Уестърн ездата започва да се популяризира в Европа преди около 20-25 години в страни като Германия, Италия, Холандия, Франция и Англия. Преди около 10 години тя намира място и в страни като Чехия, следвана от Полша и Словакия.
В момента уестърн ездата е разпространена в почти всички страни-членки на Европейския съюз, където има функциониращи асоциации. Те са разделени на два основни типа: 1) уестърн асоциации, обединяващи различните дисциплини и 2) породни асоциации. В доста от случаите изявите на конете се припокриват.
Двете основни породни асоциации са: AQHA (American Quarter Horse Association) – понастоящем най-голямата породна асоцация в света, с над 3 000 000 регистрирани коня, и APHA (American Paint Horse Association) – с около 1 000 000 регистрирани коня.
Основни дисциплини:
- Рейнинг или каубойска обездка е дисциплина, чиито корени се намират в каубойския начин на работа с коня. Конете е трябвало да бъдат изключително бързи на галоп и в същото време да спират рязко, да могат да се обръщат светкавично на 180 градуса и да се въртят на място (първата официално призната от FEI дисциплина); активно се работи за признаването й за олимпийска дисциплина по време на олимпиадата в Лондон 2012 година.
- Плежър е дисциплина, в основа на която е заложено желанието на каубоите да покажат до каква степен владеят конете си и как могат да ги накарат да се движат възможно най-плавно и хармонично. Ездачите яздят в група, като се оценяват техните и тези на коня движения по време на различните алюри – ходом, тръс, удължен тръс и галоп.
- Трейл е дисциплина, при която ездачът и конят преодоляват серия от препятствия като кавалети, мостчета, врати, змейки, конуси, квадрати, движейки се ходом, в тръс и галоп.
- Кътингът е типична каубойска дисциплина, при която освен ездача с коня има и стадо телета. Целта на ездача и коня е да отделят от стадото избрано по определен признак животно й, борейки се срещу стадния инстинкт на телето, да го задържат за определено време на определена дистанция, далеч от стадото. Особено важен елемент при кътинга е кау сенс или чувството за крава, което уестърн конете са развили в течение на стотици години, прекарани заедно с многобройните стада говеда. Интересно е, че след като ездачът покаже на коня определеното от него теле, конят почти самостоятелно или с минимална намеса от ездача сам отделя телето от стадото.
- Рейн кау хорс дисциплината е доста комплексна. При нея се изпълняват патърни, както при рейнинга, но освен това правиш основните елементи от патърна заедно с теле на арената. При това трябва да можеш да го задържиш в определен ъгъл на арената (боксинг), да го надбягаш по дългата страна на арената, да го спреш, да го върнеш обратно и да го накараш да бяга в кръг наляво и надясно.
- Барел рейс е една от най-завладяващите и зрелищни дисциплини, едно истинско скоростно приключение. Дисциплина, при която ездачът и конят галопират между три варела (за целта се използват 200-литрови метални или пластмасови варели) под формата на трилистна детелина, следвайки определена последователност. Целта е да се постигне най-добро време и да се покаже възможността на коня да маневрира.
Много от тези дисциплини са обединени в асоциации: NRHA, NCHA, NRCHA, NSBA, които първоначално са били създадени в САЩ, а понастоящем имат непрекъснато разширяваща се световна мрежа.
Самите дисциплини са доста различни една от друга като бързина, сложност и изисквания към конете и ездачите, те привличат с атрактивност и красота. Част от красотата и привличането към уестърн ездата се дължи на самите коне, които са средно високи около 1,50 м, с ярко изразена мускулатура, притежаващи изключителна експлозивност при галоп (развиват скорост до 88 км/ч) и много добре възприемащи различен вид обучение. Допълнителният плюс е тяхната шарена окраска.
В резултат на съчетаването на екзотиката и тръпката на дивия запад с професионална работа и обучение на коне и ездачи, заедно с над 200-годишната традиция е развита една самостоятелна ниша в конния спорт. Развита е специална система за стимулиране на участието в различни мероприятия, раздава се награден фонд при различните състезания.
Особено интересен е начинът на оценяване на конете и ездачите. Конете се оценяват по два паралелни начина: първо, по изявите на самия кон и наградният фонд, който той е спечелил в различни състезания и второ, и по-важно, според това колко са спечелили неговите приплоди в аналогичните състезания. Най-елитните жребци са в категорията на милионерите, т.е. техните приплоди са спечелили сумарно като награден фонд над един милион долара. Рекордът в рейнинга се държи от Топсайл Уиз с над 7 милиона долара.
Най-скъпата дисциплина е кътингът, там рекордът се държи от Хай Броу Кет с над 40 милиона долара приходи. Интересен факт е, че кътинг конете, които са специализирани за работа с крави и при тях се изисква максимална бързина и повратливост, са селектирани да бъдат доста ниски – 140-150 см височина при холката.
При ездачите се оценява сумарно спечеленият награден фонд от всички състезания, на които е участвал ездачът. При тях също е оформен клуб на ездачите милионери – хората спечелили над 1 милион долара от награден фонд.
Много интересен е фактът, че в повечето случаи ездачите получават характерните катарами за колани и трофейни седла. На катарамите е изографисано състезанието, в което са участвали и мястото, което са спечелили. Те обикновено са изработени от сребро, а надписите са от злато.
Трофейните седла се изработват от световно известни майстори, които влагат цялото си умение в инкрустацията на кожата и сребърния обков.
