Конемара пони произлиза от западния бряг на Ирландия, носещ същото име и е единствената запазена местна порода.
Преди пристигането на келтските похитители и търговци през V и VI век преди Христа този вид понита били подобни на днешните, които населяват Норвегия и Исландия. Източното влияние върху породата е въведено от келтите, които поддържали връзки с други келтски племена от Континентална Европа, включително и британски племена от Испания. През XVII в., когато град Галоуей е важен търговски център, богати търговци внасят най-добрите коне от Иберия. Това допринася за испанската кръв в понито Конемара.
Конемара понито дълго време е било известно с лекотата на своите ходове. Съществуването на тази походка подчертава връзката между Ирландското хоуби и Испанския дженет, който е бил на висока почит в Европа. Арабската кръв в Конемара е внесена от различните земевладелци, населявали земите през XIX век. Но в края на века, поради осиромашаването на фермерските общности, качеството на Конемара значително се влошило. В опит да се справят с проблема, развъдчиците внесли жребци от породата Уелш Kоб. Така през 1897 г. с подкрепата на правителството в лицето на Кралската комисия, оглавявана от професор Джон Косар Иуърт от Единбург, е поставено началото на контролирано конно развъждане в Ирландия. Именно тази комисия бележи появата на новата Конемара. Някои от коментарите и доказателствата, представени пред Кралската комисия, както и на самия Иуърт, са забележителни и заслужават да се отбележат. В тях старото сиво-кафяво пони Конемара се описва като силно и издръжливо муле, способно да живее на места, където дивите понита биха гладували. В друг документ подплатен с доказателства се твърди, че без изключение понитата Конемара са най-добрите животни, изключително издръжливи, жилав клас пони, показващи наличие на арабска кръв. Кръстоската с Арабския кон води до създаване на най-добрия тип пони за пресечена местност. Без изключение понитата от тази порода са от ездови тип, но разбира се могат и да бъдат и впрегнати. Водещият експерт Артър Сесил коментира през 1900 г., че добрите ездови рамене и вродената склонност към прескачане са все още отличителни белези за Конемара.
Благодарение на тези изследвания и подобрения през 1926 г. Конемара пони е записано в племенната книга, а от 1947 г. насам породата си има собствена такава. Конемара се среща и в САЩ, Австралия, Швеция, Дания, Холандия и Франция. Днес породата се ползва за състезание по прескачане на препятствия, за конни туристически преходи, за детска езда и др.
- Височината при холка: (достигат до 1.47 м)
- Рамене: отличен ездитен тип рамене, резултат от вродения им талант за прескачане
- Предни крака: много добре оформени
- Силни плоски стави и дължина на костта от 17.5 до 20 см
- Задни крака: добре сложени
- Задница: добре оформена, с издигната високо опашка
- Цвят: сиви, черни, бежови, кафяви и по-рядко сиво-кафяви и шарени.
