Валентин Савчев е завършил специалност скулптура в Националната Художествена Академия „Н. Павлович“ при проф. Илия Илиев през 1982 г. През последните години работи в областта на малката пластика. Преподава скулптура и рисуване в Нов Български Университет, където е и директор на програма „Пластични изкуства“. Негови творби има по целия свят – Франция, Америка, Москва, Испания, Италия.
Какви творчески проблеми ви вълнуват като пластик?
Моите творби в изложбата са един определен завършен цикъл. В тях се стремя да разчупя статиката на пластиката чрез динамичното противопоставяне на обемите към пространството. Да вдъхна свобода на движението в свободно стоящи фигури е огромно предизвикателство за мен.
Какво е конкретното ви участие в настоящата изложба?
В творбите си аз поставям акцент върху движението на формата в пространството. В много от работите си използвам ритъма като похват, както в киното се наслагва кадър върху кадър, за да се изгради движение.
Да поговорим конкретно за коня, като обект във вашите работи.
Конят е символ на динамика и благородство и заема трайно място в творчеството ми. Конят с грациозността си е вдъхновявал много творци. Още древните елини се прекланяли пред красотата на коня и са създали изключителни скулптурни образци. Преклонението за тях е обвързано със създаването на идеал за красота чрез сливането на коня с човека и създаването на нова форма, отразена в митичния образ на кентавъра. Конят в моите работи се явява като символ на тази динамика и аз не наблягам на анатомичните му качества, а по-скоро върху асоциативността на устрема на движение на животното. Във всяко творчество, особено в изобразителното, най-силно е застъпена асоциативността.
Качвали ли сте се на кон?
Не, никога. Но съм галел, докосвал съм кон. Помня едно приятно потрепване, което прави конят, когато го докосваш. Усещането е като „химията“ между жената и мъжа.
Какво се случва с пластиките след една изложба?
Обикновено, ако скулптурите не са купени по време на изложбата от ценители, те се връщат в ателието на автора и продължават да са част от неговия творчески живот. Създадената творба е живо същество, тя съдържа духа на твореца, неговите идеи и разбирания за живота, неговата фантазия, усета му за красотата, за доброто и злото, и любовта му към хората. Не е ли това вечността?
Кентавърът е древен символ на красота и динамика. Полухора-полуконе с човешка горна част на тялото и с конско туловище, отдалече приличали на конници, сраснали с конете си. Авторът Валентин Савчев, в своите кентаври, е съчетал плътните задни части на коня и ефирните, ажурни предни части на човешкото тяло в едно завършено цяло, по-скоро като силует, отколкото плътен обем. Човекът е ефирен, а конят е силата, грацията, мощта.
