Тежковозната порода Бретон произхожда от провинция в Северозападна Франция – Бретан, от местния потомствен запас. Конят Бретон е създаден чрез кръстоска между различни европейски и ориенталски породи. Родословната книга води началото си от 1909 г. Има три различни подвидове на породата Бретон – Корле, Пости и Тежковоз. Всяка от тях идва от различна област на полуострова Бретан. Корле Бретон е най-малкият вид, обикновено се използва за лека впрегатна работа, също и за работа от седло. Пости Бретон се използва за впряг и лека работа в земеделското стопанство, а Тежковозът Бретон е най-големият подтип и обикновено се използва за най-тежката работа. Тази порода коне е използвана във войската и в селското стопанство. Често била използвана и за подобряване и създаване на много други тежковозни породи.
История на породата
Конете от породата Бретон първоначално били отглеждани заради голямата им здравина и издръжливост. Те обитавали планините Бретон в продължение на хиляди години, но никой не знае как точно са се озовали там. Една от теориите е, че са били доведени до Европа по време на арийската миграция от Азия преди повече от 4000 години, друга – че произхождат от коне, отглеждани от келтските воини преди да завоюват Великобритания.
Автентичните прародители на конете Бретон населявали планинските земи на района и най-вероятно произхождат от степни коне, яздени от келтите. По време на кръстоносните походи тези планински коне били кръстосани с ориенталски коне и така се създава вид, известен като Биде Бретон. През Средновековието потомственият Бретон бил търсен от военни лидери, заради комфортната му походка, която била нещо средно между енергичен тръс и бавна разходка.
Коне от други кръвни линии, докарани в Европа по време на кръстоносните походи, са имали също силно влияние върху конете Бретон и впоследствие се развиват два отделни вида. Основният вид бил Соми – по-тежък тип, използван главно като товарен кон и за фермерска работа. От него се разработва и другият тип – Русен, който се използвал главно във войни и при дълги пътувания. Природната бавна походка на Русен го направила популярен като по-лек ездови кон.
Породата запазва своите планински корени благодарение на Националния конезавод, който се намира в планинския град Лангонне. Тук на породата са добавени арабска и чистокръвна кръв и се създава подтип Корле. От Средновековието до началото на 1900 г. породата Бретон е кръстосвана с различни коне както местни, така и чуждестранни, включително с породите Булонски кон, Першерон и Арденски. През 19-и век е кръстосан с изчезналата вече порода Норфолкски рисак, което довело до олекотяване на теглото на Бретон и появата на подтип Пости.
Днес породата се контролира от Съюза на коневъдите на породата Бретон. Организацията води родословна книга, която се създава през 1909 г., с отделни книги за Тежковоза Бретон и вида Пости. През 1912 г. книгите се обединяват, но се създават отделни секции за всеки вид. През 1926 г. секциите са комбинирани така, че всички видове Бретон да се регистрират заедно. През 1920 г. е взето решение да не се позволява да се внася нито една нова кръв в племенната книга, а през 1951 г. родословна книга е официално затворена за външни коне. Единствено се допускали да се регистрират коне от породата Бретон, които са родени в днешния региона на Бретан или в департамента Лоар Атлантик, част от Бретан в миналото. Въпреки ограниченията за регистрация, отглеждането на конете Бретон се е разпространило в цяла Франция и по света. Днес във Франция породата се отглежда главно в конезаводите в Ламбал, Аннебон и Ла Рош сюр Йон.
Характеристики
Конете от породата Бретон обикновено са високи около 1,58 м, но могат да варират от 1.55 до 1.63 м, в зависимост от вида. Обикновено имат кестенява козина, руса грива и опашка, но също може да се срещне и алест, сив или червен. Конете имат добри пропорции на главата, със среден размер на обем с прав профил, притежават силен и къс врат, добре поставен в мускулестата холка. Рамото е дълго и полегато, гърдите са широки и мускулести, гърбът е къс и широк, крупата е полегата. Краката са къси, но мощни, с широки стави, с добре оформени копита, с типичното за породата перушинесто окосмяване в края на краката.
Приложение
Днес породата се използва в малки стопанства, често се използва и за подобряване на други породи чрез кръстосване. Отглежда се и за производство на месо. Конското месо е хранителна суровина в много европейски страни, включително Франция, Белгия, Германия и Швейцария.
