Придворната кавалерия и кралската войска са единствените конни единици, които са останали в британската армия. Придворната кавалерия обхваща двата най-стари полка на британската армия: телохранителите и кралската конна гвардия. Тези два полка са отговорни за охраната на владетеля – конните отряди, които са позиционирани в Лондон, придружават нея при тържествени случаи и изпълняват рутинни церемониални задължения. Кралската войска, или „кралска конна артилерия“, наречена така от Негово Величество крал Джордж VІ през 1947, също е позиционирана в Лондон, при гората „Сейнт Джон“. Тя изпълнява церемониални задължения в столицата целогодишно и демонстрира прочутата си „атака“ на представления из цялата страна.
Придворната кавалерия
Телохранителите се отличават от кралската конна гвардия с това, че носят алени туники и бели кичури конски косми на шлемовете си, докато последните носят сини туники с червени кичури. И двата полка яздят черните коне на придворната кавалерия, традиция която се проследява около 300 години назад във времето. Както и конете на британската полиция, черните не са от определена порода, въпреки че полковете са свикнали да получават коне от много специфичен тип. Конете се купуват на три- или четиригодишна възраст от Йоркшир или Ирландия и са от нечистокръвен ловен тип. Те трябва да могат да носят войник в пълна церемониална униформа и да са високи 1.63 м или малко повече. След Втората световна война полковете са имали черни коне, заловени в Германия, много от които са били оставени да тичат свободно в провинцията, когато германските войски отстъпвали. Топлокръвни, както и кръстоски с топлокръвни, също са били използвани, доколкото покривали необходимите критерии за размер, за способност да носят голямо тегло и за цвят.
Всички коне на придворната кавалерия преминават през повторно военно обучение. Те трябва също да свикнат с тълпи, оркестри и с вниманието на туристите, които спират да им се възхищават и галят носовете им, когато са на служба. Конете никога не са със сплетени на плитка или с късо подстригани гриви, вместо това гривата се изтегля до униформена дължина и лежи свободно на видимата страна на шията.
Докато отрядите яздят черни коне, тръбачите винаги са на сиви коне. Прекрасно украсените коне на барабанчиците, които са по-големи и по-тежки от черните, традиционно са или пъстри, или петнисти.
Кралската войска
Конната артилерия като бързоподвижна и мобилна единица, която е достатъчно бърза, за да подпомогне кавалерийските формации и да върви наравно с тях при военните действия, за първи път е използвана от Фредерик Велики от Прусия (1712-1786). Примерът е бил последван от други европейски армии, включително тази на Обединеното кралство.
Конете на кралската войска са различни от черните коне на придворната кавалерия. Почти всички от тях идват от Ирландия и много от тях произхождат от Ирландския впрегатен кон. Артилерийските коне се купуват на четири- или петгодишна възраст, след това се обучават за една година, преди да бъдат обявени за достатъчно силни, за да галопират във впряг.
Оръдията и предниците са теглени от шест коня. Тежките предници на оръдията не са имали спирачки, така че те са били спирани или забавяни от задната двойка коне, най-близо до тях. Те трябва да бъдат стабилни и надеждни, както и водещият кон. Водачът на този кон определя скоростта и посоката на групата. Той трябва да контролира втория от двойката коне, докато язди своя собствен.
Конете от кралската войска са високи около 1.60 м. За разлика от кавалерийските коне, войсковите коне имат късо подстригани гриви.
- Височина при холката: над 1.63 м.
- Крака: Кавалерийските коне трябва да имат здрави крака, стави и стъпала, ако трябва да носят войник в пълно снаряжение.
- Задни крака: Добри задни крака със силни, мускулести бедра и силно изявени стави.
- Пищяли: Пищялите трябва да са добре оформени и без неравности.
