За магаретата 

0
15078

Древни животни от семейство коне били използвани от шумерите 2600 г. пр. Хр. за теглене на циркови каруци, а по-късно – на колесници (2000 г. пр. Хр.). Приемало се, че те били като днешните онагери, но по-късни данни сочат, че били домашни магарета.

Към семейството на конете принадлежат род Коне, към него – подрод Коне и подрод Магарета. Подрод Коне включва освен домашния кон като вид, дивите коне тарпан и конят на Пржевалски, също и 4 вида зебри. Към подрод Магарета (Asinus) се отнасят магаретата и онагерът. Магаретата са 5 вида: домашно магаре (Equus asinus), изчезналият вид европейско магаре (Equus hydruntinus), африканско диво магаре (Equus africanus) с 2 подвида – сомалийско и Нубийско магаре, Онагер или азиатско магаре с още 6 подвида (монголско и сирийско диво магаре, Кулан от пустинята Гоби, Туркменски Кулан, персийски онагер и индийско диво магаре) и видът Кианг с подвидове Западен кианг, Източен и Южен кианг.

ДИВИТЕ МАГАРЕТА

Африканските магарета. Приема се, че домашното магаре произхожда и от двата подвида на африканското диво магаре (както и от техни кръстоски), които живеят и днес в диво състояние. Дивите магарета на Африка обитават пустинни и полупустинни местности. Сомалийското диво магаре е разпространено в Сомалия и Етиопия. По-едро е и по-тъмно от нубийското. Има тъмни ивици по краката, а по средата на гърба – една надлъжна тъмна линия. Нубийското диво магаре е по-дребно, по-светло, с 2 тъмни ивици – по дължината на гърба и една напречна между раменете. Живее по хълмистите брегове на Червено море, Судан и Сахара. Една част от животните, които се срещат на свобода в последно време, са подивели домашни магарета.

Дължината на тялото на африканските магарета е около 2 м. Повечето са високи между 125 и 142 см (при холката). Тежат от 230 до 250 кг. Дивото африканско магаре е с тежка глава и къса права грива, стигаща само до ушите. Ушите са големи, изправени и подвижни – обръщат се към източника на шум. Краката са тънки, дълги и приспособени за тичане. Опашката има дълги косми (четка) само накрая. Козината е гладка, къса, със светлосив до светлобежов цвят, като коремът и краката отвътре са бели. Копитата са малки с почти същия диаметър като крайниците. При сомалийското магаре краката са с хоризонтални черни черти, както при зебрата.

Начин на живот: Африканските диви магарета са добре приспособени към сухите и безводни места. Имат здрава храносмилателна система, която може да асимилира пустинната растителност и много ефикасно да всмуква влагата от нея. Могат също да издържат дълго време без вода. Дългите уши им позволяват да чуват отлично, а също и да се охлаждат. Поради оскъдната растителност дивите магарета често се намират на големи разстояния едно от друго (с изключение на майките с малките). Имат много силен глас, който може да се чуе на повече от 3 км. Така именно те осъществяват контакт с техните събратя, пръснати сред обширната пустош.

Поведение. Африканските диви магарета са активни предимно в по-студените часове на денонощието, търсейки през деня сянка и заслон сред скалистите хълмове. Могат да бягат с 50 км/ч по неравните скалисти терени. Мъжкарите защитават своите територии, достигащи 23 квадратни км, като ги маркират с купчини от изпражненията си. Доминиращият мъжки не може да изгони останалите жребци, които навлизат в неговата територия. По-скоро натрапниците биват толерирани – зачитани, но третирани като подчинени и държани „под око“ поради възможността да покрият или да отделят някоя женска от стадото. Когато женските са разгонени, мъжките реват оглушително. Дивите магарета могат да бягат бързо почти колкото конете. Обаче за разлика от повечето копитни бозайници те не побягват при потенциална опасност, а първо проучват ситуацията, преди да решат какво да предприемат. Ако групата бъде атакувана, те образуват кръг и се бранят с копитата. Могат да хвърлят чифтета и с предните, и със задните крака.

Хранене. Менюто им включва над 100 вида треви, клонки и листа. Въпреки че първоначално са били адаптирани към сух климат, те са зависими от водата и когато не я получават от растителната храна, трябва да пият вода поне 1 път на 3 дни. Но могат да оцеляват с изненадващо малки количества течност. Има сведения, че понякога пият солена вода.

Дивите магарета са застрашени от изчезване – в природата са останали неколкостотин индивида. Те са обект на лов за местното население в Етиопия и Сомалия. Намаляването на пасищата и ограниченият достъп до вода, заплашват оцеляването на този вид. Африканското диво магаре е под защитата на закона в страните, в които живее. В национален резерват в Израел има популация на сомалийското диво магаре.

Онагерът живее в Сирия, Иран, Пакистан и Индия. Както при много други тревопасни животни, неговият ареал се е стеснил под напора на човешката дейност. Онагерът е по-едър от другите магарета (тежи до 290 кг и тялото е 210 см дълго). Малко повече прилича на кон, но е по-късокрак. Цветът му варира в зависимост от сезона – червеникаво-кафяв през лятото, през зимата – жълт-окафяв. Характерно за него е, че по гърба и плешките няма тъмни ивици. Главата, шията и крайниците са почти бели. Живее на малки стада, водени от жребец. Движи се бързо. Мигрира към райони с по-изобилна паша. В миналото е опитомяван и използван за впряг и за храна.

  

Куланът е по-строен, с дълги крака. Опашката му е къса с кафяво-черна четка накрая. Козината е пясъчножълта с различни оттенъци. На гърба има тъмна надлъжна линия. Живее на стада – от 3 до 50 животни. Размножава се напролет. Трудно се опитомява. Тялото е дълго 200–210 см, високо 110–130 см при холката и тежи 120–127 кг. В древни времена е живял в пустини,а днес се среща само в Иран, Афганистан, Монголия и Северозападен Китай.

В миналото се е считало, че Киангът е подвид на Онагера, но последните молекулярни изследвания сочат, че е отделен вид. Киангът обитава високопланински плата в Тибет, Кашмир и Марконд – до 5000–6000 м над морското равнище. Живеее на малки стада около карстови блата. Висок е около 140 см. Главата е голяма, ушите – по-малки, козината – кестенява, около муцуната и по корема по-светла, на гърба с характерната тъмна линия. Киангът е много внимателно животно, бяга бързо; ловен обект е за местното население. Може да се опитоми и да се приучи към работа.

ДОМАШНИТЕ МАГАРЕТА

Домашното магаре се среща в 3 разновидности – едната произхожда от нубийското диво магаре, а другата – от сомалийското диво магаре или е кръстоска между двете. Опитомяването е започнало 6000–5000 г. пр. Хр. по долината на Нил. Наред с камилите и конете широко се използвало за развитието на търговията и транспорта. Участвало е и при построяването на египетските пирамиди. Магаретата били ценени от хората заради това че са непретенциозни, внимателни и смели. И днес широко се използват в цял свят.

Домашните магарета се размножават през пролетта и началото на лятото. След 12,5-месечна бременност женската ражда по едно магаренце. Бозае 6 месеца. Майката е много привързана към малкото си. То израства напълно към края на втората година, но за работа се използва към третата година. При кръстосването с конете се получават безплодните мулета и катъри, които са непретенциозни към условията на живот, но са силни като конете. В миналото в Южна Европа, Предна Азия и Южна Америка са се отглеждали милиони мулета и катъри. Кръстосват се и със зебрите.

Домашното магаре има напречна линия между раменете, както нубийското. Въпреки че много магарета имат миши сив цвят, срещат се и петнисти, черни, бели, албиноси и всички нюанси на сиво и кафяво. Магаретата са много устойчиви на болести и остават здрави дори на преклонна възраст (40 и повече години). Те са много социални животни и имат нужда от компанията на други магарета или животни. Използват се да пазят овцете от диви кучета, тъй като са смели, също в рехабилитационната работа с ментално увредени или болни деца.Те са домашните животни, които се нуждаят от най-малко количество храна спрямо работата, която вършат.

Породи. Създадени са едри породи домашни магарета, от които най-известни са: хомадско – в Иран, каталунско – в Испания, бухарско – в Средна Азия. В Италия съществуват 5 чистокръвни породи, които са застрашени от изчезване. Островите Сицилия и Сардиния са родината на миниатюрната средиземноморска порода (с височина до 91 см). Сицилианската порода е известна с любящия си и кротък нрав, за разлика от повечето дългоухи с “магарешки инат”. Двете тъмни ивици на гърба, които има, образуват кръст. Легендата разказва, че Христос е яздил такова магаре и това е причината за този негов белег. Сицилианските магарета са много популярни в САЩ. Магаретата от френската порода Поату са с голяма глава и уши и много дебела и дълга тъмна козина. Високи са до 150 см.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име