Джобното конче Фалабела

0
5622

От 70-те – 90-те години на XX век голяма популярност в света завоювали миниатюрните коне Фалабела, наречени така по името на аржентинския фермер, който пръв започнал да се занимава с развъждането им. Случва се тези коне да бъдат погрешно класифицирани като порода понита, а особено често се бъркат с най-дребния тип – Шетландско пони. Фалабела обаче, въпреки дребните си размери, не е пони, а истинска самостоятелна и при това много рядка конна порода. При понитата главата и тялото са с нормални размери, а краката са много къси. За разлика от тях, представителите на Фалабела имат абсолютно пропорционално телосложение, също като конете със стандартна височина. При понитата козината е дълга и пухкава, а при Фалабела – рядка и тънка. Единственото, по което си приличат, са размерите.

Породата Фалабела се отличава с нисък ръст. Нейните представители не са по-високи от 76 см, като се срещат дори кончета с височина 38-45 см. Теглото им варира между 20 и 65 кг. Най-малкият жребец от тази порода – Литъл Пъмпкин, при ръст от 35,5 см тежал само 9,7 кг.

Уникалната особеност при Фалабела е, че всяко ново поколение е по-дребно от предишното. Дори нещо повече – при кръстосването на жребец Фалабела с кобила от друга порода, независимо от височината на майката, потомството унаследява ръста на бащата. Разбира се, такова кръстосване се извършва чрез изкуствено осеменяване.

Тези коне са много изящни, имат тънки крака и малки копита. По екстериор приличат на арабските коне и на тези от породата Хънтър, сякаш са тяхно умалено копие. Фалабелата са практически непригодни за езда. Само най-силните от тази порода са в състояние да издържат на гърба си дете. Телосложението обаче им позволява да теглят лека каручка с няколко деца в нея.

Произход и история на породата

Съществуват различни версии за произхода на миниатюрните коне. Една от тях предполага, че в далечни времена стадо коне попаднало в капан на голям и дълбок каньон заради срутване на стените му. Единствената достъпна храна за тях били кактусите. Тъй като това растение няма в себе си минерали, нужни на конете за израстването на височина, то поколение след поколение те ставали все по-малки. Смята се, че много години по-късно тези коне били намерени от фермера Х. Фалабела.

Според друга версия, индианците от племето Каяк владеели тайната на селекцията на тези малки кончета и вождът на племето предал знанията си на семейство Фалабела. Обаче тази легенда противоречи на войнствената природа на индианците от онзи край, както и на техния стремеж да развъждат бойни коне, а не подобни малки „играчки“.

Съществува и вярване, че миниатюрните коне били намерени в скрита долина в Андите, където всички растения и животни били малки и необичайни. Но това е по-скоро нереалистично обяснение на вярващите в мистиката местни жители.

Друга легенда разказва, че някой от предците на семейство Фалабела пратил част от елитните си коне в безплодна и незащитена от ветрове част на Патагония, след което забравил за тях. Защо фермерът е оставил конете си на почти сигурна смърт така и не става ясно, но според разказа, години наред за това стадо не било дори споменавано в семейството. Накрая правнуците на същия този фермер си припомнили старата история и отишли в долината, която би трябвало да обитават потомците на стадото изгнаник. Обаче вместо нормални коне те намерили само странни кончета джуджета.

Най-фантастичната версия за произхода на тези кончета принадлежи на австралиец, който твърди, че семейство Фалабела някога било наело в ранчото си много японци, които успели да намалят размера на конете. Като аргумент изтъкнал, че японците са известни с умението си да създават миниатюрни дървета в саксии – „бонсай“. Според австралиеца, японците подрязвали копитата на конете и им слагали малки подкови, за да не могат животните да пораснат до нормалните си размери. Все пак тази версия е малко вероятна.

Най-правдоподобен изглежда разказът на Джулио Сезар Фалабела. През XIX в. в различни райони на Чили и Аржентина често се водели битки между непокорените индиански племена и „белите“ завоеватели. Един от ранните заселници по тези земи бил ирландец на име Нютън. Известен бил сред заселниците с голямата си любов към конете. Около реката, където се намирала къщата на Нютън, често идвали коне, за да пият вода. Веднъж на водопоя дошъл малък кон, съвършено различаващ се от всички други. Но той страдал от някаква болест, лишила го от нормалния му ръст, а бил съвсем нормален кон, само че много малък. Нютън бил очарован от дребния жребец. Решил да го хване и да получи от него потомство. После подарил новия вид коне на дъщеря си, която след години се омъжила за човек от рода на Фалабела. Така били поставени основите на породата, която се развъждала само във владенията на това семейство. Никой така и не разбрал на кого е принадлежал оригиналният родоначалник на породата, откъде бил докаран на континента и защо бил толкова миниатюрен.

Разпространение и развитие

Слуховете за необикновените коне постепенно започнали да се разпространяват по целия свят. Обаче Фалабела нямал намерение да споделя славата си с някого. Той рядко продавал коне, а ако все пак го правел, то преди да даде коня на новите му стопани, го кастрирал. Дори семейството на бившия американски президент Джон Кенеди, очаровано от миниатюрните кончета, успяло да се сдобие само с една кобила и жребец-кастрат. „Стената на отчуждението“, която ограждала конете Фалабела от целия свят, била разрушена от английския лорд Джон Фишър и жена му Розамунда. В своето имение Килвърстон, което се намирало в английското графство Норфолк, те основали собствен зоопарк с цел да съберат и запазят в него различни видове редки и изчезващи животни.

След многобройни посещения и преговори в ранчото на Фалабела, семейство Фишър успяло да убеди фермера да им продаде четири жребеца и няколко кобили, за да се създаде първият в Европа завод за конете Фалабела. Това се случило през 1977 г. и в продължение на около 15 години семейство Фишър успешно осъществявало развъдна дейност. Собствениците на завода нееднократно демонстрирали питомците си на различни състезания в Англия и чужбина.

През 1991 г. семейство Фишър решили да затворят знаменития си зоопарк и продали конете Фалабела на Горския конен завод в Холандия. Така започнало разпространението на породата в Европа. Още преди това обаче лорд и лейди Фишър пратили няколко от своите кончета джуджета в САЩ, Австралия, Германия, Италия, в Средния Изток и Централна Америка. Във Франция тези коне попаднали непосредствено от родината си – Аржентина.

Съвременно състояние на породата

Поради своята рядкост, конете Фалабела са доста скъпи. Цената им не е по-малка от тази на голям породист кон, макар и породата да е изключително декоративна и предназначена само за естетическо удоволствие. Така или иначе тези „малчовци“ са широко разпространени в Америка, Европа, Австралия и Азия. Днес популацията им наброява няколко стотици екземпляра. Най-много от миниатюрните коне има в САЩ. Развъждането им е успешно и във Великобритания, Холандия и Германия.

В градчето Траут Лейк (щата Вашингтон) всяка есен клубът на любителите на Фалабела провежда увеселителен пикник с миниатюрни коне, впрегнати по двойки или по един в малки каручки. В каручките седят по един или двама човека. Екипажите изминават около 6,4 км. В празненството участват всички желаещи, местни жители и обикновено то завършва с традиционен обяд и размяна на подаръци.

По примера на Фалабела се появили и други хора, които желаели да се занимават с развъждането на малките коне. За някои фермери това начинание донесло доста по-големи приходи, отколкото отглеждането на други породи.

Отглеждане

Отглеждането на малките коне не се различава много от това на конете с обикновен ръст, но понякога са нужни по-специални грижи. Например, препоръчително е през студените месеци на конете джуджета да им бъде осигурена допълнителна топлина с помощта на инфрачервени лампи. Дори през деня в зимните месеци конете Фалабела трябва да бъдат покрити с попона.

Ако се отглеждат в не много широко пространство, подобно на кучетата, трябва да бъдат извеждани на разходка. Но, разбира се, по-добре е да разполагат с повече свободно място.

При голяма концентрация на тези коне трябва щателно да се следи за здравето им. Задължителна е добра вентилация на конюшните, а също така и добра топлоизолация през зимата. Всички кончета трябва да бъдат ваксинирани против грип и други вирусни заболявания.

Любопитно

Бременността на кобилите Фалабела трае 13 месеца, докато при другите породи продължава около 11. След като няколко представители на тези коне били преместени в Англия, периодът на бременността се съкратил. Най-вероятно това е станало под влияние на климатичните условия.

Повечето кончета се раждат през май или юни.

Ръстът на кончетата Фалабела при раждането е около 40 см. При други породи конете продължават да растат до 5 и 6-годишна възраст, а при Фалабела кончетата още през първата година достигат 90 % от ръста си. Растежът им завършва окончателно към 3-годишна възраст.

Още една удивителна особеност на представителите на дребната порода е, че те имат един прешлен и едно ребро по-малко от всички останали коне.

Тези кончета са истински дълголетници в конния свят – продължителността на живота им е около 40 години.

Породата е толкова рядка, че има по-малко от 900 екземпляра, регистрирани в Международната Фалабела асоциация. Знае се, че в различните страни съществуват и малки нерегистрирани стада, но е установено, че в целия свят има не повече от няколко хиляди представители на породата.

Характер и предназначение

 Фалабелата се отличава с добър нрав и схватливост. Тези коне лесно се поддават на дресировка и са много нежни към човека. Освен това те са природни скачачи – с огромно удоволствие и лекота преодоляват различни (разбира се, не много високи) препятствия, като най-често го правят за собствено забавление.

Все повече собственици на ездитни коне започват да си купуват Фалабела. За своите стопани това малко конче винаги си остава мил и очарователен любимец.

  • Копита: малки, твърди
  • Глава: достатъчно голяма, повече прилича на глава на нормален кон, отколкото на глава на пони
  • Грива и опашка: гъсти, красиви
  • Козина: лека, не много гъста
  • Гръб: здрав, силен, не много широк
  • Цвят: черен, кафяв, апалуза и други
  • Височина: не повече от 76 см.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име