Древногръцката митология е успяла да се съхрани през вековете и да спечели популярност сред съвременниците, благодарение на запазените до наши дни многобройни паметници на културата, художествени произведения и исторически хроники. Многото Богове и герои, за чиито подвизи и приключения тя ни разказва, представялват основна характерност за религията по онова време – липсвали са свещени книги, които да проповядват вярата, а различните култури, които е обхващала, имат противоречиви версии на легендите.
Пегас обикновено го описват като бял кон, понякога със златни криле. Символ на знание, слава и вдъхновение. Негова майка е Медуза. Според произведенията на Римския поет Овидий, по едно време тя е била най-красивата жена на света.
За баща на Пегас, в древните предания, се посочва богът на моретата, конете и земетресенията Посейдон. В Mycenean-ската култура той заема по-важна роля сред боговете дори от самия Зевс.
Посейдон и Медуза консумирали връзката си в храма на Атина като в някои съчинения това се случва против волята на Медуза. Когато богинята на мъдростта и войната (наричана още богинята девица) разбрала за осквернителния акт в нейното светилище, тя наказала Медуза, превръщайки я в отвратително чудовище с коси от живи отровни змии и толкова противно лице, че всеки, който имал нещастието да я погледне, мигновено се превръщал в камък. Така тя станала жестока и безмилостна към всички освен Горгоните, при които отишла да живее.
В митологията конете са повтарящ се символ на преданост, почтеност, храброст, кураж и геройски дух. Пегас олицетворявал способността на човек да преодолее силата на тежестта и земното бреме и да се извиси над тях. Акта на любов между Посейдон и Медуза се смятал за кредо на сила и сексуалност.
Според писанията Пегас често бродел и спирал, за да отдъхне на връх Олимп. Един ден копитата му докоснали земята на връх Хеликон. Четири свещени извора рукнали на това място и от тях се родили Музите (деветте красиви богини на вдъхновението). Те властвали над точните и хуманитарните науки, особено музиката, поезията и всички форми на художественото изкуство. Планината толкова се преизпълнила с възторг, че се издигнала до небето. Посейдон наредил на своя потомък да удари с копито по земята. На това място бликнал фонтанът Хипокрен (“конски извор”). Той бил свещен за Музите и се вярва, че е източник на музикално и поетично вдъхновение. Появата му се свързва с раждането на виното и изкуството. Пегас е смятан за символ на поетичния гений. Хезиод свързва името Пегас с думата „извор”.
Атина, която се „родила” по подобен (излязла от главата на Зевс след като Хефест го ударил с чук), уловила и укротила летящия жребец и го представила на Музите. Тук трябва да ви запознаем с Белерофонт (принц на Коринт). Според легендата той се сражавал с древните Амазонки и Химера (огнедишащо създание с две глави, козя и лъвска и змия вместо опашка) и отчаяно копнеел да хване и опитоми Пегас. Обсебен от тази идея, той потърсил помощта на пророк, който го посъветвал да прекара една нощ в храма на Атина. Тогава тя се явила в съня му, държейки златната юзда, която 
самата тя била използвала със същата цел и му казала, че с помощта на този уникален предмет той ще успее да сбъдне мечтата си. Когато се събудил, Белерофонт намерил божествената юзда до себе си и лесно обуздал великолепното животно. Пегас се оказал от огромна полза именно при борбата срещу ужасяващата Химера и безстрашните Амазонки. Завладян от гордостта си, Белерофонт станал прекалено самоуверен и полетял на гърба на Пегас към връх Олимп, за да се присъедини към боговете. Мъдрият кон го хвърлил от гърба си и това бил краят на възгорделия се принц.
След смъртта на Белерофонт Пегас отишъл на Олимп, където Зевс му възложил да разнася неговите мълнии. Говорело се, че тропотът от неговите копита може да се чуе от небето по време на буря. От друга страна, действителният произход на името най-вероятно е от лувиански (древен Анатолски език, на който се е говорело в Троя) pihassas „светкавица” или pihassasas (бог на мълниите). В творбите на Хезиод, Пегас също се свързва с особената значимост да помага на Зевс.
Като възнаграждение за изключителните му постъпки, Зевс възнаградил Пегас със съзвездие. Тогава едно единствено перо, паднало на земята близо до град Тарсус, откъдето идва и името му. Съзвездието Пегас се вижда от северното полукълбо през периода от Август до Септември, близо до Водолей. Древните астролози вярвали, че цялата тази плеяда от звезди пазят конниците в битка. На летящия кон се гледа и като символ на безсмъртието на душата и като охрана, която пренася и пази духа по пътя му към звездите.
