Тодор Гергов: Успешна година за българския конен спорт

„Изпращаме ездачи на Световните конни игри в САЩ“ – споделя председателят на Българската Федерация по конен спорт и изпълнителен директор на ЦУМ – Тодор Гергов, и не скрива вълнението си след една трудна, но пълна с много международни победи спортна година.

Горд или доволен сте в края на отиващата си 2017?

Доволен никога няма да бъда, по природа човек е устроен така, че винаги да си поставя все по-високи цели и да ги преследва. Това е заложеният у всички нас нестихващ стремеж към съвършенство. Изисквам винаги повече от вече постигнатото, първо от себе си, след това от останалите. Определено изпитвам гордост, така както всички участници в процеса конен спорт изпитваме радост, вълнение от победите на нашите ездачи. Оглавявам втори мандат в БФКС и мога да заявя, че малко спортове могат да се похвалят с постигнатото от българските ездачи и БФКС през последните 12 месеца. Говоря за промени в стратегията, управлението и резултата от тях – постигнатите успехите.

Ще бъдете ли по-конкретен?

Наши ездачи в дисциплината ендюранс покриха европейския подиум – класираха се пети и това ги отведе директно на старт за Световните конни игри в САЩ догодина. Това са първите българи, които ще се разпишат в Игрите. Друг спорт засега няма под български флаг. Абсолютен връх и повод за гордост. Пак в ендюранса взехме отборно злато на Балканиадата в Румъния през септември.

В най-масовата и многочислена дисциплина у нас – прескачането на препятствия, по време на Балканиадата, която домакинствахме, нашите деца взеха отборната титла. Прибавихме и сребърен отборен медал при мъжете, а в индивидуалното изпитание имаме и още един сребърен медалист (Ивайло Бонев).

В обездката, която до момента имаше своите проблеми, успяхме да направим огромна крачка напред. На Балканиадата в Загреб взехме отборен златен медал в клас деца, бронзов медал в клас млади ездачи (Катерина Цветанова), бронзов медал в клас деца (Ивет Георгиева) и сребърен медал в клас юноши (Мирела Райкова). Това е вълна от успехи и добър атестат за работата на Федерацията, като правя уговорката, че не споменавам многобройните стартове в различните национални състезания от календара ни.

Помните, че на последното отчетно събрание Федерацията отчете критично ниска точка за работата с деца. Ето, че се мобилизирахме, напипахме проблема, намерихме решение за подрастващите в спорта, ресурси, и резултатите дойдоха. Два пъти през тази година организирахме „Академия за млади ездачи“, като поканихме двама лектори – треньори, които проведоха трейнинг за нашите подрастващи ездачи. Безценен опит от професионалисти на Европейско ниво.

На същото събрание доста се говори за медийната политика на БФКС. Какъв е вашият коментар?

И тук много бързо се окопитихме. Кажете ми друг сектор, бранш и спорт у нас, който си има 2 телевизионни предавания, едно специализирано списание и два специализирани уеб сайта? По БНТ HD тази пролет стартира предаването на БФКС „Светът на конете“. Преди нас колегите от Националната асоциация по коневъдство вече имаха своето телевизионно предаване по Агро ТВ „Конете на България“, което по-скоро се занимава с въпросите на селекцията и развъждането, но отразява и събитията на хиподрумните конни дисциплини. Списание Ezdapress и сайт www.ezdapress.com, наравно с портала на Силвена Спорт поддържат темата за конете жива в уеб пространството в България. Е, разбира се, бихме искали да присъстваме и във вечерните спортни емисии на националните телевизии, както и във вестникарските страници да има повече за конния спорт и да се отразяват на мига успехите ни, но това е въпрос на време. И това ще стане. Определено сме свидетели на възраждане на конния спорт, а бъдещето зависи от надграждането и успешната ни политика. Четох прекрасни материали за коне и конен спорт в престижни издания, като вестник „Капитал“ и списание „Мениджър“. Това са първите предвестници, че излизаме от затвореното си конно общество, светът се интересува от нас и ние трябва да отговорим адекватно на тази нужда от информация. Колко и какви са конете в България, дисциплините в конния спорт, българските победи в чужбина. Туризмът с коне, ползите от хипотерапията – светът на конете е неизчерпаем.

Има ли бизнес с коне в България?

Абсолютно резонен въпрос към всеки, който се занимава с развъждане на коне или конен спорт. За останалите хора това е любопитна тема. Бизнес с коне винаги е имало. Отговорът и обосновката обаче са в зависимост от конюнктурата на пазара, различните правителства, икономики, политики, закони. Сега е повече от актуално да говорим за бизнес. Именно на проведената преди два месеца среща с министър Кралев БФКС заедно с представители на Европейската (EEF) и Международната федерации (FEI) по конен спорт изложихме вижданията и идеите си за развитието и популяризирането на конния спорт и възможностите за привличане на инвестиции чрез него. Обсъдихме конкретни практики и успешни модели за обвързване на конния спорт със селското стопанство в развитите европейски държави, тъй като конният спорт е мощна индустрия за отглеждане на коне, производство на фуражи и храни. Този модел тепърва ще бъде обсъждан между ресорните министерства и приложен в страната ни.

Тези идеи, практики и желания седят някак далечно, в бъдещето за хората…

Защо да е далечно. Всички, които участваха и посетиха Балканиадата в Житница видяха един от моделите за свързаност между бизнесите на практика. Имаше 180 ездачи от 7 държави. Допълнително наети боксове. Пълна хотелска база. Пълни ресторанти. Гости, публика. Имаше търговски шатри за конна екипировка, амуниция, хранителни добавки и фуражи за коне от България и чужбина. Имаше щанд за конна литература. Представени бяха автомобили, конни каравани и дори самолети. Всичко това е движение на пари. Това е малък конен панаир, но е брънка от икономиката, в която участват спортът, туризмът, транспортът. Така се случват нещата. Един механизъм работи само тогава, когато малките колелца и сегменти се въртят.

И все пак, има ли бизнес с коне у нас?

Ще отговоря в цифри. От общия брой коне в страната ни близо 90% са каруцарски, стопански, за работа и дърводобив, за месо, за туризъм и дори крадени коне и такива за безпородно оплождане с цел развъждане. Най-често това са животни без документ за идентификация. Сделките с тези коне не са обявени и не са обложени с данъци. Тук има сив сектор и пазар, но него мога да определя като пазарлък по махленски.

Истинският бизнес е затворен в малкия процент налични племенни коне, отглеждани у нас, и някои съпътстващи регламентирани дейности и фирмени услуги, за които се ползват регистрирани коне. През последните години ясно се очертаха първите наченки на бизнес среда у нас. Тя се определя първо от членството ни в Европейския съюз и от това, че БФКС е призната и е член на Международната федерация(FEI). От няколко години и други, по-малки развъдни и туристически конни асоциации, са признати и са членове на международни организации. Ако това признание го няма, няма бизнес. Кой си ти, откъде идваш, какво продаваш? И третата предпоставка за бизнес е материалната база и хората, в лицето на специалистите.

В малкия процент регистрирани коне у нас, цените варират от 5000 до 150 000 евро. Това са едва 12% от регистрираните коне с родословие, гарантиращо качествен произход, с паспорт и чип. Например, в Европа цените на конете се движат в същия диапазон, но са с по-високи горни граници на продажна цена. Пазарът на коне на стария континент и по света е изключително развит. Всички знаем, че цената на расов жребец може да варира от хиляди до милиони евро.

У нас има специфичен целеви потребителски сегмент, който всъщност върти бизнеса с коне. По данни на НАК, към май 2017 година у нас конете наброяват 120 000. От тях 15 000 са породно контролирани и 110 000 са безпородни, без чип и паспорт. С най-голям процент (30) са конете, които се отглеждат за месо, което се изнася на западните пазари като търсен деликатес. 25.40% са конете отглеждани и използвани за класически конен спорт (дисциплините: прескачане на препятствия, обездка и крос-кънтри), 20.46% са конете за хиподрумен спорт (бегови и надпрепускане с двуколки), 12.33% са за селскостопанска работа (транспортна дейност и дърводобив). С най-малък процент (11.41) са конете за туризъм, които обаче се оказват доста ефективни по себестойност и предназначение. Конкуренция по „доходност“ им правят конете, които се използват за разплод. Те държат висока разплодна цена за семенен материал.

Вие сте известен и доказан бизнесмен, кажете как се печели от коне?

За съжаление няма бизнес наръчник как да печелим от коне. Мога да споделя своя опит и познания. От коне се печели, ако се извършва регламентирана продажба на коне с родословие. От покупко-продажба на спортни коне с доказани резултати. Финансов успех може да се постигне при умело менажиране на конюшня, чрез конен туризъм най-вече с чужденци и то с многодневни преходи из красивата ни природа, но с официален лиценз за дейността. Може да се печели от заплождане на кобили и замразен семенен материал, от препродажба. Може да се печели от „изкован“ авторитет в средите и то най-вече в чужбина. Може да се спечели и от качествено ветеринарно обслужване.

Конният спорт, конният туризъм и сферата, обвързана с конете у нас си остава специфичен бранш. Защо?

Определението специфичен бранш идва от спецификата на животното. Конят не е куче да го гушнеш, да го пренесеш в прегръдката си. За коня трябват всекидневни грижи, специален транспорт, специален лекар, треньор, гледач. Ето я спецификата. Затова печелят само най-добрите. Останалите преживяват с отглеждане и продажба. За съжаления нямаме политика за статистика, която да анализираме. Няма данни за оборота, няма статистика за спад или ръст на годишна база от продажба на коне. Особеността идва от живата стока и рисковете от травми и заболявания. Но имаме ясни и категорични спортни резултати. Всъщност, всичко което регламентира конния спорт у нас е с история от над 100 години и тепърва смятам, че ще върви в правилната посока на успешно развитие. Другата половина от конното дело е в ръцете на министерството на земеделието в част животновъдство. Трябва да вървим ръка за ръка с всички структури в бранша, но засега само БФКС тегли каруцата, в която има разписани правила, история, спортни резултати и световно признати победи. Другите ще трябва да се доверят на опита ни, да се допитват до нас и да вървим един до друг.

Продължавате ли да предоставяте личната си база в село Ягодово за подготовка на национални състезатели?

Да. И ще продължавам да го правя. Не парадирам с това. Помагам с каквото мога.

В тази успешна година има ли място за критика?

Винаги трябва да има градивна критика, подкрепена с факти и устрем за усъвършенстване. Много са нещата, които с целия работен екип на БФКС ежедневно коментираме, отстраняваме, планираме и създаваме. Самокритични сме, като главната ни цел са успехите на българските състезатели. Успех, който не се измерва с плахи аплодисменти и потупване по рамото, а със следата и трайните подобрения, които човек е оставил след себе си. Всички критики и грешки ще бъдат отчетени и споделени с клубовете и както винаги ще се търси решение.

Пожеланието ви към любителите на конете и конната езда в България в навечерието на Новата година?

Преди всичко здраве. Мисля че се нуждаем от обединение, от сплотяване, от ясно назоваване на проблемите, независимо къде, у кого и какви са. Силни сме, когато сме обединени и когато заедно търсим решения. Желая на всички спорна нова година, пълна с лични и професионални успехи!