Горещ ден през август, Държавното първенство по обездка бе разгара си, а единствената публика беше екипа на сп. ЕЗДА, журналисти и съдии.
Срещаме се със 72-годишната Младенка Божилова от Шумен. Няма пек и жега, тя е плътно до възпитаниците си. Непрекъснато ги наставлява. Ядосва се, смее се…преживява всяко движение и стъпка на конете. Рядко си позволява да седне, да запали цигара и само да наблюдава ездачите и жребците. Тя е забележителна жена.
Преди да се насочи към треньорската школа, когато е в разцвета на силите си и казвали „Черкеза“. По времето на бригадирското движение, всички които са тренирали конен спорт са работили всяко лято в конезавода в Шумен- Кабиюк. Тогавашният бригадир (бригадир на жребците стационери) след като я вижда как язди, възкликва: „ Ама че черкезин…!”(по народност от бившия СССР ). *Черкезин – човек който може да язди и укротява всякакъв кон.
На състезанието в Стара Загора плътно изпълнява задълженията си като активен треньор на Светослав Касчиев и Димитър Александров. Повече от 20 години е ръководила школата по конен спорт за млади ездачи в Шумен. Сега повечето състезатели, които наблюдаваме са нейни възпитаници по конкур ипик в шампионата. Преди много години, спомня си кака Младенка, е имала 12 коня и всяка година при нея са се записвали по стотина деца. Едни са отпадали, други са оставали. Но това е било едно време, когато в България е имало над 15 школи за работа с деца.
Самата тя започва започва да язди през 1948 г. с първия си треньор Зорничко Попов. От тогава до ден днешен е неотлъчно в конния спорт . Личен треньор през 1952-53 година й е братът на генерал Стойчев – Георги Стойчев с прякор „Джоката”.
Според примата на българската треньорска школа, преминат ли децата 10-тата си годишнина най-късно, да яхват коня. Да не се бавят. Защото който не стартира като дете, сетне от него не става качествен състезател.“
