Независимо дали сте заинтересувани от реалното усвояване на ковашкия занаят или просто разглеждате в детайли тази интересна професия, следващите редове ще ви помогнат в дискусията как всеки, който желае може да получи правилната подготовка да стане ковач.
Тази работа изисква изключително търпение и постоянство.
Как да станеш ковач е въпрос, който много хора, погълнати от света на конете все някога си задават. Да гледаш как ковачът създава подковите, как ги оформя и ги заковава може да бъде интригуващо преживяване. Има много причини да станете ковач, но неминуемо възникват и много обстоятелства, които могат да бъдат пречка.
Истинският ковач знае, че опасността е наблизо по всяко време. Дори ситуацията да изглежда напълно спокойна, това е работа с животно, което тежи най-малко 500 кг и винаги има опасност да се подплаши от нещо.
Едно е да се работи около коне, а друго – под тях самите. Имайте предвид, че много коне ще ви ритат и хапят. Физическите усилия са огромни. Казват, че 4 часа работа в ковачница се равнява на 8 часа тежка работа в строителството. Ако някога сте хващали копитото на буен кон и сте се опитвали да го задържите за повече от няколко секунди, вие сигурно сте разбрали колко трудна може да бъде тази работа. Разбира се, правилната стратегия е част от работната концепция на добрия ковач.
Тежкият труд не е единственото, от което ковачът трябва да се притеснява – актуалната работа, която ковачът трябва да възприеме, за да се усъвършенства, е огромна. Преди да е минал през обучение и да е натрупал стаж, ковачът не може да твърди, че е компетентен в занаята. Хорските приказки са определящ фактор за кариерата на повечето ковачи – ако работите добре, хората ще забележат, ако ли не, още повече хора ще забележат.
Накратко, ако смятате да станете ковач, трябва да имате естествен интерес и умения за работа с коне. Добре ще е да се обърнете към местен майстор ковач с молба да ви позволи да му помагате, за да усвоите тънкостите.
Подготовка за работа
Ковачите, които мислят за бъдещето постоянно актуализират знанията си. Знаят всички новости, усъвършенстват се.
Работата на ковача е много сложна. Всички прочетени книги, изгледани клипове и различни гледни точки върху всеки въпрос, свързани с подрязването или подковаването на конете за съжаление не е са достатъчни, за да подготвят за работа един ковач. От друга страна без постоянна самооценка занаятът на ковача нямаше да е това, което е днес. Научните изследвания от миналия век са осигурили големи предимства – създадено е огромно количество материал, който потенциалните ковачи трябва да изучат. Самоподготовката – изучаване анатомията на коня, техниките за подрязване, изработване и оформяне на подкови, правилно поставяне на подкова, методи на работа – е много важен фактор. Стажуването е чудесен начин за обогатяване на теоретичното обучение с опит на работното място. Нагледните резултатите от прилагането на определени подкови при кон, който е куцал, а сега не куца, може да бъде много ценно и информативно преживяване.
Основните инструменти на ковача
Всеки ковач има свои собствени предпочитания за инструменти. За начало има няколко задължителни неща, без които не можете да започнете.
- Наковалня – всеки ковач има нужда от наковалня, за да прави подкови. Всяко копито е различно и затова всяка подкова трябва да бъде индивидуално пригодена чрез оформяне върху наковалнята.
- Ковашки нож – това е един от трите инструмента, които се използват при подрязване на копитата. С него се изрязва излишната част на копитото.
- Клещи за копита – използват се за намаляване на копитната стена до правилната дължина. Когато се използват от опитен ковач можете да забележите, че той използва тези клещи, за да премахне всички прекомерно развити части на копитото, като така намалява нуждата от допълнително изпиляване.
- Многофункционална пила – използва се за завършване на подрязването чрез изпиляване и заглаждане на ръбовете или за завършване на подковаването чрез изпиляване на пироните и стената на копитото, ако това е необходимо.
- Чук – това е малък чук, с чиято помощ се заковават пироните, които държат подковата на мястото й. Едната страна е с малка глава, с която се набиват пироните, докато другата има два издадени върха, което позволява изтръгването на пироните, когато те излизат отстрани на копитото на коня.
- Нитове – използват се за прегъване на пирона, за да е сигурно, че подковата е добре поставена.
- Клинци – разбира се, подковата трябва да се закове! Те се предлагат с различна дължина и размер на главата, от различни производители.
- Блок за подковаване (занитване) – това обикновено е малко парче метал с правоъгълен ръб. Поставя се под извадения пирон, когато пироните се нагласят преди занитването им.
- Огнище – то е част от оборудването на всеки успешен ковач. Ще възникне необходимост да се направи или пригоди подкова за определен кон и конкретен случай.
- Стойка за копито – това е проблем, с който всеки подковач трябва да се справи. Всеки майстор има свое собствено предпочитание каква стойка да използва и в какви случаи да я използва. Обикновено тя служи за довършителни работи или за облекчаване на напрежението при повдигането на наранен крак.
- Клещи за вадене на подкови – те изглеждат като клещи за копита, но са по-големи. Използват се за наместване или, както подсказва името, за сваляне на подковите.
- Подкови – разбира се, трябва да се запасите с подкови, за да бъдете ковач. Има много форми, размери и видове подкови, вариращи от стоманени, през алуминиеви, до пластмасови – всеки ковач има предпочитания към производителя и към определен вид подкови.
- Ковашки чукове – използват се за направата и оформянето на подкови. Ковашкият чук се избира както от практична гледна точка, така и по лично предпочитание.
- Престилка – след като не е носил престилка няколко дни, начинаещият ковач ще разбере, че тя е необходима. Защитата от наранявания с нож или пила е само едно от предимствата на престилка.
