Когато чуят за Бразилия повечето хора си представят футболни маниаци и пищният карнавал в Рио. Но тази огромна страна има още какво да предложи. За ездачите, Бразилия е дом на един скрит скъпоценен камък от света на конете – породата Мангаларга. Няма по-добър начин да се запознaте с тази порода от това да посетите Бразилия, дори и по време на световното по футбол.
Това е порода кон, чиито корени може да се проследят до жребецът Алтер Риал, внесен в страната в средата на XIX век от император Петър II. Но окончателно за създаването на Мангаларга порода се счита резултатът от размножаването на Андалусийски и Алтер Риал жребци с кобили от породата Криолло.
Основна заслуга за създаването и установяването на породата има Франсиско Габриел Ханкуийера, барон Алфеняс, който започва да пресича португалските жребци на монархията с местни кобили в земите Минас Жерайс.
През 1812 г. семейството на барона се премества в Сао Пуло, където преобладава горска растителност. Местната култура и ловът на елени ги принуждават да търсят коне с различни характеристики и те съчетават Мангаларга с Чистокръвни коне, арабски жребци с кобили Американски Садълбред и Луситано. Животновъди и изследователи на историята на барон Алфеняс отбелязват, че до 1910 година по-голямата част от фермерите, участващи в развъждането и развитието на породата (особено на членовете на семейството Ханкуийера) следвало стриктно основните препоръки на барона за селективно размножаване: да се определя характерът на походка, издръжливостта, доброто здраве и настроение.
В днешно време кръвта продължава да бъде забелязвана от няколко женски линии и от тези влияния с времето са се обособили различни породи коне.
През 1934 г. се създава животновъдна асоциация Мангаларга, която успява да се запази през годините. Учредителите са мотивирани да се установи ясна посока в усилията за разплод, да се разграничат функциите и използването на конете и да се опишат желаните характеристики, функционалните и морфологичните им аспекти. Основателите на тази асоциация до голяма степен постигат своите цели, които датират още от 1812-1816 г.
В Бразилия и други, регистрирани извън родината им. Привържениците на породата ги ценят заради тяхното умение за превоз, красотата и интелигентността им, доброто телосложение и не на последно място, заради лесната работа с тях и обучението им за почти всяка дисциплина. Конете са известни с гладка и стабилна походка. Използват се за туризъм заради благия им характер. Успешно се вписват в и обездката и прескачането на препятствия.
Конете от породата Мангаларга са със среден размер, пъргави, в същото време много силни с пропорционална структура, енергични и здрави, с активен и хрисим темперамент. Гръдният кош е дълбок и мускулест. Крупата е полегата и раменете са добре съобразени със здравите крака. Срещат се във всички цветове на козината. За мъжките екземпляри за идеална височина се приема 1,52 м, а при женските – 1,46 м. Походката на Мангаларга е бърза и гладка, с естествен раван ритъм. Известни са с това, че умеят да се движат еднакво добре и последователно както странично, така и по диагонал. Това е благодарение на т.нар. тройно докосване, или три копита на земята.
Мангаларга днес
Използва се предимно за работа. Намира място и се изявява в паради и изложения. Най-обширното приложение на породата е в по-големи ферми и бази тип ранчо в Бразилия.
- Глава: среден размер, широко и плоско чело;
- Уши: среден размер, сочещи леко навътре;
- Височина при холката: 1,43-1,52 м;
- Предни крака: издръжливи и здрави;
- Задни крака: жилави и силни.
