Породата Ахал-Теке произхожда от пустинята Кара-Кум в Туркмения – място за най-жилавите хора и коне. Историците твърдят, че туркмените никога не биха оцелели без тези коне. Тези пустинни хора са създали порода, идеално приспособен към живота сред пясъците. Почти всичко, свързано с развитието на Ахал-Теке, е екзотично и чудато.
Прелестни коне, аристократи сред четириногите, „сияйни диаманти“ – подобни цветисти епитети са щедро раздавани по адрес на тази уникална порода. Ценени от Александър Велики, Чингис Хан, римските императори, Марко Поло и много други, тези коне служат на хората повече от 3 хил. години. Някои специалисти смятат породата за най-древната на Земята. Това са едни от най-красивите, елегантни и горди коне. Тяхната издържливост на висока температура е ненадмината.
Ахал-Теке са силни, неспокойни и много чувствителни. Разбират много добре какво искат от тях хората. Интелигентността им е несравнима с тази на която и да е друга порода. Те са коне за един господар и е трудно да бъдат яздени от непознати. С тях не може да се постигне подчинение с викове и наказания. Един поглед, малък жест или спокойна дума са достатъчни. Наказание, неразбрано от коня, може да го накара да бъде унил седмици наред. Това са коне с характер и изявена индидивуалност.
Не са подходящи за нервни и избухливи хора. Нуждаят се не само от чувствителен ездач, но от човек, който споделя чувствата им, когато галопират през откритите пространства, радвайки се на движението. Те не са създадени за ограниченията на модерните конюшни, това са коне на откритите свободни пространства.
Ахал-Теке е национална емблема за Туркменистан. Породата е прочута с своята невероятна скорост и издръжливост на големи преходи. Понастоящем има около 3500 екземпляра в целия свят, като най-много в Туркменистан и Русия, САЩ и Германия.
Една от легендите разказва, че тези коне идват от Асирия и се наричали “планински магарета”. Използвани във военни битки от велики пълководци, те били окачествявани като “божествените небесни коне”.
Марко Поло пише, че туркменците произвеждали превъзходни едри коне, които продавали. Той проследява родословието на Ахал-Теке Буцефал, легендарния жребец на Александър Велики. Привързаността на известния завоевател към този кон е толкова голяма, че когато жребецът му умира, владетелят прекъсва своя поход, за да издигне гробница в негова чест. Тя все още може да бъде видяна в Пакистан.
В борбата на вечни историчски спорове, ясни факти доказват, че арабските чистокръвни коне са се появили много по-късно от Ахал-Теке.
Движенията им са уникални. Начинът по който държат тялото си, обръщат главата си, мърдат чувствителните си уши, вдигат се на задните си крака и т.н. е пленителен. Това са коне, родени в пустинята, и стилът на ходене им е идеален за пясъка – специфично “меко и еластично”. Братовчедът на Ахал-Теке, Арабският кон, произхожда от каменната пустиня и обикновено ходи, издигайки краката си високо, с люлеещо се тяло. Докато глезените на Ахал-Теке са малко по-високи, вървежът му е по-гладък, сякаш се хлъзга по земята в разлято движение без да люлее тялото си, което е по-добре балансирано. Тласъкът е “еластичен”, но силен. Тръсът му е също свободно-плъзгащ се, а галопът – лек и с голям разкрач.
Обикновено Ахал-Теке е между 140-160 см на височина, в светло златист цвят (доста сходен до еленска кожа). Конете също така могат да бъдат червеникавокафяви, черни, кестеняви или сиви. Най-забележителното и характерно за Ахал-Теке е естественият метален блясък на космите му. Това е особено забележимо при светло-кафяви и еленски цветове на козината, както и при светлочервеникавокафявите, въпреки че някои коне “блещукат” повече от други. Смята се, че този цвят им служи за маскировъчен “костюм” в пустинята.
Ахал-Теке има изящна глава, с прав или леко изпъкнал профил и дълги уши. Очите му са с формата на бадеми. Гривата и опашката обикновено са рядки. Дългият гръб е леко замускулен и е свързан със задницата,която е плоска и дълга. Вратът е изправен. Ахал-Теке притежава разляти рамене и тънка кожа. Тези коне имат силни, жилави, но елегантни крайници. По-скоро те са със стройно тяло (като конска версия на хрътка), с дълбок гръден кош.
Породата е силна и жилава, приспособена към суровия климат в пустинните земи на Туркменистан, където трябва да живее без много храна и вода. Поради своя атлетичен тръс е изключително подходяща за спорт, най-вече в английските дисциплини. През 1935 г. тези коне били яздени 2500 мили от Ашхабад до Москва в продължение на 84 дни, включително 3 денонощия през пустинята без вода. Това постижение никога не било повторено.
Сред най-известните спортни коне е жребецът Абсент. На олимпийските игри в Рим през 1960 г. той спечелил приза по обездка. На 8-годишна възраст бил язден от Сергей Филатов, с когото печели и индивидуален бронзов медал на олимпиадата в Токио през 1964 г. През 1968 г. в Мексико печели отборно олимпийско злато за съветския отбор.
В началото на 20-и век става популярно кръстосването между английски коне и Ахал-Теке с цел да се създаде по-бърз състезателен кон за дълги разстояния. Но Англо-Ахал-Теке не били толкова устойчиви колкото техните предшественици и много от тях не издържали на суровите условия в Централна Азия. Кръстосването приключило през 1935, след състезанието по издържливост от Ашкабад до Москва от 2600 мили, когато чистокръвните имали много по-добри резултати, отколкото хибридите им.
Смятало се, че чистокръвното кръстосване било много пагубно за вида. През 1973 г. кръвта на всички жребчета трябвало да бъде определена, така че те да бъдат приети в книгата на расовите коне, с цел да се запази тяхната чистота. Книгата на расовите коне е затворена през 1975 г.
Породата пострадала значително, когато бившият Съветски съюз изискал конете да бъдат изклани за месо, въпреки че местните туркмени отказали да ги ядат. Но 1250 коне все пак останали и износът от Съветския съюз бил забранен. Интересното е, че и днес правителството на Туркменистан използва конете като скъпи дипломатически подаръци. Любопитен е и фактът, че в Централна Азия не скопяват мъжките коне.
Отличили се Ахал-Теке коне достигнали различни страни на Западна Европа. Един жребец на име Туркмен – Ати поставя началото на високо ценена и най-широкоразпространената линия Тракенери в началото на 19 век. Това става, когато през 1890 г. Ати бил представен на императрица Екатерина Велика. По някакъв начин той попада по-късно в Австрия. На хората там им било невъзможно да определят неговата порода и го сметнали за арабски. Те го дали на проф. Науман от Берлин, ненадминат експерт по конете, който изследвал коня внимателно и обявил, че арабските коне не са толкова високи и нямат такава златиста лъскавина. След известно време професорът открил, че конят е донесен във Виена и Берлин от Русия. По покана на краля на чуждестранните гости им било показано конно шоу. Неизвестен кон пленява всички със своята елегантност и златист цвят. Турският посетител възкликва ентусиазирано: “Туркменски кон!” Ето как била разкрита мистерията и конят станал известен като Туркмен-Ати.
През 1945 г. 500-километровото трасе по издържливост в Москва, на което се състезавали осем породи, било спечелено от Ахал-Текинеца Тарлан. През 1983 и 1988 г. трасетата отново са спечелени от тази порода. Забележителен кон в дисциплината обездка бил Абакан, който с Елена Петушкова печели зимния национален шампионат в бившия Съветски съюз.
Ахал-Теке се изявяват и в прескачанията, гъвкави са като котки. Рекордът на породата е 2,25 м. Значително постижение било направено от Перепел през 1950 г., който скочил на дължина 8,26 м.
