Белгийски тежковозен кон

0
8351

Създадена в Белгия през втората половина на ХІХ век за нуждите на бързо развиващата се индустрия и земеделие, днес тази порода е една от най-разпространените сред тежковозите в света. През средновековието се развъждали 3 породи тежковозни коне: Fламандски кон (във Фландрия), старият Aрденски (в Ардените) и Брабансонският кон (в Брабант). Много популярен сред рицарите бил фламандският кон – висок над 165 см при холката, със силно развита мускулатура. Конете от тази порода носели тежковъоръжените рицари в боя. Фламандският кон участвал при създаването на породите Клайдесдал, Шайър и Суфолкски кон. Арденският кон бил известен още на древните римляни – приема се, че  в “Записки за галската война” (“Commentarii de Bello Gallico”) Гай Юлий Цезар говори за него или за Брабансонския кон. Барбансонецът бил по-нисък – 159 см, пригоден за развъждане в планинските райони с по-бедни почви и по-оскъдни фуражи. Той бил предпочитаният тип, и днес преобладава в цялата страна.

Съвременният Белгийски тежковозен кон се оформил към края на ХІХ век. Племенната книга на породата е създадена в Брюксел през 1866 г. За затвърждаването на породата съществена роля изиграло правителството на Белгия. В Брюксел се провеждало Национално шоу, на което се демонстрирали качествата на породата. Призовете били огромни, следяла се и чистотата на породата от специални комитети. Тя била обявена за национално съкровище. От белгийския тежковоз произлизат практически всички съвременни тежковозни породи. В много страни се внасяли жребци от Белгия за производствени и земеделски нужди.

Около 1870 г. се очертали 3 главни линии на породата, различаващи се по произход и екстериор. Предшественик на първата линия бил Оранж І. Най-известните му синове са Брилянт и Юпитер, чиито потомци повлияли най-силно на облика на породата. Повечето представители били кестеняви. Основоположник на втората линия бил жребецът Баярд. Сред неговите потомци преобладавал златисто-рижият цвят. Третата линия произхожда от жребеца Жан І, също с преобладаващ кестеняв цвят. Всички потомци на тези линии днес са обединени в една порода.

В края на ХІХ век търсенето на белгийските тежковози се увеличило поради успехите им на международни състезания. Жребецът Брилянт, син на Оранж І бил победител на Международния шампионат в Париж през 1878 г., взел награди и в следващите шампионати в Лондон, Лил и Хановер. Юпитер (роден през 1880 г.)  изиграл най-съществена роля за развитието на породата. Известни негови синове, родоначалници на линии, са жребците Рев Д`Ор и Брен д`Ор. През 1900 г. Рев Д`Ор станал световен шампион. Синът на Брен Д`Ор, жребецът Ендижен дьо Фосто бил няколко години шампион и имал много потомци.

Белгийският тежковоз е със силно развита мускулатура и здрава костна система. Тялото е компактно. Отличава се с голяма теглителна сила. Изобилното и пълноценно хранене в млада възраст е от особено значение за правилното му развитие. Той е скорозрял. Има спокоен, добър нрав, енергичен ход и широка крачка. Конете с височина под 160 см се отнасят към арденския тип.

Главата е малка. Шията е къса и дебела. Холката е ниска, широка и къса. Гърбът е къс и широк. Гърдите са широки, бъчвообразни. Поясницата е с развита мускулатура.  Крупата е широка, раздвоена и наведена. Краката са здрави, къси и дебели. Копитата са средноголеми, понякога плоски и с нездрав рог. Цветът на косъма е златисто-риж, риж и кестеняв, при някои индивиди черен, бял или сив.

  • Височина при холката  162–173 см
  • Обхват на гърдите        215–225 см
  • Обхват на свирката          26–28 см

Освен в Европа, бегийският тежковоз е много разпространен и в САЩ. Представители на породата са едни от най-скъпите тежковози в света. Например в началото на 20-и век в Айова 7-годишният жребец Атлет бил купен на търг за 47 500 долара.

В България арденският тип на породата е използван за създаването на български тежковозен кон.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име