Дивите коне от остров Сейбъл

0
1745

Сейбъл е малък остров, който се намира на около 300 км югоизточно от Халифакс, Нова Скотия или Нова Шотландия (провинция на Канада) и на около 175 км югоизточно от най-близката точка на континенталната част на Nova Scotia в Атлантическия океан. Островът е разположен в района, където топлото течение Гълфстрийм се среща със студеното Лабрадорско течение. Има форма на полумесец, с площ от 34 кв.м, дължина 42 км и ширина не повече от 1,5 км в най-широката си част. Протегнал се като гигантско пипало, той е мрачно, загадъчно и тайнствено място, което моряците наричат “Гробницата на Атлантическия океан”.

Смята се, че е бил открит от французина Лери през 1508 година, а за пръв път е проучен от експедицията на португалския изследовател Жуау Алвариш Фагундиш през 1520-1521 г. Другите му имена са: “Островът на хилядите изгубени кораби”, или “Поглъщащият кораби”. Названието си островът е получил от своите подвижни пясъци, за които се говори, че поглъщат дори големи кораби, а малките просто изчезват за минути под пясъчния напор.

На това страховито място, обаче, няма само останки на плавателни съдове и отдавна забравени заровени съкровища. Там има и живот. Островът е резерват и за неговото посещение се изисква специално разрешение. Растителността е предимно нискостеблена, като са правени и неуспешни опити да бъдат засадени дървета. Всички те умирали, освен един вид бял бор, който не расте на височина, а остава нисък в борбата си за адаптиране и живот. На острова живее колония от дългомуцунести тюлени, но най-известните му обитатели са конете, които носят неговото име.

Ръстът им достига до 132-140 см при холката. Мъжките тежат около 360, а женските 300 кг. Оскъдната храна, с която разполагат на острова, допринася за дребния им калибър, поради което често биват наричани понита. Екстериорът им напомня на испанските коне със сводести, извити вратове и полегата крупа. Като цяло притежават здрави, набити и къси тела с къси бабки, което им позволява да се движат по-лесно в пясъка и по по-груб терен. Конете Сейбъл имат рунтава козина, грива и опашка, особено през зимата. В повечето случаи са тъмни на цвят, но някои имат и бели петна. Половината са кестеняви, а останалите са паломино или черни. Много от тях имат естествена подходяща за впряг походка.

Популацията им от 2009 г. насам варира между 400 и 550 индивида. Поради липсата на естествени врагове на острова, старите коне обикновено умират от глад, след като зъбите им се износят от пясъка и жилавата растителност или поради екстремните климатични условия, като студена и влажна зима.

Първото документирано стъпване на конско копито на острова е през 1737 г., благодарение на свещеника от Бостън Андрю Ле Мерсиер. Доста от историците и учените смятат, че конете на острова произлизат от конете на акадите и англичаните по време на изселването на акадите. Сред конете, които били транспортирани с кораби, имало породи Андалусийска, Бретон и Нормандски коб, които по-късно били кръстосани с коне от Нова Англия, включително и Испански Барб. През първата половина на XIX век на острова били откарани коне от породите Морган, Чистокръвна английска и Клайдесдейл с надеждата да се подобри съществуващият ген и да се вдигне продажбената им цена на сушата. Продавали ги главно за селскостопанска работа и транспорт, както и за месо, от което правили кучешка храна. Това довело броя на конете до критичното ниво на изчезване. Канадски ученици започнали кампания за спасяването им. Така през 1960 г. правителство защитава със закон конете на острова, като издава указ, който задължава всеки, който иска да снима, изследва или дори разглежда тези коне, да се снабди със специално разрешително за това.

От 1980 г. насам се провеждат непрестанни научни изследвания, като генетичният анализ показва, че стадото е уникално по вида си.

През 2008 г. конете са обявени за официална порода на Нова Скотия, а през 2011 г. остров Сейбъл е обявен за Национален парк със статут на резерват. Конете са оставени да живеят свободно без да бъдат обезпокоявани. Изобразени са на канадските марки и монети от 2005 г.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име