Породата Клайдесдейл не може да се похвали с дълга история. Води началото си от долината Клайд в Шотландия. По тази долина протича малка река, която се слива със Северно море. Местността се нарича Апероуд. Още от древни времена тя била известна с това, че там били развъждани много големи, силни и издръжливи коне. Развиването на порода Клайдесдейл започнало през 1715 – 1720 г., след като шестият херцог на Шотландия лорд Хамилтън внесъл в страната фламандски жребци, за да ги кръстоса с местните тежковозни кобили. Резултатите от кръстосването били много добри и местните фермери решили да започнат масово да внасят фламандски жребци и да организират контролирана развъдна дейност. След време шотландците започнали да внасят и коне Шайър, които също допринесли за формирането на Клайдесдейл. Окончателно породата се формирала към средата на XIX в., когато от Мидланд (Централна Англия) били внесени английските Блек Хорс (древни английски черни коне). Пика си Клайдесдейл достигнала през XVIII в. благодарение на развитието на въгледобивния басейн в Ланаркшир. Разрастването на въгленодобивната промишленост автоматично повишило търсенето на силни и издръжливи коне за превоз на тежки товари и въглен. Горивото и въгленът, едни от най-важните товари по онова време, трябвало да бъдат транспортирани на места, където още нямало железопътни линии. Клайдесдейлите се оказали първите „товарни състави“, осигурявали най-важните стоки за населението.
Не бива да се подценява и ролята, която изиграла породата в селското стопанство на Шотландия. Тези здрави, непретенциозни и силни коне се оказали незаменими за превоз и разораване.
От кръстосването на коне Клайдесдейл с коне от Чистокръвната Английска порода се получили интересни резултати. Кончетата от първото поколение били доста тежки, но универсални, много подходящи за езда. Кончетата от второто поколение се оказали идеално подходящи коне за спорт, особено за конкур ипик.
Породата Клайдесдейл за първи път била официално представена със своето име през 1826 г. на селскостопанска изложба в Глазгоу. Тогава тези високи, елегантни и силни коне направили прекрасно впечатление, впрегнати в традиционни шотландски впрягове окичени с разноцветни ленти и панделки.
Независимо че породата е една от най-младите тежковозни породи в Обединеното кралство, тя първа сред тях се сдобила със собствена породна организация. Общество на конете Клайдесдейл било основано през 1877 г. След година вече била отворена и племенна книга на породата. За неин жребец-родоначалник се смята кон на име Глансер 355. Един от най-знаменитите жребци-производители на породата бил тъмнокафявият Принц Уелски, роден в Ейршир през 1866 г. Таксата за заплождане на кобила от него била 40 фунта, което си било много скъпо за онова време. Но тези пари са били нищо в сравнение със сумата, за която се продавало едно жребче от неговата линия – от две до три хиляди фунта.
Уилям Айтън, изследовател и автор на много книги и статии за селското стопанство, в една от своите книги описва конете от породата Клайдесдейл като „една от най-ценните породи, не само за селското стопанство, но и за всякакъв вид дейност, която изисква сила, подвижност и схватливост, а също така благ и послушен характер“. Други автори от същия период описват породата като „подходяща както за рало, така и за впряг и товарен превоз“, а самите коне като „силни, мощни, трудолюбиви и послушни“, а също така и „с най-бърза стъпка от всички други тежковозни породи коне във Великобритания“.
Отличните характеристики на конете ги направили изключително търсени от фермерите на САЩ, Канада и Австралия. Многобройни „екипи“ били закупени от тях през XVII и XIX в. Така добродушните великани започнали да се подвизават и сред просторните прерии на Северна Америка, а в Австралия били единствените масово използвани тежковозни коне от края на XVIII до началото на XIX в. Янките така обикнали породата, че през 1878 г. основали собствено общество на конете Клайдесдейл в Америка.
Те са силни, издръжливи коне с мек и спокоен дружелюбен характер. Въпреки големите си размери са много пъргави, имат весел и закачлив характер. Активни и бързи по време на движение, тези коне са много икономични, що се касае до храненето. Клайдесдейлите са изключително непретенциозни към климата, в който живеят. Те не се влияят от сурови северни климатични условия благодарение на „горещата“ си кръв. Високите температури също не са проблем за конете-шотландци – те прекрасно се адаптират към условията на живот в южните страни. Именно тези уникални качества направиха породата Клайдесдейл особено популярна в целия свят. Разбира се, има и критики към някои слаби страни на породата, но в отговор на тези критики любителите на Клайдесдейл вадят железен аргумент: „Коя ли порода няма недостатъци?“ Изключително добрите качества на конете, хода, анатомията и характера им са достатъчни да анулират всякакви критики по техен адрес.
Освен неоспоримата им полза в селското стопанство и приноса им за развитието на индустриалната икономика на Шотландия, конете не престават и сега да „събират точки“ в полза на родината си. Клайдесдейлите се ползват с висока популярност сред туристите и любителите на коне благодарение на атрактивната си външност. Ако някога отидете в Шотландия и ви се прииска освежаваща глътка студена бира, просто се огледайте на някой площад – не се ли вижда някъде наблизо симпатична конска глава. Ако видите такава, може да сте сигурни, че бирата ви е на една ръка разстояние. Не се учудвайте – традиционните пивовари в Шотландия смятат, че конете Клайдесдейл са нещо като символ на бирените им впрягове. Затова се позиционират на площадите на малките и големите градове в Шотландия, знаейки, че конете много бързо ще им осигурят печалба. Затова понякога ги наричат още „бирени коне“. Това име се закрепи по-здраво за тях, след като четириногите станаха главните герои в оригиналните реклами на бира.
- Ноздри: широки, по-отворени, отколкото на повечето тежковозни породи
- Нос: прав, за разлика от конете Шайър
- Гърди: широки и силни
- Шия: дълга и характерно извита
- Рамене: добре оформени и мускулести
- Гръб: къс и извит
- Крупа: мускулеста, широка
- Корем: голям, закръглен
- Копита: здрави, много широки
- Крака: за разлика от тези на други тежковозни породи са разположени точно под раменете; имат четки
- Цвят: срещат се всички, обикновено има съчетание от два цвята (основен плюс бял на четките и под корема)
