Вестфален e официална порода от 1826 г., от учредяването на асоциацията по развъждане във Вестфалия, Германия. Племенната книга на породата е официално започната от 1904 г. Индивидите, използвани при формирането на породата, били главно местни коне и чистокръвни породи. В края на Втората световна война развъждането на Вестфалската порода бележи сериозен ръст. Чистокръвната английска и арабска кръв допринесли за скоростта, куража, издръжливостта, а хановерската кръв дала интелигентност, възприемчивост и благ характер на този универсален кон.
През 70-те години на XX век конете от тази отлична порода бележат много добри резултати в спорта, което дава още по-голям тласък в отглеждането им. Един от тях, на име Roman, печели световните шампионати по прескачане на препятствия през 1978 и 1982, а кон Ahlerich става шампион в обездката.
Днес коневъдният център на породата е изграден във Варендорф, където се помещава и Германската федерация по конен спорт. Съвременните коне от породата са мощни, благородни и от висока класа. На височина при холка достигат до 160-168 см, а цвета на козината им обикновено е в един тон, като при някои чистокръвни може да се срещнат бели петна по главата и краката. В екстериорно отношение Вестфалският кон се отличава с интелигентната глава, подчертано широко чело, средно дълга добре оформена шия, изразена холка, дълбоко и широко тяло. Поясницата и задните крака са добре замускулени, крупата е дълга. Крайниците за сухи и здрави, свирката е къса, копитата са средни на размер и много здрави. Стъпката на този спортист е широка и свободна, алюрите са правилни и балансирани, тръсът е енергичен.
История
За пръв път породата се споменава в източници от XV век, когато конете са живели свободно в горите. Хората помагали за тяхното изхранване като им оставяли сено през особено студените месеци на годината. Израсналите в сурови условия, вестфалските кончета били с ръст 145-150 см и много издръжливи. Неслучайно били използвани във войните на Германия срещу Франция, както и от наполеоновите войски през 1796-1815 г.
Създаването на породата като еднородна и обособена било много трудна дейност поради честата смяна на властта на територията на Вестфалия и непрекъснатото кръстосване с Неаполитански, Андалуски и Холандски жребци. През 1875 г, когато вестфалските земи били включени в състава на Прусия, местните кобили били груби и с малък ръст и не могли практично да се използват в селскостопанската работа. Това накарало развъдчиците да започнат използването на собствени жребци, приближаващи се максимално по вид до кобилите, за да подобрят следващите поколения. Качеството на конете за продан било толкова ниско, че отбирали само 8-10% от всичките налични коне и то от най-ниската ценова категория. За да се увеличи ръста на местните коне от Вестфалска порода в племенния състав използвали Хановерски и Олденбургски кобили. Най-добрите коне били загубени по време на Втората световна война, но през 1946 се провела първата следвоенна регистрация на жребчета и кобили, което помогнало за увеличаване популацията. Така през 50-те и 60-те години на XX век националната конюшня и германския народа масово купували английски, френски и белгийски тежковози – Першерон, Арденци, Клайдесдейл и Борбонски коне. Резултатът от несистемното кръстосване били много работни коне с неопределена порода.
След началото на модернизацията, след 1970 година, в Германия основно направление в селското стопанство станало развъждането на спортни коне. Качествата на породата от Вестфалия се подобрили чрез последователна селекция на местни кобили-майки и използването на жребци подобрители. Важна роля в усъвършенстването на Вестфалската порода имал конният завод Форнхолц, където се намирали трите най-важните жребци за вестфалксото коневъдство.
Линията на чистокръвния жребец Папайер (роден 1945) се продължила от неговия син Парадокс (роден 1964г), който оставил след себе си 225 майки, 20 сина и множество спортни коне от висок клас.
Линията на чистокръвния жребец Плучино (роден 1949) е била продължена от сина му Персей, внук Пилат, правнуци Полидор (1972) и Пилот (1974).
Линията на чистокръвния жребец Рамзес е продължена от внуците му Рамиро и Радецко. Коне от тази линия завоювали множество шампионски титли в Конкур ипик и Обездка, а кон Рамиро, в своето време, бил наричан жребец на столетието.
През 1990 г. конете от Вестфалска порода наброявали 277 жребеца и 9103 кобили. През 1988, на Олимпийските игри в Сеул, златните медалисти от отбора на Германия имали в състава си четири коня от Вестфалска порода с имена Алерих, Ганимед, Рембрандт и Бугати Педро.
Днес Вестфалската порода е универсална за езда, спорт и активна почивка. В породата са събрани всички качества, необходими за един спортен кон от топ ниво. Със своите превъзходни скокови качества, породата се отличава с грациозни движения и висока техника на изпълнение в различните дисциплини. Преимуществата на Вестфалските коне са тяхната възприемчивост, издръжливост, енергичност и уравновесен и спокоен характер.
