АЛФА ДАНИЕЛ – когато всичко започва от един кон

0
270

В началото на тази прекрасна история седи името на чистокръвния английски кон, чийто портрет днес е на централно място, точно над камината в чудната къща за гости на „Алфа Даниел“ в Троянския балкан. Това е Гайгер от линията на Галиано.

Годината е 1994-та, когато Даниел Сираков и дъщеря му, подобно на стотиците запалени фенове на конните надбягвания, са на поредните съботно-неделни гонки на националния хиподрум в Банкя. Дотогава никога не се е занимавал с коне и туризъм. Искрицата пламва в детското желание на неговата щерка да има кон. Така си купуват именно Гайгер. Взимат го от конезавода Кабиюк, след като вече е приключил състезателната си кариера на бегач. След коня търсят, разбира се, жокей-треньор. Намират едно момче, което идва с цялото си семейство, за да обгрижват и поддържат коня в добра форма.

При Даниел започват да идват приятели да яздят, ей така, любителски сред природата. Конете в конюшнята се увеличават, мераклиите за езда – също. Тогава приятелите на Сираков все по-дълго се застояват след езда, да си похортуват при гостоприемния троянец, с вкусни мезенца и прочутата троянска сливова ракия. Даниел е човек с голяма душа. Компанията му отпуска сърцето – и приказката, и глътката вървят в компанията на такъв човек.

Вълшебното изживяване сред конете, природата и софрите кара приятелите да искат да останат и пренощуват. Така, покрай конюшнята, се изгражда и къщата за гости. Достатъчно голяма, много чиста и уютна. До 13 души спокойно могат да се потопят за един уикенд в романтиката и насладата на Балкана. Сега конна база „ Алфа Даниел“ работи с 5 коня – 1 жребец и 4 кастрата от породата Български спортен кон. Хон Конг е чистокръвен бегови (от линията на Хуго и Геролд), от него Сираков има две поколения млади кончета. От Гайгер също има два коня – Гардиън и Гаймар.

Каубоят на Троянския балкан се оказва силно ерудирана личност, която пази корените на българщината, уважава традициите и е в крак със съвремието, в което има и пошло, но и добро. Един от малкото експерти в конното ни общество, който е на ти със закона за конния туризъм и туризма като цяло. Силно подготвен с аргументи по темата туризъм, с явен опит и изключителни познанства с точните хора на точното време и място. Истинска находка е да познаваш човек като Сираков.

62-годишен все още яхва без проблем конете, посреща гости и желаещи за първи уроци по езда. Живо се интересува от туризма и не изпуска нито една новост. Всъщност сега с това се препитава, но го прави с голяма усмивка, с благи думи, пропити с мъдрост и познание. Казва че Балканът го вдъхновява, има свои лични постижения в поезията и ги споделя само с приятели. Отделни строфи дори са изографисани по различни аксесоари в къщата, която изобилства от сувенири. Десетки елементи от интериора на къщата са подчинени на темата „коне“. На едно специално място в рамка е и семейното дърво на рода, от който идва Даниел Сираков и там ясно пише името на Паисий Хилендарски. Днес наследникът на автора на „История славянобългарская“ е общински съветник пети мандат в комисията по туризъм и околна среда към общинския съвет в Троян. Въпреки че само от 25 години се занимава с коне, казва, че е потомствен коняр. И двамата му дядовци са се занимавали с коне. До 1994 година заниманията му са включвали ски, ски бягане и ориентиране, но никога коне.

Така Гайгер най-вероятно ще да е алфата в конния туризъм, с който се занимава Даниел Сираков. „Днес в района от Рибарица и Тетевен та до Троян и околията само аз се занимавам с конен туризъм. Имаше доста колеги в бранша, но един по един се отказаха. Не може всеки, който има кон, да предлага конен туризъм. Много хора тръгнаха по грешни пътеки. Аз, например, спрях с дългите многочасови конни преходи. Докато съм в планината с групи, идват следващи и няма кой да ги посрещне. Туристите и желаещите за конна езда станах много. Много пъти съм бил на ръба да се откажа. Няма хора, на които можеш да разчиташ като гледачи, водачи, треньори. Да си водач в конен преход предполага много умения и познания: да познаваш района, най-малко да имаш лиценз за треньор, да знаеш историята, забележителностите в района, местните обичаи и да умееш да ги разказваш. Да боравиш сръчно с конна амуниция, да познаваш конете, да умееш да ги почистиш, да можеш да сметеш фъшкиите в обора. Такива хора вече са рядкост. Затова аз съм и домакинът, и водачът, и ездачът, и чистачът.“ –  казва шеговито, но с доза истина Даниел, който все пак си има прекрасен екип както за къщата за гости, така и за конния туризъм.

„Конният туризъм има голямо бъдеще в България“ – твърди Сираков и пояснява, че „конният туризъм може да създаде поминък за хората, но трябва да се пипне законодателството. „Конната езда“ фигурира в закона като туристическа услуга, но няма регламент, който да указва как се прави. Изисквания и норми няма. Например, не е указано кой може да предлага тази услуга? По закон, контролът се осъществява от Министерството на туризма, но не виждам регламент за това кой може да прави тези конни преходи. Човек трябва да има документ, сертификат, с който да регламентира дейността си. Както е при планинските водачи, спасителите и др.“ – споделя разпалено Даниел.

Според него идват всякакви пришълци в конното ни общество. Хора с идеята, че могат да вземат пари по някой проект и дори го правят. Конните бази никнат като гъби след дъжд, но това се прави с комерсиална цел, липсва сърцето и любовта към конете и природата. За конния туризъм трябва да има лиценз. Важно е да се познават животните като отглеждане, темперамент и особености. Трябва да се познават характеристиките на туризма като услуга.

„Моите гости имат туристическа застраховка. Истината е, че повечето хора се качват на кон, за да осъществят детската си мечта. И аз имам условия да сбъдна това желание.“ –  казва най-очарователният мъж от хилендарския род, който е неподправен, верен на принципите си и съвременен будител. „Обичам истинските неща. Усмивката да е усмивка, скръбта да е скръб, сълзите – сълзи. Бих живял винаги и само тук, в ширта, в Балкана.“

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име