Африканската чума по конете е заболяване по домашните и дивите еднокопитни. Характеризира се със силна треска, силно изразени отоци по главата, шията и гърдите, както и остра кашлица. Смъртността на това заразно заболяване стига до 95%.
Причинителят е вирус. Заболяването протича в много остра белодробна и сърдечна форма. Корените на болестта са регистрирани първоначално в Африка, откъдето е и името на заразата. По-късно болестта е разпространена и в Европа, но по официални данни – овладяна. У нас до момента няма случай на заразяване, но като се има предвид интензивния обмен на животни, транспорт и търговия, никой не гарантира, че преносът на зараза е невъзможен. Защото вирусът е устойчив и например при температура от 37 градуса се запазва до няколко дни, при температури 4 градуса – няколко месеца, което през декември и януари е често срещана температура у нас. А при -70 градуса се „замразява“ за десетки години, но това е само за статистика.
Трябва да се знае, че Африканската чума има сезонен характер и зависи от интезитета на основния си разпространител, а именно – кръвосмучещите насекоми. Заразата може да се пренесе при контакт с болни чрез консумиране на храна от общ съд, обща водопойка или от обща амуниция или инвентар. Вирусът „напада“ освен коне също и мулета, магарета и кучета.
Признаците са: висока температура до 41 градуса, подтиснатост, затруднено и учестено дишане, суха и болезнена кашлица, слузесто и пенесто течение от носа, сълзотечение и характерните за болестта отоци на главата, шията и гърдите. При 95% от случаите болестта завършва със смърт. Тъй като лечението при това заболяване не е успешно, поради което такова не се изписва и не се прилага.
Категоричното диагностициране на Африканската чума изисква да се имат предвид характерните признаци и установяване на болестта на точни лабораторни изследвания. Превенцията на заразата налага изследване на всички коне, внасяни отвън, борба с преносителя на вируса, готовност за провеждане на профилактични ваксини в случай на нужда.
Изключително внимание се изисква от собствениците на отбори, които често гастролират в чужбина по състезания и търгове, от стопаните, които живеят и отглеждат своите животни по граничните зони и стопанства. При най-малкото съмнение е редно да се потърси компетентна, експертна помощ от ветеринарен специалист.
