Магдалина Станчева: Монументът край Шумен е единствен в Европа

0
748

През 1993 г. Мадарският релеф е обявен за паметник със световно значение под закрилата на ЮНЕСКО. Това става благодарение на Магдалина Станчева – старши научен сътрудник по Средновековна Археология. В продължение на 10 години тя е делегат на България в Комитета за световно наследство при Юнеско. Автор е на над 600 научни статии и студии. В книгата си “ Мадарският конник” ст. н. с. Станчева успява да зададе верните въпроси и да намери смисъла на мадарската скална композиция. Сега 82-годишната археоложка е вече пенсионер, но не престава да се интересува от миналото, настоящето и бъдещето на Конника. Именно това е и темата на интервюто ни с нея.

Г-жо Станчева, бихте ли казали нещо повече за дейността ви, свързана с ЮНЕСКО и признаването на Мадарския конник за забележителност със световно значение? Като делегат на България се занимавах с всички паметници. Аз трябваше да правя лоби, да спечеля тези хора там, без самата аз да гласувам за тази моя, тази наша кауза, за да гласуват колегите от другите страни за закрилата на Мадарския конник. Винаги съм смятала, че това е един изумителен паметник, който е единствен в Европа. В България има много неща, които по някакъв начин са европейски. Или пък се простират на по-голяма територия, отколкото е нашата страна. Самият Мадарски конник идва отдалече като идея и се смята за изключителен пример за скално увековечаване на някакъв образ. За първи път в Европа – това е Мадарският конник. За съжаление той е много повреден.

Да, за съжаление се забелязва се една пукнатина, минаваща през скалния релеф. От кога датира тя? Не е известна датата, на която релефът е бил засегнат от вертикално пропукване на стената. Но е известно, че в резултат на това се образува широка пукнатина, минаваща зад гърба на коня. Минали са много векове, през които релефът е бил излаган на дъжд, на слънце, на сняг, на ветрове… Имало е много опити да се изследва състоянието му. Преди 30 и повече години беше направено скеле с цел да се види какво е състоянието на конника и какво може да се направи. Оказа се, че неговото укрепване е почти безнадеждно.

Защо? Заради наличието на голямата пукнатина, която се намира зад плоскостта, върху която е направен Мадарският конник. Ако скалата се притегне по някакъв начин и се направи по-устойчива задната част – там, където е конникът, не е изключено да се откърти цялата скала, да падне и в следствие на това – да се увеличи процепът.

Мадарското плато е нетипично за релефа на Северна България… Мадарското плато е едно необикновено явление в Северна България, която е една хълмиста равнина. Идеята точно на това място да се направи релефа е велико попадение.

А какво можете да ни разкажете за самото изображение? Какво всъщност представлява Мадарският конник? Замисълът за създаването на конника е много голям. Поводът също е забележителен. Аз лично смятам, че този конник е хан Тервел.

Защо смятате така, след като съществуват множество версии затова кой е изобразен на скалния релеф? Ще дам само няколко исторически факта в подкрепа на моето твърдение. Хан Тервел се възкачва на престола след Аспарух. През 705 г. хан Тервел извоюва от Византия признаването на титлата кесар. Оттогава се приема за официално съществуването на Българската държава. Заедно с това хан Тервел получава територия на юг от Балкана до Стара Загора. Този район е много плодородно място, към което България се е стремяла от по-рано, но това са били византийски територии. Хан Тервел помага на император Юстиниан ІІ Ринтомет. Престолът на императора по това време е застрашен, а самият Юстиниан бил заплашен със смърт. Носът на византийския владетел бива отрязан и той бяга в северното Черноморие. Тогава той се свързва с Тервел и ханът му обещава подкрепа. Така двамата, заедно с привърженици на императора и български войски, стигат до Константинопол. Юстиниан успява да си върне престола и затова възнаграждава богато Тервел, като му признава не само онази малка плодородна територия, но и титлата кесар. Това всъщност е титлата цар. Това е велико събитие и грандиозната идея е, чрез скалния релеф увековечава именно това постижение.

И все пак какво според Вас изобразява сцената? Една сцена на тържествен марш, в която конят върви с изработен алюр нормален ход. В подкрепа на това мое виждане, пояснявам – знаете как вървят конете по принцип – десен и ляв крак последователно. В този случай очевидно той е обучен да върви едновременно с два крака, в една посока. От това следва и предположението, без да се очаква портретно изображение, че човекът, който е върху коня, е хан. Конят е обърнат с глава към нас, той си обръща главата настрани, въпреки че се движи напред. Конят е изцяло в профил, а лицето на конника се вижда в 3/4-ти. Той пробожда с копието си лъв.Това е всъщност образа на
врага.

А защо точно лъв? Защото е велик неприятел, защото не е заек – някакъв малък и незначителен, а мощен враг. Това е символичното значение на сцената.

А кучето? Обикновено се смята, че кучето зад коня, символизира верният народ, който следва своя хан.

Как тълкувате останалите детайли? Конникът е с дълга коса – предполага се, че в онази епоха така са си носели косите. В едната ръка юздите са вдигнати нагоре. Има предположения, че Конникът държи чаша, но при по-внимателно вглеждане, се забелязва, че това са юздите. Жестът на пробождането е най-важен. Друго, което би могло да е интересно е, че е избрана такава част от скалата, която е естествено изпъкнала и тази изпъкналост попада точно на торса на коня. По този начин – като се погледне релефа, се вижда, че всъщност мощната фигура е на коня. Даже се коментира, че фигурата на ездача е малко свита, дири смалена. Но аз не съм съгласна с това. Според мен това впечатление се дължи на факта, че гънката на скалата се пада именно там.

А каква е вашето тълкуване на надписите? Мадарските надписи са от три епохи. Първият се свързва с направата на релефа. В него се изтъква помощта на българите за победата на Юстинян. Другите надписи са различни и са от други епохи. Чрез тях се създава своеобразен летопис на първата българска държава.

А защо надписите са на гръцки? Защото тогава все още няма славянска, българска азбука. Остава обаче изумлението от направата на изображението. Долната част на фигурата на конника е на 20 метра височина от равнината под него. Тя явно е била правена е със скеле. Дори гнездата на скелето са запазени – личат си по конника. Това е била трудна задача. Лошото е, че сега много части от скалата са откъртени и се ронят. По този начин намалява точността на изображението, не виждаме детайлите. Между другото това е било една много сложна задача и за самия скулптор, защото той е бил стъпил на скелето, залепен на скалата, и е работил нещо, което ще се вижда от далече и което ще бъде на 20 метра височина. Той обаче великолепно се е справил! Релефът е много интересен и при различни осветления.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име