Италианската порода Салерно възниква през 18 век в района на провинцията Кампания, Италия. Тези коне са едни от най-атрактивните италиански топлокръвни породи, но през последните години числеността им осезаемо намалява. До 1780 г. не е имало целенасочена система за разплод на тези коне. Но след тази важна за годината порода, хората започнали да селектират и да размножават породата в конезавод Персано.
Салерно еволюира в известния конезавод, който е основан от Карлос III де Бурбон, крал на Неапол и след това на Испания, през първата половина на 18 век. Конете, които били произведени в завода, известни още като Персано коне, били отглеждани близо до Соренто и Неапол и притежавали испанска и Барб кръв. Три жребци от породата Липицанер изиграват особено влиятелна роля в производството на Салерно. Техните имена са Плутон, Конверсано и Наполитано и се определят за фундаментни жребци, основатели на породата.
В сравнение с иберийските коне, в Италия, Салерно са признати за едни от най-добрите коне, използвани за различните фази на обучение. Те са обичани и високо ценени заради благия си характер и изключително здрави крайници. По късно тези коне са кръстосани с местни породи от долините Салерно и Офанто, а след внос на арабски и испански коне, била прибавена и от тяхната кръв, за да се произвеждат коне с отлични ездови качества.
През 1860 г. когато се създава Италианската република, конезаводът е затворен и селекционната работа спира. Четиридесет години по късно през 1900 г. селектирането се възражда. Старото име на породата изцяло отпада и се налага ново – Салерно. През тези години се въвежда кръв от чистокръвни английски коне. Така се подобрява качеството и резултатът е изключително добър тип кавалерийски кон. Породата става по-голяма, по – атрактивна, с много по-добри движения и структура, подобряват се и скакателните й възможности.
Някои забележителни коне са произведени в конезавод Моресе, които се намира в близост до първия конезавод Персано. Най-известни от които са Мерано и Посилипо. И двата коня се изявяват в конкурс и, и двамата яздени от легендата на италианския конен спорт Раймондо Д’Инцео. Мерано и Д’Инцео печелят индивидуално и отборно сребро от Световното първенство през 1956 г. в Стокхолм. С Посилипо Д‘Инцео печели отборен бронзов и индивидуален златен медал на Олимпийските игри през 1960 в Рим.
Характеристики. Конете от породата Салерно обикновено имат по-лека и добре сложена глава. Притежават дълга мускулеста шия. Гърбовете им са добре сложени, с полегати, наклонени рамене, добре изявена мускулеста задница, силни и тънки крака. Породата достига до 173 см. височина. Салерно най-често се срещат в цветове: алест, черен и кестен. Те се славят с репутация на коне с благ характер.
Породата днес. Салерно притежава изчистена и по-наситена чистокръвна английска кръв. Подобрени са рамената му, в резултат е с още по-добри структурни ездови качества, с широк размах на краката. Така движението е леко и атлетично. Съвременният Салерно е значително по-висок от своите предшественици.
Днес породата намира широко приложение в жандармерията на Италия. Конете Салерно притежават качествата на отлични полицейски коне, благодарение на чистокръвната кръстоска. Разумни, с добра структура и със скакателни способности над средното ниво.
