Като социални животни, конете се нуждаят от общуване. Те живеят в малки общности със социална йерархия, в която доминират по-възрастните и по-едрите животни, а по-младите и по-дребните стоят по-ниско в социалната стълбица. Всеки кон има позиция в стадото; доминиращите коне ядат и пият преди другите, а по-нискостоящите им дават път и показват уважение, за да избегнат сбиване. Доминиращите коне водят, а другите ги следват. Животът в стадо не само осигурява компания, но също така и предоставя защита срещу хищници.
Преводът на езика на конете е полезен за всеки, чиято работа е свързана с коне. Развъдчици, ездачи, треньори, жокеи, ветеринари и дори автори на книги или филмови продуценти имат полза от разбирането на конете.
Въпреки че основната форма на комуникация на конете е чрез езика на тялото, те общуват и чрез гласа си. Класифицираме много различни звуци в категориите същинско цвилене (или леко изцвилване), ниско гърлено изцвилване, пръхтене, писък и пухтене. Те от своя страна могат да бъдат разделени според значението си – например, ниско гърлено изцвилване за поздрав, ухажващо ниско гърлено изцвилване, майчинско гърлено изцвилване.
Основното „цвилене” или „леко изцвилване” е това, което често чувате във филмите (обикновено звуков ефект добавен допълнително; конете не цвилят, когато тичат по време на битка). Цвиленето е най-силният звук, който издават конете, 
обикновено с вдигната глава, уши напред и отворена уста. Конете издават този звук, когато се опитват да локализират другарите от стадото си или пък хора – може да се преведе като: „Хей, аз съм тук! Ти къде си?“. Често ще чуете този звук, когато конят е отделен от приятелите си и се опитва да разбере къде се намират, или когато е свален от караваната на ново място (например при участие в състезание) и се опитва да разбере кой е там. Същият звук може да бъде издаден и пискливо и изплашено – например, когато малкото конче е отделено от своята майка.
Ниското гърлено изцвилване е по-меко цвилене, като цяло не толкова пронизително и издавано през ноздрите. Обикновено представлява поздрав. Това е звукът, който ще чуете, когато минавате покрай конюшнята сутрин, за да нахраните конете; те обикновено ви поздравяват с приятелското „Здравей!”. Същият звук използват конете и когато се поздравяват един друг (конете, които са приятели, е по-вероятно да поздравяват чрез гърлено изцвилване, отколкото два коня, които не се познават). Въпреки това и конете като хората имат различна индивидуалност. Ниското гърлено цвилене може да бъде използвано и при ухажване. Жребците често са много гласовити, когато са заинтригувани от някоя кобила, като издават ниски, дълги гърлени звуци. Бедуините яздели арабски кобили по време на битка, защото било трудно врагът да се промъкне незабелязан, тъй като вражеските коне цвилели, за да поздравят кобилите.
Кобилите издават майчинско гърлено цвилене при общуване с жребчето. Като цяло звукът е много мек и нисък и често се използва, когато майката е притеснена (например, ако жребчето избяга надалече, за да проучи нещо) или за да утеши кончето.
Пръхтенето представлява издухване на въздух през ноздрите с произвеждане на нисък, дълъг звук. Звукът идва по-скоро от вибриращите ноздри, отколкото от действителна вокализация от гърлото. Пръхтенето се издава, за да се посочи нещо, от което конят е изплашен или притеснен. С този звук конете казват: „Хей, има нещо страшно тук!”. Яздили сте кон, който минава покрай „страшен” предмет (напр. градински стол или маркуч на земята), навежда главата си и пръхти към него. С пръхтенето конете показват на другите коне, че има нещо, което трябва да видят. Когато конят е изплашен, вратът в повечето случаи е протегнат към предмета или е изправен високо, а тялото обикновено е напрегнато и е готово за бягство. Въпреки това, пръхтенето може да бъде използвано и при игра, когато конете се правят на изплашени. Има и друг вид пръхтене, което не означава нищо, защото се използва за изчистване на ноздрите. Наблюдава се, когато конете се хранят или се намират в запрашена зона – подобно на кихането това е бързо издишване през носа, често извършвано с разклащане на главата и без напрежението, наблюдавано при пръхтенето, когато конят е изплашен.
Конете често издават звук, подобен на писък при раздразнение или гняв. Наблюдава се, когато конете се готвят да се бият или често като начин да кажат: „Махни се от мен“, като предупреждение преди конят да изрита или ухапе друг кон. Ако например се срещнат два жребеца, те вероятно ще издадат писък преди да се сбият. Наблюдава се и, когато жребецът ухажва кобила, която не се интересува от него – кобилата може да издаде писък, докато заплашва да ритне жребеца.
Конете пухтят през ноздрите, когато срещнат други коне за пръв път. Ако се харесат един друг, могат просто да се подушат и да престанат. Ако не се харесат или пък единият подложи на съмнение доминантността на другия, могат да издадат писък.
Конете могат и да пъшкат или сумтят – звук, издаван при лягане или ставане. Този звук може да бъде издаден и при болка, а много силната болка (като колика) ще принуди коня да ляга или да се върти, за да намери облекчение.
Основният начин на комуникация при конете все пак е чрез езика на тялото. Ушите, лицето, опашката, вратът и положението на тялото като цяло могат да ви кажат много за коня. Дали той е изплашен и се кани да побегне? Изпитва ли болка или просто е ленив? Играе ли си или се кани да нападне?
Езикът на тялото
Както при всеки език, точният превод се осланя не само на това, което просто се „казва” – езикът на тялото и контекстът също са важни. Например, с ниско гърлено изцвилване конят може би казва „здравей” или, ако е време за хранене, може да иска да ви каже: „Хей, първо мен нахрани!”, преди да започне да удря по вратата, за да привлече вниманието ви.
Ушите и лицето на конете често показват как се чувстват те. Спокойният кон може да отпусне уши настрани или да отпусне устната си надолу. Свитите назад уши може да означават, че конят дава предупреждение и се кани да ухапе. Ушите назад обаче може да означават и че конят слуша нещо, което е зад него. Ядосаният кон често е с уши, свити назад и опънати в ъглите устни (може да се виждат зъбите), може да се вижда и бялото на очите и конят да клати глава. Кон, който просто слуша ездача си ще наклони едното или двете си уши назад, но ще бъде с отпуснато лице.
Ушите са свити назад и когато конете се движат много бързо. Никога няма да видите на конни надбягвания кон с уши изправени напред. Когато конете тичат, независимо дали играят или се състезават, те свиват ушите си назад, за да ги предпазят и да избегнат влизането на въздух в тях. Както хората се мръщят, когато са концентрирани, така конете могат да свият ушите назад, когато са съсредоточени върху някоя задача. Конете по време на представяне често могат да наклонят ушите си назад при изпълнение на сложна маневра.
Изправените напред уши означават интерес. Конете се поздравяват един друг с изправени уши. Ако конят ви смята, че криете заплаха, вероятно ще бъде с изправени напред уши и ще ви души с ноздрите, опитвайки се да открие заплахата. Изплашените или нервни коне, обаче, често насочват ушите си напред, ослушвайки се за потенциална опасност, но са с вдигната глава и се оглеждат наоколо.
Размахването на опашката е сигнал за раздразнение; то може да означава: „Махай се, ще те ритна!”. Опашката може да показва и вълнение; конете често играят или тичат с вдигнати опашки; кончетата също често правят така. Конете понякога застават един до друг, махайки с опашки, но това е знак за приятелство и начин да се отърват от мухите и другите насекоми.
Подгънатият крак може да означава, че конят се кани да ритне или просто, че си почива, в зависимост от това дали изглежда раздразнен (свити назад уши) или сънлив (ушите са настрани, а главата е наведена). Това може да означава също, че кракът го боли, ако е придружено от куцане или нежелание за движение.
Малките кончета имат специфично поведение, което не се наблюдава при възрастните коне. Когато кончето поздравява по-голям, по-възрастен кон, то отваря устата си и извършва дъвчещи движения с челюстта, а ушите му са изправени напред. Този поздрав на кончето е неговия начин да покаже уважение и да избегне нараняване. С него то казва: „Хей, аз съм просто бебе, приятно ми е да се запознаем.”
Когато се опитвате да разберете конете, цялото тяло може да ви каже какво иска да каже коня. Ако конят е уплашен, тялото му ще бъде напрегнато, главата му ще е вдигната нагоре, ушите ще потрепват нервно, ноздрите ще бъдат разширени и конят може би ще пръхти. Ако конят изпитва болка, в повечето случаи ще стои неподвижен и няма да се интересува какво се случва около него, ще диша учестено, ще маха с опашка или ще бъде летаргичен.
Конете се учат как да комуникират и как да се държат чрез общуване с другите коне. Малките кончета бързо научават, че ако се опитат да изядат храната на друг кон, ще бъдат ухапани. Ето защо конете, които са държани в изолация често развиват проблеми в поведението или са трудни за обучение. Конете, които прекарват продължително време с хора, които не коригират лошото им поведение, стават по-агресивни и опасни. Жребците за разплод, които се държат изолирани, с изключение на случаите, в които заплождат кобили, често са по-агресивни и показват липса на респект и опасно поведение към други коне и хора.
Конете понякога „тестват” стопанина си, за да проверят кой от двамата е доминиращия. Не е необичайно да видите жребче, което хапе хората, за да види дали ще му се размине. Малките пощипвания на кончето може и да са сладки, но ухапването от голям кон би било ужасно. Кон, който минава през вас, когато го водите, не показва агресия, а неуважение. В стадото навлизането в личното пространство на доминиращия кон води до нахапване и наритване на нахалника. Минавайки през вас, конят показва, че не ви уважава и може да ви настъпи или да ви прегази.
Ако работите с коне, е много важно да умеете да общувате с тях, както и да разбирате езика им. Добрият треньор или ездач е чувствителен към това как се чувства конят и може да каже дали конят се държи зле, защото е развълнуван, изплашен, изпитва болка, не разбира правилно ездача или просто го мързи. Ако конят навлезе в личното ви пространство, трябва да го накарате да се премести назад. Това би направил доминиращият кон. Ако конят е изплашен, трябва да го погалите и да го успокоите – така, както кобилата би гушнала уплашеното жребче.
Разбирането на езика на конете може да ви помогне да започнете да комуникирате с тях и, както всички коняри знаят, основата на ездата, обучението и доброто представяне е изградена върху способността на коня и човека да комуникират.
