Бронзовият медалист от ЕП в Де Волден – Ая Митева в лично откровение за ЕzdaPress

0
528

„Това е само стъпка, едно стъпало към следващите върхове.“

Казва 14-годишната звезда на конния спорт у нас – Ая Митева. С този си успех тя се разписва завинаги в родната и европейска конна история в дисциплината прескачане на препятствия. За първи път от 105 години насам България взима подиум в подобно международно състезание, в което участваха над 300 ездачи от 33 страни в различни класове.

Когато е на 8 години, близък приятел на нейните родители я завежда на конната база в Ихтиман. Именно там пламва стихията по конната езда, първо в очите, а сетне и в сърцето на малката Ая. „Видях хора, които яздят коне. Веднага поисках и аз да опитам. Така започнах през съботно – неделните дни да яздя учебни коне под съпровода на моите първи треньори Бейгян Арифов и Стоица Аргилашки, като със Стоица продължавам и до днес“, споделя крехката, но много зряла и силна за годините си Ая.

Преди две години, когато в Житница се проведе Балканско първенство по прескачане на препятствия, Ая наравно с останалите свои съотборници спечели първото място и златния медал в отборната надпревара, а в Гран При изпитанието за деца грабна бронзовия медал.

Тогава тя сподели, че мечтата й е да обиколи света на кон. Ето, че мечтата постепенно става реалност.  Днес, две години по-късно, тя вече е с бронзов медал от европейската сцена. В Де Волден нашето момиче мина чисто всички препятствия, като издържа на напрежението да се бори с над 100 млади обещаващи таланти от 23 държави.

Във своя седмичен информационен бюлетин, изпращан до медии по целия свят, ФЕИ припомни, че българкатат Ая Митева е пета от балканското първенство за деца в Загреб през 2018 и е показала изключителна езда със своя 21 –годишен Каро Ас. „Евпроепейските състезания за деца са стандарт, който обещава на всеки който е класиран изключителна переспектива в Световната езда.“ завършва сводка си Международната федерация по повод победителите в Европеското в Холандия.

Часове, след като се завърна и стъпи на родна земя, Ая Митева с невероятна скромност за дете развяло трибагреника ни в чужбина, отговаря на няколко бързи въпроси на ЕzdaPress:

Кой беше най-напрегнатия и най-щастливия момент за теб през дните на Европейското първенство?

Моментът на отборното представяне. Осъзнах отговорността, която нося, като ездач с принос към отбора. Честта да представям България ме мобилизира, но и натовари. Аз бях част от отборния дух, устрем и надежда. Напрежението бе много голямо.

Защо реши да заобиколиш острова с цветята, като препятствие, а не да го прескочиш, което ти костваше 1,5 секунди разлика от първото място?

Това бе изпитание в което по – скоро се почувствах странно. За секунди приех решението да рискувам първото място, но да пазя коня. Не исках да минавам през препятствието на всяка цена, мислех за Каро Ас. Предпочетох да заобиколя.

Дни след еуфорията, как оценяваш успеха, който постигна?

Много съм щастлива ! Беше напрегнато, вълнуващо, разтърсващо. Чувах ехтящите аплодисментите, виждах сияещите от радост хора около мен. Сетне вълната която се получи в социалните мрежи буквално ме заля с поздравления от България. Много хора бяха до мен през цялото това време – семейството ми, треньори, приятели. Това постижение, обаче не ме променя. Аз съм далеч от светската слава и главозамайването от успеха. Оставам здраво стъпила на земята и зная, че този успех е само една стъпка, едно стъпало към следващите ми постижения. Аз си оставам все същата – упорита и работлива.

Има ли нещо през това първенство, което да те подразни или подтисне, нещо негативно?

Аз като цяло съм позитивен човек и не обръщам внимание на негативното. Нищо не ми се е случило, което да ме извади извън контрол. Подразних се единствено на себе си, че можех да съм първа. Но това всъщност и ме радва. Знам, че това което постигнах ме прави истински ездач. Един състезател трябва да умее да губи, освен да печели. Ще се старая още повече от тук насетне.

Имаш ли вдъхновяваща мисъл, която да следваш в живота си? 

„Обичай и ще бъдеш обичан“, т.е това което правиш в живота към другите ще се случи и на на теб и не правя нищо на другите което не искам да се случи на мен. Ето например, аз обичам спорта и конете и те обичат мен.

Преди да бъдеш спортист, казваш че си обикновено момиче – ученичка и по нищо не се различаваш от своите връстници. Все пак не всички около теб са трети в Европа в някаква област?

Не се чувствам различна. Аз съм ученичка, която подобно на всички останали сега кандидатства. Искам гимназия, в която да изучавам немски език, защото смятам рано или късно да мина през немската ездова школа. Искам втория ми език език да е английски, който така или иначе говоря, но трябва да го усъвършенствам. Ще видим къде ще ме приемат. Мястото където ще уча ме вълнува толкова колкото и как се представям на състезания.

Следващият ти устрем, следващата ти мечта е?

Животът ми продължава по същия начин. Учене, тренировки и отдаденост на конете. Предстои ми държавно първенство и Балканиада, на които също искам да се представя много добре. За разлика от холщайнера Каро Ас, другият ми кон Ларго е от Източно българска порода. С него също смятам да покажа какво можем заедно.

„Когато всички усилия са насочени в една посока, резултата е постижим“

Награждаване ЕП 2019

Това казва, Стоица Аргилашки – треньорът, който седи зад успеха на Ая и който бе споменат във всички репортажи за добрата новина. Без излишна еуфория, Стоица разказва, че докато другите са се надявали, то той е очаквал този резултат. „Бяхме подготвени. Ние дори не коментирахме височините от 130-135 см, те не бяха обект на разговор. Нашата подготовка бе на такова ниво, че ние бяхме готови да станем и първи. Разбира се, аз като треньор не съм искал да натоварвам Ая и останалите с излишни очаквания. Както винаги, следвах принципа на всяко едно състезание – отличното представяне. Целият отбор беше много добре подготвен. Другите две момичета Елиза Чолакова и Ася Петрова се представиха прекрасно и ако Ивана Ангелова беше продължила състезанието – ние взизахме в 6-тицата. Имахме колектив, заряд и определено показахме, че сме много добри. Това е едно от нещата с което се боря от години. Не бива да се подценяваме. Ние сме сила в този спорт и тепърва ще го показваме.“

След този успех Стоица Аргилашки споделя, че сега е времето той на свой ред да благодари на своите съдружници, които са му гласували доверие за осъществяването на проект който, ето че дава своите резултати. “Ако нямаме базата на която да тренираме, ако го няма подковача, ветеринарните лекари, федерацията, родителите на подрастващите спортисти? Ако тази верига се скъса някъде, резултати също няма да има. Благодаря на хората, които ми повярваха и ми се довериха за изграждането на базата.“

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име