Тодоровден и „Нашата конница“ през 1937 година

0
1205

От незапомнени времена, в деня на Св. Теодор Тирон се извършват народни конни надбягвания. Безспорно е, че този обичай е възникнал сред народите, които са употребявали коня като бойно средство и в своя домашен бит.

Както при всички подобни обичаи, и конския ден се празнува с веселие, съпроводено с надпрепускане, което не е без смисъл. Това публично показване на конете е проверяване на външния вид и бягането, което е невъзможно да се извърши без целесъобразни грижи през цялата година. Изкарването на конете на показ на Тодоровден е и един предварителен оглед с цел покупкa, тъй като с настъпването на пролетта започват земеделските работи, движението по пътищата и най-често и войните. Най-после има и още нещо, засягащо размножаването на конете. При изпитанията на Тодоровден се вижда кои коне са най-добри по тяло и темперамент.

Тъкмо затова заплождането става обикновено през пролетта, за да може да се износи кончето през зимата, да се роди през идната пролет и да израсте през лятото, за да го свари зимата закрепнало. Само с това може да се обясни народният обичай да се правят известни обреди с месене на особени хлябове, благославянето им в църквата, даване на домакинята да хапне от хляба, да изцвили и да ритне като кон и с благословия кобилата да роди кобилче.

Тези старинни традиции се поддържат от нашия народ упорито. И конница ни, излъчвана от своя народ, отдавна се е приобщила към тържествата в чест на коня и взема живо участие, като съдейства с уредба, подаръци и всичко друго на населението, за да поощрява привързаността му към старинния обичай и да засилва любовта му към коня, верен боен другар на българина през вековете на неговата история.

Сега, когато нашата конница празнува Конския Великден в границите на обединена България, тя навред ще възроди хубавия обичай, за да пребъде той завинаги….

Полкът и конете на Тодоровден в града на тепетата от 1936

…Още рано полкът бе построен на плаца. Конете, с изплетени опашки, вчесани гриви, загладени задници, които блестяха от лъчите на пролетното слънце, показвха на всеки зрител, че днес е „Конски Великден”.

Командирът на полка с красиви думи очерта значението на празника и откъде той води началото си, изтъквайки ролята на коня като боен другар, както и неразделната връзка между човека и коня. След пожелания на обич към коня и осъществяване на народните идеали, полкът провъзгласи мощното кавалерийско „Ура!” за здравето на Негово Величество и пожелания за светли бъднини на българския народ.

Полкът тръгна през града. На определено място чакаха, построени в една редица коларското, файтонджийското и градинарското сдружения, при които бяха конната стража и пожарникарите на коне. Накрая пристигна и дружеството „Жокей-клуб”, на коне и в униформи. Тази група подсказа мисълта, че тук се работи твърде много за повдигане на конния спорт. Масовото посещение на състезатели и гражданство говореше за особена заинтересованост, дължима на градските ветеринарни органи, които, чрез напечатани в местните вестници статии за значението на коня, изпълниха своя професионален дълг и отдадоха заслужената слава на коня. Щедрите награди, наредени на масата, подчертаваха любовта на всички към коня.

Първи в състезание се впуснаха ескадроните от полка, наредени по номера. Мило бе да гледаш наследници на старите ветерани с какъв устрем се надпреварваха! Добре стъкмените групи от всички ескадрони доказваха, че конете-състезатели са отбрани.

Втори бяха подофицерите от полка, с техните изпитани коне. След това започна пускането на сдруженията в групи.

Първи бягаха файтонджиите. Внушителната група от коне, различни по ръст и години. Втори бяха коларите, трети градинарите – малка група, но с доста охранени коне. След тях бягаха стражарите и пожарникарите заедно с доста сериозна група. Последни бяха жокеите. Ясно личеше амбицията във всекиго – да изтръгне победата. На всички се раздадоха парични награди.

След всичко това се устрои манифестация, начело с полка. Фанфарите възвестяваха, че наследниците на славния 3-ти конен полк са готови всякога да литнат, където дългът ги призове. В душите на всички се утвърдяваше вярата, че с такива славни синове, готови да положат своя живот пред олтара на Родината, България вечно ще живее.

Тъй завърши Тодоров в гр. Пловдив!

Из специализираното издание „Нашата конница“ 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име