Според статистиката в конния спорт, на година има над 40 000 травми, включително и смъртни случаи. Как да окажем първа помощ на пострадал в полеви условия. Какво трябва да имаме в дисагите за да сме в готовност за помощ?
Първите животоспасяващи стъпки
Учили сме ги, както в училище, така и в трудови условия при инструктаж за безопасност. Схемата за оказване на първа помощ трябва да е по следната формула: определяне на жизнените показатели, проверка за кръвотечения, проверка за счупвания и съответните спасителни действия, пренасяне на пострадалия до болнично заведение.
За да разберем възможно най-бързо какво е състоянието на пострадалия, е необходимо да проверим жизнените показатели на сърцето, белите дробове и мозъка. Това може да се направи като се проверят пулсът, дишането и състоянието на зениците на очите.
Пулсът се измерва винаги на артериален съд – на китката на ръката, под палеца; на сънната артерия от двете страни на врата, като за целта се поставят върховете на показалеца и средния пръст и леко се притиска към костта. Нормално пулсът на нетрениран човек е 60-90 удара в минута, а за малки деца – 100-120/мин. Най-добре е да се измерва в продължение на 60 секунди.
Дишането се определя като ухото се долепи до дясната половина на гърдите, а при невъзможност, се използва огледалце или друг предмет (очила), което се слага пред носа и устата и се проверява за изпотяване. Честотата на вдишване-издишване нормално е 16-20 пъти в минута.
Зениците на очите нормално реагират на светлина със свиване. Това може да се провери със светещо фенерче в очите или чрез засенчване (при слънчево време) с отдръпване на сянката.
Справянето с кръвотеченията е следващ важен момент в оказването на първа долекарска помощ. В зависимост от това дали е наранена артерия, вена или капиляри, кръвотеченията могат да бъдат артериални, венозни или капилярни. Последните се спират бързо и лесно дори само с притискане на наранената част.
Венозните кръвотечения са с тъмночервена кръв, която се стича постоянно. За спирането на венозно кръвотечение може да се използва каквото имате под ръка: кърпа, шал, колан, връзка, като задължително се завързва над засегнатата част. Ако се използват въжета или връзки за обувки, е необходимо под тях да се постави мека кърпа или марля, за да не се нарани тъканта. Превръзката не бива да се държи повече от 2 часа през лятото и час и половина през зимата. Необходимо е да се разхлабва от време на време, за да не се причини некроза (умиране) на тъканите.
Артериалното кръвотечение се познава по това, че кръвта е ярко червена и изтича на тласъци. При този тип кръвоизливи много бързо се губи кръв и е необходимо да се действа светкавично. Различното тук е, че стягащата превръзка трябва да се постави под мястото на нараняването. Ако е засегната сънната артерия притискането трябва да се отпуска през няколко минути за кратко, за да не се нарушава кръвообращението към мозъка.
При невъзможност за кръвоспиране с превързване, при кръвоизливи в областта на корема, начинът за справяне е с т.нар. директна тампонада, като за целта се използва кърпа или дори част от дреха, която се натъпква директно в раната и се притиска с ръка до пренасяне на пострадалия в болнично заведение или до пристигането на лекар.
Травмите на крайниците са често срещани при падане от кон. Тук влизат изкълчвания, навяхвания на ставите (коляно, китка, рамо). При счупване на кости на крайниците пострадалият усеща силна болка, а крайникът заема принудително положение, получава се неестествена подвижност под мястото на счупването, хематом и оток (синина и подуване). Възможно е счупената кост да е пробила кожата и да стърчи (открита фрактура). В този случай има и кръвотечение и в никакъв случай не бива да се опитваме да върнем костта обратно и да я пипаме с ръце. Необходимо е да се спре кръвотечението или поне да се намали, да се покрие стърчащата кост с по възможност чиста кърпа, да се обездвижи и пострадалият да се откара възможно най-бързо в болнично заведение.
Счупените кости в никакъв случай не се наместват от оказващия първа помощ. Прави се шина и крайникът се обездвижва. Правила за шиниране: Използва се каквото имаме под ръка: пръчки, дъски, летви, щеки, картон, дори ламарина, които се покриват с кърпа или някакъв плат. Пострадалият не се съблича, а ако е необходимо дрехата може да се разреже или разкъса. Шинирането винаги се извършва така, че да обхваща ставите под и над мястото на счупването. Най-напред импровизираната шина се моделира върху здравия крайник и след това се поставя на пострадалия, като се привързва с бинт, шал, кърпи, колани и др. Стягането не бива да е прекалено силно, но да е достатъчно, за да не позволява раздвижване на костите. Пръстите винаги трябва да остават открити, за да се наблюдава за евентуално нарушение в кръвообращението. При посиняване връзките се разхлабват.
При съмнения за счупване на гръбначния стълб или таза пострадалият не бива да се мести. За да разберем дали съществува такова счупване можем на първо време, ако пострадалият е в съзнание, да го накараме да раздвижи сам пръстите на крайниците си, после и самите крайници. Ако не може волево да направи това и се оплаква от болки и изтръпване, най-вероятно става дума за счупен гръбначен стълб или таз. При това положение трябва да се действа бързо, но и много внимателно, като за целта на първо време пострадалият се завива с някакво одеяло или връхна дреха, обездвижват се главата и вратът. Може да се подпре от двете страни на тялото и главата с камъни или дъски, докато се направи импровизирана носилка или дойде екип на Спешна помощ.
В случай че пострадалият е изпаднал в безсъзнание и има спиране на дишането и липсва пулс, се започва веднага реанимация, която протича по следния начин: прави се изкуствено дишане и сърдечен масаж. Изкуственото дишане започва с проверка на устната кухина за външни материи (пръст, избити зъби, кръв), а също и за паднал назад език. „Гълтането” на езика е често явление при такива ситуации поради отпуснатата мускулатура. За да се извади езикът, е необходимо главата да се отметне назад, а под плешките да се постави сгъната дреха. Друг вариант е езикът да се прободе с безопасна игла и да се извади. Изкуственото дишане се прави с честота 12-16 пъти в минута при извита назад глава и затворени ноздри, който оказващият помощ притиска с пръсти.
Сърдечният масаж се извършва с прекръстосани длани и повдигнати пръсти, които се поставят в долната трета на гръдната кост, притиска се с тласъчни движения и с изправени лакти на ръцете, с честота 60 пъти в минута. При натиска гръдната кост трябва да хлътва на не повече от 2-4 см към гръбначния стълб. Пострадалият трябва да е легнал задължително върху твърда повърхност. За малки деца се използват два пръста, а при по-големи деца – една ръка. Правят се 5 натискания и 1 вдишване уста в уста със запушени ноздри.
Следи се за появата на пулс и възобновяване на дишането по следните признаци: гръдният кош започва да се повдига, цветът на лицето порозовява. След изваждането от това състояние пострадалият се пренася на импровизирана носилка с минимални раздвижвания на тялото, а ако има кръвотечения от крайниците, те се повдигат леко над нивото на сърцето (при положение, че няма счупвания).
Друга болезнена тема при полска и планинска езда е ухапването от змия.
В аптечката на водача на групата, винаги трябва да има противозмийски серум; противоалергични мехлеми и хапове. Трябва да се иска предварителна информация от ездачите за евентуални хронични заболявания и здравословни проблеми. Задължително е ползването на защитни каски и жилетки на при децата.
