировка, със семейните флагове на гърбовете, конниците се борят за завоюването на божественото знаме. Този свещен червен флаг се изстрелва с помощта на ракета за фойерверки високо в небето и всички участници в битката, събрали се на полето, се устремяват към мястото, където ще падне. Успелият да вземе божественото знаме, блъскайки се със съперниците, галопира към олтара, където го очакват шинтоистките жреци и главнокомандващият. Образувалият се шумен водовъртеж от разгорещени „кентаври“ – сраснали се помежду си хора и коне, наистина напомня битка от времето на Сенгоку дзидай.
В последния ден от конния празник се провежда ритуалната церемония номагаке. Десетина най-добри бойци в бели дрехи се втурват след препускащите диви коне, които трябва да уловят с голи ръце и да отведат в храма, където ще бъдат предадени в дар на божеството. След успешното завършване на номагаке празникът постепенно утихва. Все още продължават костюмираните шествия, жреците носят из улиците свещения паланкин микоси, вътре в който временно се намира духът на Мьокена, местните жители и гостите продължават щедро да се черпят един друг с оризово вино, но градът започва да се завръща от далечното минало в съвременността. Интересно е, че всички японци, които се числят към клана Сома, за трите дни на празненствата Сома-Номаои са освободени от работа.
И всичко това се случва само на около 250 км северно от Токио.
Владимир Йонев
