Не е нужно да гадаете дали кобилата е бременна. Доверете се и използвайте всички методи на ветеринарната медицина, които в днешно време доказват това с 99% сигурност. След осеменяване на кобилата по естествен или изкуствен начин започват въпросителните. Самият акт обаче невинаги завършва със заплождане, което поражда следващия въпрос: как да установим дали кобилата е бременна или не?
Не хвърляйте боб, а заложете на съвременната апаратура
Диагностиката на бременността и методите за наличност на такава се разделят на клинични и лабораторни методи. Към клиничните методи спадат съответно – ехографско изследване, ректално изследване и вагинално изследване. Към лабораторните – всички хормонални изследвания като прогестерон, хорионгонадотропин и естрогени.
Ехографското изследване е един от най-сигурните методи за доказване на бременност при кобилите. С помощта на видеозон може да се открият признаци на бременност още на десетия ден от овулацията, а до 15 ден опитен ветеринарен лекар може да докаже развитието на ембрионално мехурче с 99% сигурност.
Трансректалното изследване на матката с помощта на ехограф дава възможност за определяне броя на развиващите се зародиши. Това прави метода особено подходящ за ранна диагностика, като по този начин, в случаи на близнене, могат да се вземат навременни мерки. Освен това с помощта на ехограф може да се установи жизнеността на плода, както и полът на кончето към 60 до 70 ден от бременността.
Ректалното изследване е друг популярен клиничен метод за установяване на бременност при кобилите. Пак обаче е нужна намеса на опитен ветеринар, който може да установи наличието на точни критерии, характерни за всеки отделен период от бременността. Особено внимателно ректалното изследване трябва да се прави на 100 до 120 ден от овулацията, защото изпълнената с течност матка наподобява по големина и на допир изпълнен с урина пикочен мехур. На 240 ден от овулацията при ректалното изследване се установява сравнително по-малко количество течност в матката, като в този период отчетливо могат да бъдат палпирани отделни части на плода.
Вагиналното изследване при кобилата спада към клиничните методи и е част от цялостното изследване на репродуктивния тракт. В рутинната практика има много ограничено приложение при диагностиката на бременност. Това се обуславя от относително по-силното дразнене на половите органи при манипулациите и възможността за предизвикване на аборт. Методът не е специфичен и указва със сигурност единствено повишена секреция на прогестерон.
Към лабораторните методи за доказване на бременност при кобилата спада изследването на серумен прогестерон – хормон, който се отделя от гравидното жълто тяло и предотвратява повторната овулация по време на бременност. Методът може да се използва още на 18-20 ден след овулацията, но би могъл да даде фалшиво положителен резултат при наличието на презистиращо жълто тяло или при ранна ембрионална смъртност след 14 ден от бременността.
Конският хорионгонадотропин е специфичен хормон, който се произвежда от ендометриалните чашки на бременната матка при кобилата и може да бъде установен в кръвния серум между 40 и 120 ден от бременността. Преди или след този времеви интервал могат да се наблюдават фалшиви положителни и отрицателни резултати от изследвана серумна проба.
Друг подходящ метод за установяване на бременността е концентрацията на естроген в серума или урината на кобилата. Доказано е, че количеството естроген в серума на бременните кобили надвишава стойностите на естрогена при разпасаните кобили още на 60-100 ден от бременността. Най-високите концентрации на хормона естроген се установяват между 180 и 240 ден от бременността, след което неговото количество в кръвта постепенно започва да спада.
Един от най-лесният, но не специфичен (а понякога и подвеждащ) начин е поведението на кобилата. Силен стимул за не бременната кобила в еструс е присъствието на жребец. Мъжкарят обикновено души кобилата по външните полови органи и проявява „флешмен рефлекс“ – повдигане на горната устна с изразено изпъване на шията. Женската реагира на мъжкото животно с „любовна игра“, изразяваща се в учестено уриниране и готовност за покриване.
текст: Д-р Манол Карадаев и Д-р Анатоли Атанасов
